В каква кауза бих инвестирала 10 000 лв. и защо?

09 юни 2015 г.Разкази за НПО

Автор: Александа Веселинова

„Аз съм Александра и съм на 4. Мама и тати вадят парички по цял ден. Не съм на градина, защото няма място за мен. Леля Мими ме гледа. Тя гледа да не съм гладна. Пак ме кара да ям мляко с ориз. Също гледа дали спя (аз се преструвам на заспала следобяд и си представям различни игри). Като стана, искам да ги играем. Тя иска да съм послушна. Гледа да не счупя нещо и да не се изцапам. Чакам мама и тати да си дойдат, може да поиграя с тях за малко, преди Сънчо да дойде."

/Малката Александра/

Хубава дума е "грижа" и произтичащата от нея "грижовност". Когато я чуя, си представям...
…градинар, който се грижи за току що прорасналите си кълнчета…
…сърната, която се грижи нейното новородено да е в безопасност…
…дядото, който се грижи неговото внуче да е все засмяно и доволно…
…овчарят, грижещ се за стадото и пазещ го от лошия вълк…
…татко Карло, който се грижи за парчето дърво и така извая Пинокио…
…гората, която се грижи и дава подслон, топлина и храна за всички нейни твари.

Но каквото и да си представя, не мога да го заменя с майката – символа на думата "грижа", всичко, за което може да се сетим, когато искаме най-хубавото за нашето дете. Така се роди и идеята за човек, който в максимална степен се доближава до сигурността, която майчината ласка дарява – това е детегрижовницата. Нека ви разкажа за нея. Защо "детегрижовница", а не "детегледачка"?

Детегледачката „гледа" – детето да не е гладно, да не е мръсно, да не прави пакости, да не я засрамва на публични места, да слуша и изпълнява. Детегрижовницата от своя страна не моделира поведението на детето според своите потребности. Тя осъзнава важността на ролята, която заема в неговия живот. Тя не се грижи само за физическото му здраве, но и активно и целенасочено участва във формирането на светогледа на малкия човек.

Детегрижовницата:
-    не забранява, а обяснява;
-    не спира, а подпомага;
-    не внушава страх, за да провокира послушание;
-    подклажда детската фантазия и е верен Санчо на малкия Дон Кихот.
За нея изцапаните дрехи са резултат от изследователската дейност на малчугана, а не сигнал за непослушание.
Затова смятам, че терминът "детегрижовница", подхожда най-много. Тя е компетентна, отзивчива, внимателна и отдадена на работата си с децата. Тя, която разбира думата "грижа" във всичките ? форми и знае къде, кога, какво и как. Тя, на която можем да се доверим, когато става въпрос за най–важното нещо в живота ни.

Аз, от своя страна, бих вложила средства, време и усилия да изкарам тази своеобразна Мери Попинз от приказките. Моята кауза е свързана с вдигането на професията детегледачка на едно по-високо ниво и популяризирането на идеята сред родителите, за да пречупят представата си за бабата от квартала, като най-добрия избор за своето дете.

Как ще реализирам тази идея?
Първо ще потърся и подбера ентусиазирани млади хора, с отношение към децата, с отговорност към грижата и с желание да пресъздадат света от приказките в ежедневието. След това ще вложа средства в обучението им. Ще потърся и своите малки герои, тези, за които ще се боря или пък техните родители ще ме намерят, търсейки начин да осигурят най-доброто за своите деца. Всичко това е възможно, стига повече хора да разберат за идеята и да повярват в нея. А това, както всички знаем, се постига чрез реклама.

Искам да се абстрахирам от правилата на пазара, покупко-продажбата и фокуса върху печалбата. Намирайки подходящата детегрижовница за точното семейство, не означава намиране на апартамент, вземане на комисионна от бъдещия наемател и заключване на сделката. Цялостната идея е обвързана с една продължаваща комуникация с родителите и грижа за обучението на детегрижовниците. Бих се опитала да приложа така дискутирания и дори преекспониран индивидуален подход, защото когато става дума за отглеждане на дете, няма стандартни процедури. Има усет, желание, подход. Проект „Детегрижовница" възпитава отношение към грижата и осъзнатост на действията.

Вярвам, че промяната трябва да започне от нас – възрастните. Първо ние трябва да повярваме, да се доверим, за да успеем да поддържаме детската вяра. Ние трябва да помогнем да детето да порастне, да успее, да изгради света, който рисува в детското блокче и да предаде тези ценности на своите деца.

Виждали ли сте блясъка в очите на старец и на дете? Очите не остаряват. Пламъкът, запален още в крепка възраст, тлее през целия живот.

Затова, ако имам 10 000 лв., бих противопоставила активността на грижата срещу пасивността на гледането.

/Порасналата Александра/

"Публикваните есета са част от национален младежки конкурс за есе на тема „В каква кауза бих инвестирал 10 000 лв. и защо", проведен от фондация "Капитал" в рамките на проект "Повишаване авторитета, влиянието и капацитета на НПО чрез популяризиране на вдъхновяващи добри практики", реализиран с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" - София.

В рамките на конкурса бяха избрани 10 есета, чиито автори станаха част от "Приключение от третия вид" - познавателно-занимателно събитие с участие на представители на успешни и вдъхновяващи български организации от третия сектор. Всички участници в "Приключението" гласуваха за най-добрите каузи от представените 10, както публикваните тук есета събраха най-много гласове. Гласуването оценяваше предимно стойността на идеята, а не толкова художествените качества на есето, чрез което тя е представена.

Източник: Фондация "Капитал" , 05 юни 2015 г.

Сходни публикации

04 април 2016 г. Разкази за НПО

В каква кауза бих инвестирала 10 000 лв. и защо?

Сходни публикации

Живот в периферията

НПО в България: Знаете ли, че?

Пищов 4 - Легитимност чрез прозрачност