Екранното време убива детската креативност и способността за самостоятелна игра

„Интернет зависимост, мед.: болестно отклонение, свързано с пристрастяване към интернет и развиване на зависимост от него, чиито симптоми са непреодолимо желание да се влезе в мрежата, раздразнителност, нарушения на съня или на концентрацията на вниманието и др.“. Цитатът е от Уикиречник.

„Не ме касае“ си казват вероятно 90% от четящите статията. Но как бихте се почувствали, ако неочаквано се окажете на непознато място без телефона си и без достъп до интернет? Оказва се, че по-голямата част от нас изпитваме огромен дискомфорт, неудобство, притеснение, безпокойство и страх дори само няколко часа, след като сме останали без телефона си, особено в динамична обстановка, където трябва да се ориентираме, да чуем близките си или приятелите, да потърсим информация или просто да знаем „че сме в мрежата“ и във връзка с останалите. Това се случва дори и на нас, хората, родени през 70-те или 80-те, когато нямахме интернет, ходехме да гледаме телевизия при единствените съседи с телевизор и си правехме телефони от жица и консервена кутия. А сега си представете реакцията на едно дете, което дори за час не е оставало без „екрана“, тоест без достъп до устройства, свързани с мрежата. Оказва се, че много от децата изпитват паника, а отсъствието на телефона се чувства от тях като по-голяма липса дори от отсъствието на собствената им майка! Причината за това не е осъзната, а е следствие на чисто психологическа зависимост, аналогична на наркотичната. Породена  е от твърде ранното и редовно използване на електронни устройства. Те не просто са направили детето зависимо, а са изменили изцяло начина, по който то обработва информация и мисли, факторите които влияят на неговите чувства и емоции и дори структурата на мозъка му!

Въпреки че тези проблеми редовно се повдигат, то няма значими промени в поведението на хората, семействата и на обществото като цяло. Това е и причината една дама – програмист, прекарваща огромна част от времето си пред „екрани“ – да преживее истински катарзис по време на своето майчинство и да ограничи екранното време за себе си и децата си.

Александрина Георгиева е инициатор за създаването на Фондацията „Офлайн кидс“. Тя е програмист, сертифициран инструктор по методиката „Учене чрез преживяване“, учител по информационни технологии. В началото на своята кариера, като всички програмисти, прекарва голяма част от времето си пред компютъра. В свободното си време основно сърфира в различни социални мрежи, а понякога играе видео игри.

„Не осъзнавах колко забързан и претоварен е животът ми”, споделя Александрина. „Когато се роди първото ми дете, започнах да се разхождам в парка. Още първия път ме удари шокиращото осъзнаване, че от години не съм имала ден, в който просто да се разхождам и да се радвам на живота, без да бързам за някъде или да гледам в телефона. В този момент осъзнах, че това се дължи основно на факта, че до този момент съм била всяка свободна минута пред телефона или екрана на работа. Пожелах това да се промени и започнах малко по малко да се боря с пристрастяването си.”

През 2017 година Александрина става родител за първи път, а през 2019 година – за втори. По тази причина тя се оказва в майчинство за период от 5 години „Това беше и времето, в което разбрах, че копнежът ми за работа с деца наистина гори в сърцето ми. Не просто като бизнес, а като желание да оставям траен и животопроменящ положителен отпечатък в сърцата им“.

Като бъдеща майка Александрина си дава сметка, че прекомерното ползване на интернет ще я лиши и от безценните емоции на майчинството, нещо, което всъщност се е случило вече с хиляди, а вероятно и милиони жени по цял свят. Това я мотивира да създаде фондация, която да работи за осъзнаване на вредите и ефектите от ранното или прекомерно използване на интернет и екрани.

През 2021 година Александрина преминава специализиран курс  за сертифициран инструктор по методиката „Учене чрез преживяване“ към университета CVJM в Касел, Германия. През 2023 година тя преминава и обучение към Digital Wellness Institute на тема „Физично здраве в дигиталната ера“ и продължава обучението си в института за експерт по дигитално благосъстояние.

Тези обучения, както и опитът й, натрупан по-рано като аниматор и детски учител, й помагат да формулира мисията на организацията.

