Осем години да закриляш и да окриляваш

Честит рожден ден, сдружение „Закрилници“!

Случайна среща на Централна гара – едно войниче, избягало от казармата, среща момиче на 12 години, което проституира,  и братчето й на седем, което диша лепило. Среща, преобърнала живота на младежа, при която той разбрал, че иска до края на живота си да помага на хората.

От тогава са минали повече от 20 години, младото момче вече е зрял мъж и утвърден професионалист – от най-добрите социални работници в страната, а името му е марка за добра социална работа.

Биографията му в професията е богата и обхваща различни позиции и дейности в сферата на социалната работа - в отдел „Закрила на детето“, включително и като негов началник; в  Агенцията за социално подпомагане като ръководител на националния проект по приемна грижа. После една година е заместник-областен управител, време в което включва УНИЦЕФ като партньор на областно ниво и са развити нови социални услуги, обучени са много специалисти.

Днес той ръководи неправителствената организация Сдружение „Закрилници“, която преди броени дни навърши осем години.

Осмицата много им подхожда, защото тя е волево число, символ на решителност и самостоятелно вземане на решения, на надеждност и последователност – точно каквато е и историята и кредото на закрилниците.

„Малко, но запомнящо се, ефективно и качествено“

Така определя свършеното за тези осем години Милен. Както закрилниците обичат да казват: „Или напиши нещо, което си струва да се прочете, или направи нещо, за което си струва да се напише“.

И макар че равносметките понякога са леко досадна работа, не може без тях да бъде очертан пътят, за които пиша в момента … защото си струва.

А той минава през много дейности, кампании, обучения, подкрепа, свързани с развитието на възможностите на хора - независимо дали са колеги социални работници и педагози, или пък потребители на социални услуги – социално слаби, хора с интелектуални и други здравословни проблеми.

И макар че времето и обществото се променят динамично през последните години, Милен и екипът му остават постоянни в целта си – радетели и мечтатели за създаване на ефективно и активно граждански общество. И друго обичат да казват за себе си с прости думи „Ние, Закрилници, подкрепяме всяко дете и всеки човек за по-добър живот“.

Така бабите наричаха някога бебетата. Орисници на сдружението са самите му членове и те наричат за себе си същото.  За осем години растат и порастват - успяват да развият капацитета на сдружението, неговия авторитет и с право са припознавани като една от качествените и истински работещи неправителствени организации в Северозапада.

Закрилниците имат лицензи за доставчици на социални услуги, нещо което е много високо признание за работата им. Нещо повече – през годините екипът на организацията се развива  и започват да работят и като обучителна организация с дейност в цялата страна, която дава качествена и ефективна подкрепа и супервизия на различни социални услуги и образователни институции /касаещи социалната работа/.

Отделно сдружението е част от няколко проекта. Имат опит в реализацията на проекти по Програмата за развитие на човешките ресурси, Програмата за наука и интелигентен растеж. А вече имат и проект с Европейската комисия в партньорство с фондация „С.Е.Г.А.“ и фондация „Рома – Лом“. „Това е една много голяма стъпка за нас – вълнува се Милен. Защото ние сме една малка организация в Северозапада, но имаме удовлетвореността, че сме от истински работещите.“

Промяната на нагласите на местната общност е част от мисията на екипа. Това е може би най-трудната част, защото клишета, табута, стигми се натрупват през години и десетилетия и са трудно изкореними. Милен и закрилниците са избрали да го правят по атрактивен и „запомнящ“ се начин. Защото вярват, че така най-достъпно и усмихнато посланията им могат да стигнат до хората. А те са наистина завладяващи – бягане с каузи; първият Movember в Монтана за подкрепа на мъжкото здраве „MOVEmber Montana Run 2022“. Организират и впечатляващ мащабен фестивал на социалните предприятия, отново с бягане с кауза. Имат и други инициативи с каузи – за хора с увреждания, против насилието, в подкрепа на хора от уязвими общности. 

Път за промяна на нагласите е въвличането на хората в доброволчество. Защото именно то води до активна трансформация на мисленето и действието.

