ПараКидс или за щастието, което никога не си очаквал, че ще можеш да изживееш заедно с децата си

Първият ми контакт с Даниела Садикова от ПараКидс става в момент, когато графикът й за деня е запълнен от край до край с водни занимания с деца. Разговаряме в края на един такъв ден. В началото гласът й звучи леко уморено, но с всеки следващ въпрос енергията й просто струи от думите. Или поне аз така я усещам.

Днес ПараКидс е устойчив проект, който предоставя спорт за деца с диагнози и различни затруднения – физически и ментални. Мисията им е да правят спорта достъпен за всички деца, независимо от техните възможности. Вярват, че всяко дете може да бъде двигателно активно и да има избор от разнообразни спортни дейности.

Даниела Садикова и Бояна Коцева, заедно с още няколко съмишленици, създават преди няколко години Спортен клуб „Шарк“ като гражданска организация. Двете се срещат, докато са на кандидат-докторантски изпити в Националната спортна академия „Васил Левски“. Проектът ПараКидс се ражда през 2016 година, когато става победител в конкурса за социални предприемачи на ПРОМЯНАТА – най-голямата социална корпоративна отговорност на Нова броудкастинг груп. На следващата година получават и отличие от Министерството на труда и социалната политика в категория „Социални иновации, свързани със социалното включване“.

„Основната част сме хора, които работим с деца във водата: водна рехабилитация и адаптирано плуване. Заедно с това правим и спортни празници, събития на открито и се занимаваме с адаптирани зимни спортове. Четирима треньори работим с повече от 200 деца само в редовните занимания. Много повече се включват с празниците“, разказва Даниела.

Защо точно спортни занимания за специални деца?

„Когато завърших кинезитерапия в НСА, нямаше особени възможности за деца в областта на физиотерапията. Направих магистратура за адаптирана физическа активност, срещнах се с такива дечица на летен лагер, видях какво им дава спортът. Била съм професионален състезател по плуване, а никой не ми беше обърнал внимание колко е ценно плуването за тези деца. Изведнъж реших с какво искам да се занимавам. После се запознахме с Бояна и нещата се подредиха сами. Изобщо не можехме да си представим обаче какво ни очаква! Докато не спечелихме конкурса на ПРОМЯНАТА и от една шарена идея не се роди ПараКидс – така стартирахме нещо голямо, важно и, надявам се, устойчиво“, разказва Даниела Садикова.

Заниманията на ПараКидс са платени, но социалните предприемачи разбират всичко – опитват се таксите да са достъпни за семействата, търсят възможности да кандидатстват по програми за публична подкрепа, привличат приятели, правят дарителски кампании. На сайта на ПараКидс ще срещнете десетки партньори, които ги подкрепят.

„Тази година децата в болницата, където работя, ползват и безплатни занимания, финансирани от две компании. Това е Специализираната болница за рехабилитация в град Банкя, където идват деца с церебрална парализа от цялата страна. За семействата от София е някак все пак по-лесно, но за семействата с деца от други краища на страната е предизвикателство. И дарителите ни проявяват разбиране и ни подкрепят“, разказва Даниела. ПараКидс успява да изгради тъкмо там и първата в страната детска площадка, напълно адаптирана за деца с церебрална парализа и други двигателни затруднения. „Болницата работи от 2015 година с деца, а там нямаше нищо за спорт и забавления на децата! Стана страхотна площадка – 230 квадратни метра – изградихме я изцяло с дарения от платформи, приятели и много дарители“, с гордост споделя Даниела. И разказва, че следващата стъпка е ново игрище за петанк. И че децата се чувстват щастливи, когато играят там.

.

Гражданската организация се фокусира и върху достъпността на средата, където работят хората с големи сърца. Всички обекти, където работят, са с адаптирана среда за нуждите на децата и младежите с двигателни затруднения.

Столична община подкрепя работата на ПараКидс специално с деца със синдром на Даун. Финансира и спортен празник за тези шарени деца, чиито възможности все още по-скоро предизвикват неразбиране и почуда, отколкото съпричастност и приемане.

Какво е Паракиада?

„Големият ни спортен празник първоначално се казваше „Спорт за всяко дете“, обаче го насочихме към по-атлетически дисциплини. Решихме, че спортен празник може да се провежда навсякъде, но като го правим на стадион, трябва да има по-дръзко име. Децата бягат, разделени в различни групи, преминават през няколко спортни дисциплини. И разбира се, всички получават награди, защото вярваме в основния принцип на олимпизма – че е важно участието. Спорт за всяко дете!“, обяснява Даниела.

И още нещо, което всички знаем, но сякаш не осъзнаваме колко е ценно – спортът е здраве. И всички имат право на това здраве. Водата е единствената среда, в която деца с тежка мускулна атрофия например могат да се чувстват освободени от гравитацията на сушата. Деца, които не могат да държат главичките си изправени на сушата, във водата се чувстват прекрасно – дишат абсолютно самостоятелно, плуват, обръщат се… Затова и водната рехабилитация и адаптираното плуване са основните направления, в които работят всеотдайните треньори от това социално предприятие. И още едно направление – сезонните спортове като адаптирано каране на сърф или адаптирано каране на ски. Основното са тренировките и терапиите, но заедно с това и забавленията и новите приятелства.

Щастието, което никога не си очаквал, че ще можеш да изживееш заедно с децата си

„Когато такова дете се качи на ски, а ти погледнеш в очите на родителите, които никога  не са си представяли, че неговото дете може да изживее такава емоция – това е много силно“, разказва Даниела и продължава: „Наскоро един баща – сериозен скиор – доведе порасналото си момче на адаптирано каране на ски. Ние обучаваме родителите, за да могат да го практикуват сами, без нас, само с децата си. И този иначе сериозен откъм емоции човек беше с очи, пълни със сълзи през цялото време, защото се изпълняваше мечтата му да споделя със сина си своето най-любимо нещо – карането на ски“…

Активистите от ПараКидс работят фокусирано, устойчиво и с толерантност. Ентусиазмът им очевидно е заразителен, защото привличат доброволци, печелят съмишленици и – нещо много важно – все по-активно въвличат родителите в това, което правят със и за децата.

„Важно е ние – всички хора просто – да бъдем повече приемащи, да помагаме повече, да разберем, че дори не толкова активни, всички тези деца имат право да бъдат сред останалите, наравно, достъпно. Когато можем, да им помогнем, да им се усмихнем, да не ги гледаме със съжаление, а с удивление. Защото много от тях са ментално съхранени, те разбират всичко и със сигурност съжалението не е това, което желаят за себе си. Когато биват приемани наравно с другите, те са щастливи“, доверява Даниела. Оставям за финал думите й за надеждата:

„Стереотипите в обществото ни все още са твърде силни и устойчиви. Хората все още трудно разбират деца като тези със синдром на Даун или с интелектуални затруднения. Те даже са по-отхвърляни от децата с двигателни проблеми например и това е често срещана ситуация. Възприемани като шумни или недисциплинирани, като деца, които пречат или трябва да бъдат контролирани – все предразсъдъци, които трудно се преодоляват. Надявам се все пак, че обществото постепенно ще стане по-приемащо и разбиращо към тези различия. Защото когато ние ги приемем за себе си, става по-лесно за всички“.