Библиотека
Колко обществени са обществените медии?
Анализът разглежда стратегията за развитие и финансиране на обществените медии БНР и БНТ.
Доклад с препоръки за подобряване на медийната среда в България
Предложенията, обобщени в този доклад, са базирани на проучване на международната и българската медийна практика и включат препоръки и заключения на авторитетни международни и български изследователи, анализатори, организации, проучвания, доклади, в т.ч. на Съвета на Европа, Европейски Парламент, Европейска комисия, ЮНЕСКО, WAN-IFRA, Репортери без граници, АЕЖ-България, фондация Медийна демокрация, проф. Нели Огнянова, адв. Александър Кашъмов, и др.
Media Freedom Report 2022
Доклад за свободата на медиите 2022
Докладът изследва свободата и плурализма на медиите, безопасността и защитата на журналистите, свободата на изразяване и достъп до информация, както и прилагането на медийните закони в цяла Европа.Линк към страница
World Press Freedom Index 2019
Световен Индекс за свобода на медиите 2019
Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2019 година България е на 111 място.Линк към страница
World Press Freedom Index 2020
Световен Индекс за свобода на медиите 2020
Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2020 година България е на 111 място.Линк към страница
World Press Freedom Index
Световен индекс на свободата на медиите
Ценна платформа, която представя Световния Индекс на свобода на медиите за периода от 2002 до днес. Всяка от 180-те страни има свой профил. Страницата предлага и анализи по региони.Линк към страница
World Press Freedom Index 2023
Световен Индекс за свобода на медиите 2023
Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2023 година България е на 71 място и нивото на медийна свобода се определя като крехко и нестабилно с малко независими гласове, които работят под непрекъснато напрежение.Линк към страница
World Press Freedom Index 2022
Световен Индекс за свобода на медиите 2022
Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2022 година България е на 91 място.Линк към страница
Индекс за медийна грамотност 2023
България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.
Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2014 г.
През 2014 година се отбелязва разширяване на множеството на обществените групи, които биват възприемани като обект на реч на омразата и за които има най-голяма вероятност да станат жертви на престъпления от омраза.
Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България през 2013 г.
Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Данните от проучването показват, че близо половината от българските граждани (45,6%) са се сблъсквали през последната година с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. В най-голяма степен подобни изказвания са били насочени срещу роми, турци и хомосексуални хора.
Ама вярно ли? Предпоставки за медийна грамотност и способност на Европа да се справи с феномена „пост-истина“
Анализът предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност в европейските държави, който стъпва на допускането, че в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност.
Индекс на медийната грамотност 2019: Просто се замислете над това
Тенденциите между 2017 г. и 2019 г., показват че страните от ЦИЕ вървят назад в класацията, като Чехия, Словакия и Полша отбелязват най-голямо влошаване. Те са следвани от Латвия, Литва, Хърватия, Унгария и Румъния, както и от съседните Австрия, Сърбия и Малта.
Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19
Настоящият доклад предлага модел за измерване по-скоро на предпоставките за медийната грамотност чрез редица показатели, които илюстрират потенциала за устойчивост на обществата към феномена „пост-истина“. Предложеният модел съдържа няколко индикатора, които се отнасят към различни аспекти на медийната грамотност и пост-истината. Основното
допускане е, че нивото на образование, състоянието на медиите, степента на доверие в обществото и разпространението на новите форми за участие илюстрират наличието на медийна грамотност.
Доверие в медиите и медийно потребление през 2022 г.
Онлайн медиите и телевизията са основен източник на информация за положението в страната за преобладаващото мнозинство от българските граждани. Радиото и вестниците са основен информационен източник за относително малка група хора. Ежедневно гледат телевизия над 70 процента от българите, а в интернет ежедневно влизат над половината от тях. Всеки пети обаче никога не е влизал в интернет. Това показват данните от изследване, проведено през юни 2022 година по проект на Институт „Отворено общество“ – София
Какво и как влияе на дезинформацията и фалшивите новини?
Представяне на данни от анкетно проучване сред граждански организации – бенефициенти по Фонд „Активни граждани България“.
Индекс на медийна грамотност 2022. Как започна всичко, как продължава
Индексът на медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“ и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората.
Медийната 2021 година в 365 думи (част I)
Медийната година през погледа на няколко журналиста.
Медийната 2021 година в 365 думи (част II)
Медийната 2021 година през погеда на трима журналиста.
Медийната 2022 година в 365 думи (част II)
Медийната година, видяна през погледа на трима журналиста.