Работата като легитимация

Да работиш е не само средство за прехрана, а начин да заявиш себе си, да „дадеш“, да завоюваш уважение, да запазиш достойнството си и да не деградираш. Тези мотиви карат Милен и останалите закрилници да търсят работа на петима младежи с интелектуални затруднения от Защитено жилище, управлявано от Сдружението. Те нямат претенции да са социално предприятие, защото това означава друго ниво на организация и капацитет /Милен го е видял в Нидерландия и е дълбоко впечатлен/. Те говорят за „стопанска дейност“, в която младежите да придобиват трудови и социални навици, умения за самостоятелен живот – част от процеса на т. нар. „деинституционализация“.  Така преди три години се ражда пчелин „Закрилници“ с ценната подкрепа на Тони Тодоров – техен консултант и ментор. Продават мед със социална кауза – единствена по рода си идея в Северозапада, реализирана от гражданска организация. Медът е вкусен и за него има постоянни клиенти. А припечелваните средства се инвестират в бъдещето на младежите. Паралелно с това се създава и цех за пакетаж „Закрилници“.

Подават им ръка Община Монтана и „Монбат“, които им прехвърлят дейността по сгъването на кашони за акумулатори. Привличането на местния бизнес е нещо много ключово за развитието на гражданското общество, смята Гечовски. „Те повярваха в нас, но най-важното – повярваха в самите младежи. Това беше много голяма стъпка. Ангажирахме свободното време на младежите в истински работен цикъл с работно време, правила. Имаха и работно облекло. Разбира се, парите, които те получаваха, бяха само краен продукт и по принцип са средство. Но те повлияха за повишаване на тяхното самочувствие. По същия начин се отразиха и контактите, които осъществиха в трудовия процес с работниците от „Монбат“.

Мечтата на Милен е да изведат младежи от Защитеното жилище за самостоятелен и свободен живот в общността. Към тази цел най-близо е Георги Стефанов, който година и шест месеца работи по трудов договор на осемчасов работен ден като озеленител по проект. Проектът вече е приключил, но Сдружението му осигурява работа в момента заедно с още няколко младежи. Всяка сутрин той почиства двора на един комплекс за социално-здравни услуги. Възнаграждението му е от Сдружение „Закрилници“. „Важно е тези младежи, както и на всеки от нас, да не загубват трудовите си навици – с вдъхновение разказва социалният работник. Разбира се, търсим алтернативи за него и мечтата ни е след две години Георги да излезе от Защитеното жилище и да води самостоятелен начин на живот като бъде на квартира, работи на договор и се справя сам в живота. Успехът в работата с един човек, които е от уязвима група, е, когато той няма нужда вече от нас – социални работници, психолози, специалисти от социалния сектор.“

За екипа

За сдружението работят различни специалисти – психолози, социални работници психотерапевти, логопеди. Те са почасово наети и изпълняват конкретни дейности във връзка с подкрепа на конкретни лица или уязвими общности.  Всички са отдадени на работата и вярват в мисията си да правят живота на хората по-добър и достоен. Вярват и че мобилната работа е единственият начин да са близо до потребителите и да бъдат адекватни на нуждите им.

За мобилната работа

За Милен Гечовски бюрото не е най-удобното място. „За това и не седя там – репликира моя коментар председателя на сдружението. За мен мисията на социалния работник, какъвто съм аз и винаги ще бъда, е сред хората. Мисията му е да подкрепя, да консултира до колкото може, да бъде застъпник, да бъде посредник, да бъде подкрепа на хората в нужда. А не да бъде чиновник на бюро. Социалната работа от осем часов работен ден трябва да е разпределена така – пет часа при потребителите и три часа за оформяне на документацията.“

За статуса на социалните работници

Милен е човек, който с абсолютна гордост нарича себе си „социален работник“. Той осъзнава, че каузата „социална работа“ е емпатия за проблемите на хората, но тя е и умение – тя се учи в университетите. Тя е професия. За това и го боли, че много хора не разбират нейната специфика и тя няма висок престиж и заплащане. „Социалните работници влагат много енергия, много емоции, много усилия, много товар идва върху тях. Ние виждаме страшни неща понякога. Поемаме негативите на обществото. Обикновено всички ни критикуват за това и онова, но социалният работник не може да свърши всичко, което е трябвало да се свърши от други институции и в други сфери – размишлява Милен. И самите социални услуги не са малко, всяка има своята специфика и предизвикателства. И възнаграждението трябва да е адекватно. Като представител на гражданска организация, не като администратор, смятам, че заплатата трябва да е поне колкото на учителя. Ние работим с много повече структури – освен детето и семейството или възрастен човек, ние работим с цялата палитра от институции, които би трябвало да подкрепят един човек или семейство. Проблем е и това, че социалните работници нямат собствен синдикат, който да защитава правата им.“

