Библиотека
Сравнителен анализ на гражданската активност в България и Норвегия
Доверието към неправителствените организации е значително по-високо в Норвегия. Почти 90% от гражданите в северната страна изразяват доверие към НПО в сравнение с приблизително 40% в България.
Правна помощ по случаи за достъп до информация за 2023 г.
През 2023 г. предоставянето на правна помощ продължи да е сред приоритетните дейности за ПДИ. В някои от постъпилите случаи ПДИ оказа правна помощ още на първоначалния етап от търсенето на информация, ......
Динамика на неправителствения сектор в България през 2023 г.
В настоящия доклад е направен обзор на гражданския сектор в България, като са използвани данни от проучване сред неправителствени организации, проведено от Институт „Отворено общество – София“ през 2023 г. Предходното подобно изследване на ИОО– София, послужило като база за сравнение, датира от 2017 г., така че този анализ съдържа основно преглед на промените, настъпили в периода 2017 – 2023 г.
Обществени нагласи към дейността на гражданските организации – резултати от национално представително проучване 2022
Резултати от национално представително проучване 2022 г
ПДИ препоръчва: Достъп до архиви в дигиталната епоха
В средата на месец април 2024 г. беше публикувано изследването „Достъп до архиви в дигиталната епоха“, което проследява в общоевропейски план изпълнението на Препоръка R (2000) 13 на Съвета на Европа относно европейската политика за достъпа до архиви.
Анкетно проучване на потребностите на работодателите от работна сила (2023)
Анкетното проучване на потребностите на работодателите от работна сила има за цел да събере и анализира актуална информация относно професиите, компетенциите, знанията и уменията на търсените от работодателите кадри. Събираната информация се отнася за търсенето на работна сила, както през предстоящите 12 месеца, така и за следващите от 3 до 5 години.
Регистър на гражданските организации на територията на Община Хасково
Този документ е създаден в рамките на проект BG05SFOP001-2.025-0163-C01 ПРЕСТИЖ, който се реализира с БФП от ЕСФ чрез ОП Добро управление от Сдружение АРСР в партньорство с Община Хасково.
Цалата отговорност за съдържанието на документа се носи от АРСР.
Проучване Евробарометър 528. Гражданство и демокрация.
В това проучване на Евробарометър се разглеждат редица въпроси, свързани с гражданството на ЕС, включително доколко европейците са запознати със статута си на граждани на ЕС и как разбират някои от основните права, които им предоставя гражданството на ЕС. От друга страна, една година преди следващите европейски избори, той съдържа въпроси за отношението на гражданите на ЕС към проблемите, свързани с изборите, чуждестранната намеса и ролята на гражданското общество в нашите демократични общества.
Доклад от проучване сред жителите на община Хасково по темата граждански бюджети и гражданско участие
Докладът разглежда доколко гражданите в Община Хасково припознават гражданските бюджети като инструмент за гражданско участие и нагласи им спрямо различните сфери на обществения живот.
Плейсмейкинг за демокрация: изследване на успехите в България и Норвегия
Документът проучва основните тенденции на плейсмейкинг в България и Норвегия, идентифицирайки предизвикателства и възможности за неговото прилагане.
Как Норвегия подхожда към предизвикателството гражданите да участват активно в развитието на общността
Докладът включва примери за участието на гражданите в обществените политики в Норвегия, норвежкия опит в областта на общностното развитие, модел за стратегическо планиране на комуникацията и възможностите за подобряване на изпълнението на политиките чрез активното участие на гражданите.
Доверие в медиите
Онлайн медиите и телевизията са основен източник на информация за положението в страната за преобладаващото мнозинство от българските гражданите
Анализ и препоръки за подобряване взаимодействието на местните власти с гражданите в търговишка област
Участие на гражданите в местното самоуправление. Анализ на дейността на обществените съвети към общините в област Търговище
Правата на човека в България през 2015 г.
През цялата 2015 г. България бе управлявана от коалиционно правителство на партия ГЕРБ, която спечели най-много гласове на изборите през октомври 2014 г.; Реформаторския блок, състоящ се от няколко малки дясноцентристки партии; Алтернатива за българско възраждане – малка отцепническа група от Българската социалистическа партия; и Патриотичния фронт – коалиция от няколко партии, сред които основна роля имат две ултранационалистически партии от неототалитарен тип – Националният фронт за спасение на България и Вътрешната македонска революционна организация – Българско национално движение (ВМРО-БНД). ПФ влезе в парламента с програма и политическа реторика, доминирана от расистки, ксенофобски и ислямофобски послания, които продължи да отстоява през цялата година.
Правата на човека в България през 2018 г.
Като цяло, капацитетът както на партиите – участнички в държавното управление, така и на опозиционните партии да обсъждат и решават сериозните проблеми с правата на човека в България през 2018 г. бе безпрецедентно нисък. През тази година съдебната система не успя да стане коректив на негативните тенденции в сферата на правата на човека. Това пролича особено ярко с решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г., с което той обяви за несъответстваща на Българската конституция Конвенцията на Съвета на Европа за пpевенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).
2021 Civil Society Organizations Sustainability Index for Central and Eastern Europe and Eurasia. 25th edition
Индекс за устойчивост на неправителствените организации в Централна и Източна Европа и Евразия за 2021, 25-то издание
Индексът се определя от 1997 година насам в 24 страни и според 7 основни индикатора. Тазгодишното издание показва усилията на НПО в региона да отговорят на неотложните нужди на обществата си, развивайки дигитални средства за работа. В малък, но увеличаващ се брой страни, се наблюдава стремеж към неутрализиране на независимите НПО, които критикуват правителствата и защитават демокрацията и човешките права.Линк към страница
Правата на човека в България през 2017 г.
Формирането на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши.
Правата на човека в България през 2021 г.
Като цяло през 2021 г. правата на човека останаха встрани от вниманието на българските управляващи, заети основно с подготовката и провеждането на трите парламентарни, както и на президентските избори. Изключение бе само приетата през август Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя обаче предвижда срокове за предприемане на мерки, най-ранните от които са в началото на 2022 г. В някои отношения, като например с правата на ЛГБТИ хората, ситуацията в страната през 2021 г. се влоши.
Правата на човека в България през 2022 г.
2022-ра бе година на политическа нестабилност в България. Краткият живот на редовното правителство на Кирил Петков, сериозните предизвикателства, пред които то бе изправено в резултат на агресията на Русия срещу Украйна, както и липсата на функциониращ парламент след 2 август направиха правата на човека странична тема в българската политика.
Индекс на гражданското участие. Доклади по общини и години
Индексът проследява периодично три взаимосвързани аспекта на гражданското участие. От една страна – средата, в която то се развива – при какви условия и на каква нормативна база протича диалогът между граждани и институции. От друга страна – колко често и какви инструменти използват гражданите и организациите, за да се включат в процеса на вземане на решения. И най-вече – какъв е ефектът от прилагането на различните механизми за гражданско участие, какво е въздействието им върху работата на местните и национални власти и решенията, които те вземат.