„Целта ни е да информираме за рисковете от нездравословното и прекомерно използване на технологиите, да помагаме на родители и деца по пътя към по-здравословната и балансирана употреба на дигиталните устройства, да насърчаваме изграждането на здрави връзки в семейството“. Екипът на „Офлайн кидс“, вярва, че:

• Децата имат нужда от възможности да опознаят с неспирно любопитство заобикалящия ги свят чрез преживяване, свободна игра и жива комуникация.
• Технологиите могат да бъдат полезни, когато се използват по осъзнат и здравословен начин.
• Отлагането на екраните в живота на децата минимум до 3 годишна възраст ще им подари всичко необходимо, за да бъдат пълноценни в този чуден, дигитализиран вече свят.
• След 3 годишна възраст ние като родители можем да учим децата си да използват екраните по полезен начин и да си поставят сами граници за екранно време, като разбира се това е много дългосрочна задача.

Много родители са се сблъскали с проблемно поведение на децата си. Голяма част от децата не говорят на възраст от 3 или 4 години, което се разглежда като изоставане в тяхното развитие, поражда им проблеми при общуването с техните връстници и може да повлияе и развитието им в училище, както и тяхното самочувствие и самооценка.

Поведението на „екраните деца“ описва Таня Иванова – слухово-речеви терапевт, който работи с деца от 2008-а година. „Все по-често консултирам родители, чиито деца не говорят, а са на 3, 4 годишна възраст. Децата не разбират речта на своите родители – било то кратки въпроси или прости инструкции. Когато искат нещо, посочват или дърпат родителя към желания предмет. Често се изнервят, тъй като остават неразбрани…“. Таня обяснява, че такива деца нямат интерес към играчките, не знаят как да манипулират с тях. Те нямат устойчив контакт и комуникация със своите родители и с другите хора. Не им подражават, не ги наблюдават, не поддържат зрителен контакт. Те търсят неистово възможността да гледат детски филми, песнички или клипчета. Често такива деца са раздразнителни, себични, проявяват се като егоисти, които искат да получат всичко на момента, не проявяват търпение, не могат да бъдат удържани на едно място или търпеливо да очакват резултата от нещо, често изпадат в истерии или проявяват агресивно и неудържимо поведение. Родителите често не знаят как да реагират, тъй като самите те не са поощрявали подобно поведение и не винаги правят връзката с екранното време, даже напротив – при подобни прояви родителите намират спасение в устройствата, които възстановяват спокойствието на детето и създават фалшивото чувство на спокойна и хармонична семейна среда.

Друг пример дава Милка Игнатова, майка и логопед: „При мен дойде прекрасно момиченце на 4 години, което не говореше и имаше проблеми с комуникацията. Момичето, докато е растяло, е гледало много часове на ден, на таблет и телефон, видеа, които е избирало само, т.е. без родителски контрол. Видеата били на различни езици и показвали сцени и действия, които явно детето не осъзнавало. Например забодена вилица в ръка, която се оказва торта. Детето след това опитва да си забоде вилица в ръката. Случаят не е единствен и не се сблъсквам за първи път“. Примерът на Милка напомня, че децата не са формирани личности като нас възрастните, които да можем да разграничим реалност от фантазия, илюзия от инструкция. Децата тепърва изграждат своето мислене, нещо като предварително структуриране на матрица, в която след това подреждат и систематизират всичката постъпваща към тях информация. Ранното или  прекомерно използване на екранно време на практика повлиява формирането на тази матрица, а от там и цялостния процес на обработка на информация.

Александрина наблюдава положителния ефект от ограниченото екранно време върху децата си, а екранното време е по-скоро споделено семейно преживяване, отколкото бавачка.

Вредите от прекомерното ползване на екрани са не просто осезаеми. Те имат физическо и анатомично измерение. „Прекомерното екранно време нарушава мозъчната структура и функция. Голяма част от увреждането настъпва във фронталния лоб на мозъка, чието развитие определя успеха във всяка област от живота – от чувството за благополучие, през академичния или кариерния успех до качеството на взаимоотношенията. Използвайте това осъзнаване, за да укрепите собствената си родителска позиция по отношение на екранното време и да убедите другите да направят същото”, казва д-р Виктория Дънкли в специално проведено за целта проучване (линк към целия материал - https://offlinekids.bg/screen-time-damage/). Тази констатация е толкова плашеща, че сякаш се отхвърля от повечето родители. Ето защо е важно именно те да започнат с цялостно осъзнаване на проблема, за да могат да предприемат и адекватни действия за преодоляването му.