Да работиш това, което обичаш

Вече 23 години Милен се занимава със социална работа. Вярвам му, когато ми казва, че няма и миг, в който да съжалява за избора си. „Аз съм социален работник по образование, душа и призвание. И за мен да подкрепиш човек в нужда е много важно. Но трябва да направим едно уточнение, което хората често не отчитат. Нашата помощ е възможна, само когато човек иска да бъде подкрепен. Не може да помогнеш на човек, който не иска да си помогне сам. Очакванията на обществото към нас са, че можем да свършим всичко. Но социалната работа е подкрепяща професия. “

Крушата пада под круша и още за доброволчеството

Маги, дъщерята на Милен Гечовски, вече е студентка по право, но като ученичка три години е била сред най-активните доброволци в сдружение „Закрилници“. Има примера не само на баща си, но и на майка си Илина, която е ръководител в „Зона ЗаКрила“ в Мотана.

Доброволчеството се възпитава, категоричен е Милен и сдружението полага големи усилия в тази посока. Дори правят специална кампания за набиране на доброволци през миналата година. За няколко месеца създават банка от доброволци. „Доброволчеството в България все още не е добре развито. Не само, защото все още няма закон за доброволчеството, а защото хората не са готови да даряват дори време, да не говорим за труд или средства. Нямат нагласата да отидеш и да помогнеш на един човек - не по Коледа, не по Нова година, не на Великден, а просто в един обикновен петъчен ден да отидеш и да помогнеш на човек да си вкара дървата например.  Без да искаш нещо в замяна. Ние направихме едномесечна кампания и събрахме 16 доброволци. В момента са петима. Те са постоянни и идват в събота и неделя, помагат и през седмицата в извън работно време. Доброволчеството е бъдещето и в него има много смисъл.“

Рожден ден с продължение

Осмата година на Сдружение „Закрилници“ за сега е отбелязана само с постове в социалните мрежи. Разбира се, получават много мили пожелания: „Правете добро, давайте надежда! Честити и благословени бъдете!“, „…да продължавате да давате сила,  смелост и щастие на нуждаещите се хора“, наричат ги „смели „Закрилници", но най-често в коментарите се откроява думата „добро“. Планират голям концерт за есента. Планират и благотворителен кулинарен фестивал, подобно на провеждания в Монтана „Бабина душица“, но сега младежите с увреждания да готвят за хората. „Вярваме, че ще се получи, защото имаме много верни партньори – в лицето на Община Монтана, на Ротари клуб, на Монбат, на нашите последователи и съмишленици.“ – вълнува се Гечовски.

„Съдбата помага и обича  смелите“

Любима мисъл на закрилниците, станала и тяхно мото. Милен колекционира подобни вдъхновяващи послания. Вече има около 600 на брой, направени на картички, които обича да подарява. Вярва, че трябва да предизвикваме себе си да бъдем смели и че трябва да бъдем смели в мечтите си. Неговите са всъщност колкото прости, толкова и трудно осъществими. „Мечтая социалните работници да не работят с крайно уязвими и маргинализирани общности, просто да ги няма или поне да са по-малко. Мечтая да се превърнем в консултантски центрове, както е в по-развитите страни. Мечтая социалният работник да се развива като професия. Да бъде доказана и уважавана професия. Защото има толкова много такива социални работници, които са пример – които дават, развиват се, борят се, подкрепят.“

Има и друга любима мисъл, на Робърт Де Ниро, който казва, че има три вида хора - „част от проблема, част от решението и част от пейзажа“. „Ние, социалните работници, сме част от решението на пейзажа“ – обобщава Милен.

Много още мога да разказвам за Милен и тези като него – истинските, човечните, отворените към проблемите, чиито сърца не са хванали мазоли, които не се притесняват да нагазят в калта, сред бълхите, по гетата, в болниците. Знайте, че ги има. И да - те са закрилници. Честит да ви е осмият рожден ден, Закрилници! Бъдете!