Библиотека
Общоевропейско изследване „Децата на ЕС онлайн“ 2020 – 2011
Кратко резюме на изследването за България.
Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи
Изминалата година препотвърди заключението, че реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита, тъй като водените наказателни производства очевидно не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния
сектор на високо ниво. Ако се съди по тях се оказва, че виновни в извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица на практика няма.
Антикорупционни институции 2018: тенденции и практики
Фокусът на доклада е върху двете институционални системи, които в най-голяма степен и най-интензивно са ангажирани с противодействието на корупцията на лицата, заемащи висши публични длъжности – наказателното правосъдие и новосъздадената антикорупционна комисия.
Антикорупционни институции 2019: активност без видими резултати
Наблюдението, осъществявано от АКФ се състои от две части: (1) анализ на наказателни дела в досъдебна и съдебна
фаза и (2) оценка на решения по сигнали за конфликт на интереси на КПКОНПИ. Докладът дава конкретен отговор на въпроса какви са резултатите от борбата с политическата корупция в България в последните пет години.
Антикорупционни институции 2020: проблемите се задълбочават
С настоящото изследване се продължава осъществяваното от АКФ ежегодно независимо гражданско наблюдение на най-значимите наказателни разследвания на предполагаемо корупционно поведение по високите етажи на властта. Допълнително в настоящия доклад са изследвани 18 случаи от последните пет години на разследвания на корупция по високите етажи на местната власт – касаещи най-вече кметове на общини и областни управители.
Методика за противодействие на езика на омразата в начален курс на образованието
Аналитичен доклад, представящ методиката „Деца, родители и учители срещу езика на омразата“, изводите от нейното пилотно прилагане в над 10 различни училища и препоръки към образователните институции.
Медийната 2021 година в 365 думи (част I)
Медийната година през погледа на няколко журналиста.
Медийната 2021 година в 365 думи (част II)
Медийната 2021 година през погеда на трима журналиста.
Промяната настъпва, когато променим средата
Статията разглежда начините по които България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта и е пример за журналистика, която представя решения на проблеми.
Медийната 2022 година в 365 думи (част II)
Медийната година, видяна през погледа на трима журналиста.
Медийната 2022 година в 365 думи (част I)
Медийната година, видяна през погледа на няколко журналиста.
Децата в медиите
Проучване на начина на отразяване на проблемите на децата в медиите.
War in Europe and the Fight for the Right to Report
Войната в Европа и борбата за правото да бъде отразявана
Публикацията разглежда разнообразни аспекти на инвазията на Русия в Украйна и ефекта върху свободата на медиите и възможностите за отразяване на войната.Линк към страница
Гласовете на жените в България
Публикацията е анализ на дълбочинни биографични интервюта с жени, живеещи във всички 6 района на България
Медии под обстрел
Публикацията представлява поредно годишно изследване за свободата на словото в България.
Ромските жени и икономическото неравенство
В анализа „Ромските жени и икономическото неравенство“ Фондация „Екатерина Каравелова“ съвместно с авторката Светла Енчева поглежда в дълбочина темата за ромските жени и защо икономическото неравенство е устойчива тема в техните житейски истории.
Столична община, Топлофикация София ЕАД и КЕВР са институциите, заради които ограничават правата на гражданите по ЗДОИ
Кратък анализ на адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ във връзка с предлаганите перомени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), публикуван в Информационния бюлетин на ПДИ, Брой 6 (234), 2023 г.
Индекс на медийна грамотност 2023. Измерване на уязвимостта на обществата към дезинформация
Индексът за мейдийна грамотност е инструмент за оценка и класиране на обществата по отношение на техния потенциал за устойчивост в условията на явленията пост-истина, фалшиви новини и дезинформация. Моделът използва няколко показателя – качество на образованието, свобода на медиите, доверие в обществото и използване на нови инструменти за участие. Индексът преобразува данните в стандартизирани оценки от 0 до 100 (от най-ниска до най-висока) и класира държавите в Европа от 1 до 41 (от най-висока до най-ниска позиция). Индексът е създаден и се издава от Институт "Отворено общество – София" от 2017 г. насам.
Палиативни грижи за деца в България: предизвикателства и перспективи
Докладът представя резултати от работата по проект, насочен към формулиране, разработване, прилагане и оценка на здравни публични политики в областта на палиативните грижи за деца.
Теми
- Застъпничество и лобиране
- Маркетинг и ПР
- Набиране на средства
- Организационно развитие
- Други ресурси за управление и развитие на НПО
- Бежанци и мигранти
- Дарителство
- Демокрация и гражданско общество
- Деца, младежи, семейства
- Дигитални технологии, интернет
- Доброволчество
- Етнически въпроси
- Законодателство и право
- Защита на човешки права
- Икономика, бизнес, социално предприемачество
- Култура и изкуство
- Международни и европейски въпроси, политики и изследвания
- Образование
- Обществено здраве, права на пациента
- Околна среда
- Проблеми на жените, джендър въпроси
- Противодействие на насилието, корупцията и организираната престъпност
- Публични политики
- Развитие на местни общности
- Свобода на словото, медии
- Социални услуги
- Хора в неравностойно положение
- Управление и развитие на НПО
- Области на гражданска активност