Фондация „Офлайн кидс“ се стреми да утвърди връзката на родителите с децата, да научи самите родители какви игри и занимания да им предлагат, как пряко да се ангажират с тях и как да им помагат да преодоляват своята зависимост. За постигане на своите цели фондацията организира широк спектър от събития, напр. обучения на родители и преподаватели, презентации на различни теми като „Защо бебета и малки деца не бива да са пред екран“, „Тийнейджъри и екрани“, „Как да се справя със собствената си екранна зависимост“, „Какво да предложа на детето си вместо екран“. Организацията е превела и представила на сайта си и редица научни изследвания, които доказват вредите от прекомерното ползване на екранно време. На сайта им е представена и информация за етапите на въвеждане на екранното време в различните  възрасти на децата, като родителите могат да се запознаят как да стане това, без да повлияе негативно на развитието на детето – https://offlinekids.bg/category/pred-ekrana.

От 2022  година, на Фондацията съдейства и Валерия Рачева – детски психолог и хранителен терапевт. Валерия е с 14 години опит в работата с деца и подрастващи с особености в развитието и поведението. Има бакалавърска степен по психология и магистърска степен по детско-юношеска и училищна психология, и двете към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Също така е и хранителен терапевт, обучена към американската програма SOS Approach to Feeding. Вече четвърта година практикува хранителна терапия с деца от 6 месечна възраст.

Оказва се, че голяма част от децата имат хранителни нарушения, които имат дългосрочен ефект и даже предопределят здравословното им състояние за в бъдеще. Едната причина за това е, че се хранят пред екрани, а другата е, че семейството не сяда заедно на масата, където в отсъствието на каквито и да е устройства да комуникира. Това лишава децата от нормална, здравословна семейна среда, което ще им помогне някой ден самите те да създадат здрави и пълноценни семейства. „Интересът ми към хранителната терапия започна вследствие на много истории и заявки от страна на родители на деца, които проявяват капризи при хранене. В търсене на правилния подход попаднах на SOS Approach to Feeding и реших да започна да се сертифицирам към тяхната програма. Към момента имам покрито ниво консултант. За мен храненето е много повече от засищане на глада и приемане на определени калории, витамини и минерали. Започнах да се занимавам с хранителна терапия, тъй като смятам, че храненето е процес, който допринася много за детското развитие като цяло. Основната ми мисия при работата с деца с хранителна проблематика е да покажа на семействата, че храненето заедно е от огромно значение. То е и ключът към успеха за създаване на здравословни хранителни навици и по-здрава и добра връзка с храната“.

В тази връзка е и предстоящото събитие на тема „Защо бебета и малки деца не бива да са пред екрана”, което ще се проведе онлайн на 9-и юни 2023 г. Събитието е безплатно и на него екипът на организацията ще сподели какви са основните причини да насърчаваме отлагането на екранното време до 3 годишна възраст според Световната здравна организация, Американската академия по педиатрия и повечето специалисти, работещи с деца (https://offlinekids.bg/event/2023-06-29).

Още предстоящи събития можете да намерите в раздел Събития на сайта на организацията - https://offlinekids.bg/events/

Работата на фондацията никак не е лесна и изисква систематичност и отдаденост, както и пълноценното включване на възрастните. Въпреки това екипът и е мотивиран. На база на собствения си опит те са се убедили колко важно е да се върнем към реалния, пълнокръвен живот, с всичките му предизвикателства. Дейностите на фондацията буквално променят съдбите на децата, които са изглеждали предопределени, заздравяват връзките в семейството, помагат на хората да осъзнаят истински стойностните неща и да работят систематично за тяхното отстояване в този динамичен информационен век, в който изкушенията на виртуалната реалност са навсякъде около нас.