Активните неправителствени организации в България през 2017 г.

Част от наблюденията, отразени в доклада, показват профила на типичната активна неправителствена организация в България. Тя е малка, установена в столицата или друг областен град, има ограничен финансов ресурс, зависи от наличието на проектно финансиране, разполага с малоброен, но високо квалифициран екип, който често работи на доброволни начала и който е готов да отстоява демократичните права и свободи на гражданите.

Линк към страница

Индекс на настигането 2017: иска се повече

Процесът на сближаване на новите държави членки на ЕС с по-старите съседи на Запад продължава и като цяло е успешен, но все още нито една нова държава членка на ЕС от Централна и Източна Европа не е достигнала средните нива на цялостно развитие, характерни за старите страни членки на съюза.

Линк към страница

Демография на четенето на книги

Данните от изследването показват, че всеки трети от пълнолетните у нас (36%) заявява, че изобщо не отделя време за четене на книги, а всеки четвърти (24%) чете почти ежедневно. Възрастните над 60 години четат значително по-рядко от по-младите, а по-критичните към медийната информация четат повече от по-доверчивите.

Линк към страница

Обществени нагласи към европейската интеграция през 2018 г.

Данните отпроучването показват, че мнозинството български граждани подкрепят членството в ЕС и евентуалното присъединяване на страната към Шенгенското пространство и Еврозоната, но са против замяната на националната валута – българския лев – с еврото.

Линк към страница

Какво (не) знаем за главните прокурори в държавите членки на Европейския съюз

Държавите членки на ЕС предлагат редица различни модели на гарантиране на независимостта на прокурорите чрез въвличането на колективни органи (прокурорски съвети) в управлението на прокуратурата. Текстът представя сравнителноправно изследване по темата.

Линк към страница

Индекс на настигането 2018: Толкова ли е трудно

През 2018 година все още нито една от страните, присъединили се към ЕС с разширяванията на съюза от 2004 година насам не успява да достигне до средните нива на развитие на старите страни членки в икономиката, качеството на живот, демокрацията и управлението.

Линк към страница

Индекс на настигането 2019: да караш на изпарения

Данните използвани в Индекс 2019 обхващат периода преди започването на пандемията Ковид-19, която обхвана света в началото на 2020 г. Следователно, данните и резултатите в доклада отразяват ситуацията в Европа преди свързаната с Ковид-19 здравна, икономическа и социална криза. В Индекс 2019, България е на 29 място като страната се представя най-добре в категориите „Икономика“ (28 място) и „Управление“ (28 място). Най-слабо е представянето в категорията „Качество на живот“ - (30 място). В „Демокрация“ страната е на 29 място.

Линк към страница

Индекс на настигането - онлайн платформа

Онлайн платформа с информация за това какво представлява Индексът на настигането, как се измерва „настигането“ и как може да се използва индексът.

Линк към страница

Обществено доверие към висшите училища в България през есента на 2021 г.

Анализ на данни от национално представително изследване на общественото мнение. Един от основните резултати показва, че през октомври 2021 година висшите училища попадат сред трите институции и организации с най-високо доверие сред пълнолетните български граждани заедно с Българската православна църква и армията.

Линк към страница

Ранното детство в ромските общности в България (RECI+)

Докладът е част от поредица доклади за страните от Централна и Източна Европа, подкрепен съвместно от Програмата за ранно детско развитие на фондации „Отворено общество“, Ромския образователен фонд и УНИЦЕФ, и има за цел да подпомогне вземането на информирани решения от страна на държавата и други свързани заинтересовани страни.

Линк към страница

Индекс на настигането 2021: Къде са те сега?

Три десетилетия след края на Студената война и непосредствено преди войната в Украйна нито една бивша социалистическа държава от Източна и Централна Европа не е успяла да достигне средните нива на развитие на старите страни членки на ЕС. В същото време новите страни членки на ЕС се представят значително по-добре от страните-кандидатки за членство, както и от останалите страни от бившия социалистически лагер. Това показва „Индексът на настигането“, който за десета поредна година регистрира процесите на сближаване и раздалечаване в Европа. Индексът измерва представянето на 35 страни на базата на 47 индикатора в четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“. Изследването обхваща настоящите и бившите държави членки на ЕС, както и страните кандидати и потенциални кандидати за членство.

Линк към страница

Индекс на медийната грамотност 2019: Просто се замислете над това

Тенденциите между 2017 г. и 2019 г., показват че страните от ЦИЕ вървят назад в класацията, като Чехия, Словакия и Полша отбелязват най-голямо влошаване. Те са следвани от Латвия, Литва, Хърватия, Унгария и Румъния, както и от съседните Австрия, Сърбия и Малта.

Линк към страница

Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19

Настоящият доклад предлага модел за измерване по-скоро на предпоставките за медийната грамотност чрез редица показатели, които илюстрират потенциала за устойчивост на обществата към феномена „пост-истина“. Предложеният модел съдържа няколко индикатора, които се отнасят към различни аспекти на медийната грамотност и пост-истината. Основното допускане е, че нивото на образование, състоянието на медиите, степента на доверие в обществото и разпространението на новите форми за участие илюстрират наличието на медийна грамотност.

Линк към страница

Доверие в медиите и медийно потребление през 2022 г.

Онлайн медиите и телевизията са основен източник на информация за положението в страната за преобладаващото мнозинство от българските граждани. Радиото и вестниците са основен информационен източник за относително малка група хора. Ежедневно гледат телевизия над 70 процента от българите, а в интернет ежедневно влизат над половината от тях. Всеки пети обаче никога не е влизал в интернет. Това показват данните от изследване, проведено през юни 2022 година по проект на Институт „Отворено общество“ – София

Линк към страница

Какво и как влияе на дезинформацията и фалшивите новини?

Представяне на данни от анкетно проучване сред граждански организации – бенефициенти по Фонд „Активни граждани България“.

Линк към страница

Индекс на медийна грамотност 2022. Как започна всичко, как продължава

Индексът на медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“ и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората.

Линк към страница

Toolkit for Digital Safety Design Interventions and Innovations. Typology of Online Harms

Набор от инструменти за намеси и иновации в областта на дигиталната сигурност: типология на вредите в онлайн пространството

Справочникът разглежда основните вреди, които понасяме във виртуалното пространство: заплахи за личната и обществена безопасност, влошаване на здравето и благосъстоянието, омраза и дискриминация, незачитане на достойнството, нарушаване на личната неприкосновеност, измама и манипулация.

Линк към страница

New Nature Economy Report II: The Future Of Nature And Business

Бъдещето на природата и бизнеса

Докладът разглежда възможностите за възстановяване на световната икономика след кризата, породена от ковид -19, като се намали разрушителния човешки отпечатък върху околната среда.

Линк към страница

Nature and Net Zero

Природа и баланс на парниковите емисии (Net Zero)

Докладът разглежда една пренебрегвана до момента възможност за преодоляване на климатичната криза чрез „Природни климатични решения“. Постигането на баланс на парниковите емисии означава комбинация от намаляване на емисиите и инвестиране в консервация на природната среда.

Линк към страница

A Freshwater Future: Without Blue, There Is No Green Economy

Прясна вода за бъдещето: без синьо няма зелена икономика

Икономическите загуби от климатични бедствия през 2021 година се определят на 329 милиарда долара и това е третата най-скъпо струваща на човечеството година. В стремежа към намаляване на въглеродния отпечатък водата липсва като средство в стратегиите за декарбонизация. Настоящият доклад посочва ползите и възможностите от използването й.

Линк към страница