English   14447 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Да бъдеш “Очи на четири лапи”

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Запознайте се с Жилет - 2-годишен черен лабрадор. Той има важна мисия в живота – след два месеца ще влезе в професионалната си роля на "очи", или куче водач на незрящ човек.

Жилет е син на Вива, отгледан е от приемното семейство на Поли и Светльо Петрови. Ходи на училище и е обучаван за професията си от съвсем малко кучeнце. Той е един от 32-мата възпитаници на училището за кучета водачи на софийската фондация "Очи на четири лапи".

За две години Жилет е придобил възхитителни умения – той може да преведе стопанина си безопасно през всички изпитания на кошмарния софийски уличен пейзаж. Може да го предпази от дебнещите опасности във вид на прегради, неравности, дупки, стъпала, автомобили. Може да понесе шума от крясъци, аларми, грохот от камиони, гръмотевични бури, гърмежи от пиратки, лай на кучета. Може да заведе "довереника си" на лекар, до магазина, до аптеката, дори до работата му и да го изчака там търпеливо през целия работен ден. Жилет няма проблем да го качи в градския транспорт и да се държи безупречно. Срещу всичко това лабрадорът иска обич, грижа и лакомство. Срещу тях пък незрящият получава независимост и самочувствието да води качествен живот, за какъвто едва ли е мечтал.

Точно това чувство за свобода и пълноценност изпитала Албена Алексиева с първото си куче водач, купено от Германия, преди да се реши да основе фондацията през 2001 г. Започнали двете с Ели Коджабашева. "За 10 години се научихме да откриваме точните хора, с които да работим", разказва Албена. В момента фондацията разполага със 7 инструктори, които обучават 8 кучета порода лабрадор и голдън ретрийвър. Това са идеалните водачи, по думите на Албена, тъй като са уравновесени, интелигентни, с нулева агресия, много адаптивни, доверчиви и любвеобилни.

Тази година 14 щастливци могат да получат своите "очи". Те са избрани от 20 кандидати и отговарят на определени изисквания – да са на възраст между 18 и 60 г., да са здрави, активни, да са мотивирани и да изпитват потребност да са мобилни. Около 5% от слепите хора в България са потенциални ползватели на кучета водачи.

Преди да получат четириногия си подарък одобрените от „Очи на четири лапи" също минават на специално обучение. Първите две седмици след запознанството си кучето и неговият нов стопанин живеят заедно и се опознават взаимно в училището на фондацията под непрекъснатото наблюдение на инструктор. През третата седмица обучението се пренася в домашни условия и се изработват маршрутите, по които обичайно незрящият се движи. Следва изпит на двойката и при успешното му издържане стопанинът подписва договор за безвъзмездно ползване само срещу един железен лев. "Следващите 10 години сме си роднини", казва Албена усмихната и пояснява, че екипът на фондацията прави редовен мониторинг на живота на кучето и стопанина и е винаги на разположение за съвети и помощ.

Другата страна на "монетата" е, че това благородно дело струва космически суми на организацията. Себестойността на едно куче водач за двегодишното му обучение е 14 700 лв. За да работи със сегашните темпове, "Очи на четири лапи" се нуждае от 207 хил. лв. годишно.

"Всяка година се борим и не сме сигурни, че ще съберем сумата - казва Албена Алексиева с тъга в гласа. - Затънали сме в дългове и изпитваме постоянен финансов стрес". Спасяват ги спонсорите – големи компании с бюджет за корпоративна социална отговорност, както и столичната община – които предоставят парични суми и помощ в натура. Заплатите на персонала обаче са големият проблем на фондацията, тъй като по нито един проект не се покриват разходи за заплати, а правителството също отказало да ги включи в делегирания бюджет, предназначен за неправителствения сектор, тъй като нямало щатове за инструктори на кучета.

"Всички във фондацията работят на доверие и с ентусиазъм, със сърце", казва Албена и се уверявам с очите си, че е така. Виждам всеотдайни, енергични и дружелюбни хора и благородно им завиждам на професията, защото общуването с тези прекрасни животни видимо им доставя огромно удоволствие. Мартина, инструкторът на Жилет, прелива от жизнерадост, докато работи с него. Тя попаднала във фондацията, след като през 2005 г. започнала като приемно семейство на малко кученце. Получила безплатно всички необходими аксесоари, храни, витамини, ветеринарни грижи. После приела предложението да стане инструктор и заминала за 6 месеца в Русия. "Изпитвам страхотно удовлетворение от работата ми. Не бих я заменила за нищо на света", казва Марти, а лицето й грее при всяко перфектно изпълнение на Жилет на полигона.

За да може да продължи да дарява това уникално щастие, фондацията приема помощ и подкрепа от всякакъв вид. Резултатът ще бъде напълно видим и игриво ще помаха с опашка на всеки дарител.

 

 

Светлана Василева

www.ngobg.info

 

 

Десетте молби на кучето водач, формулирани от фондацията:

1. Моля, не ме галете, защото това отвлича вниманието ми от моята отговорна работа.

2. Моля, не ме викайте при себе си, защото трябва да бъда неотлъчно до моя стопанин.

3. Моля, помагайте ми само чрез говор, защото вашето докосване ме обърква.

4. Моля, като сме на светофар, съобщете на моя стопанин, когато се появи зелената светлина, защото аз не различавам цветовете.

5. Моля, съобщете на моя стопанин кои трамваи или тролеи спират в момента, защото аз не мога да чета.

6. Моля, освободете ни пътя, за да стигнем по-бързо и по-сигурно до нашата цел.

7. Моля, задръжте при себе си вашия домашен любимец, защото, когато съм на работа, нямам време за игри.

8. Моля, не ме плашете и стряскайте.

9. Моля, спазвайте правилника за движение, за да не застрашавате нас и самите себе си.

10. Моля, не се плашете от мен. Можете да ме познаете по специалния повод, който нося на гърба си.

 

Сходни публикации

Живот в периферията

Живот в периферията

За тях се говори рядко. Те почти никога не са тема в новините, освен ако не е „топ темата" на криминалната хроника. За тях

НПО в България: Знаете ли, че?

Представяме ви първата част от колекцията от примери за приноса на гражданските организации за развитието на обществото ни,

В каква кауза бих инвестирала 10 000 лв. и защо?

В каква кауза бих инвестирала 10 000 лв. и защо?

Автор: Александа Веселинова„Аз съм Александра и съм на 4. Мама и тати вадят парички по цял ден. Не съм на градина, защото няма