Как държавата подкрепя гражданските организации?

                  

Настоящата статия е част от поредица публикации, посветени на темата „Механизъм за финансиране на гражданските организации от държавата: защо, как и кой?", подготвени в рамките на проект „Партньорство в стратегии и действие", изпълняван от Български център за нестопанско право в партньорство с Фондация ПАЦЕП.
Проект „Партньорство в стратегии и действие" се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.
                                          

 Преглед на съществуващи практики

След падането на Берлинската стена, в Централна и Източна Европа започна бурно развитие на гражданското общество. За кратко време се появиха множество неправителствени организации, които започнаха да развиват идеи и да изпълняват проекти. Финансирането на тези дейности първоначално идваше основно от чуждестранни донори – публични или частни, които видяха в неправителствените организации възможен партньор в подкрепата на прехода към демократично управление. Много чуждестранни донори започнаха да напускат района, особено след присъединяването на голяма част от страните към Европейския съюз. Това постави работещите с чуждестранно финансиране организации пред сериозен въпрос – как да развиват своята дейност оттам нататък.

Постепенно организациите започнаха да търсят други източници на финансиране – дарения, извършване на стопанска дейност, привличане на доброволци и др. В международен план, един от основните източници на финансиране е държавата. Според изследване на Университета Джонс Хопкинс в 36 страни от целия свят, държавното финансиране е вторият по важност източник на финансиране за неправителствения сектор и представлява 34 % от всички приходи, а има и области като социална сфера и здравеопазване, където то е водещо.

Освен финансова подкрепа, има и много други начини, по които държавата може да подкрепя гражданските организации. Някои от другите възможни механизми за подкрепа са:

Подкрепата от държавата може да бъде финансова и нефинансова, както и пряка и непряка. Към нефинансовата подкрепа най-често се включва безвъзмездното или при много нисък наем предоставяне на помещения за работа на организацията. Друга форма на нефинансова подкрепа може да бъде подкрепа за инициативи на организацията, предоставяне на разрешение за набиране на средства на публични места и много други.

Непряката финансова подкрепа от страна на държавата включва различни данъчни и други облекчения, освобождаване от такси и т.н. Типичните облекчения, които гражданските организации ползват в различни страни са:

Прякото финансиране от държавата за граждански организации има различни форми и източници. Определени организации получават от държавата директни субсидии, заради факта че съществуват и извършват полезна за обществото дейност – такива организации много често са представителните организации на хора с увреждания.

Все по-често се използва друг начин на финансиране – финансиране на проекти (чрез грантове), след проведен конкурс. Такова финансиране може да се отдели от общия бюджет или от бюджета на конкретно министерство или друго ведомство. Понякога държавата решава, че приходите от конкретен източник ще финансират инициативи на граждански организации – например в Унгария има данък кич (върху порнографски продукти, който отива за финансиране на културни проекти). В много страни приходите от държавната лотария отиват за финансиране на граждански инициативи и проекти на организации.

Цялата процедура по избор на проекти, изпълнение, мониторинг и отчитане, може да се извършва от министерството/институцията, от чийто бюджет се отделят средствата. В много страни обаче се създават и специализирани фондове за финансиране на граждански организации (Естония, Хърватия и др.), които са извън структурата на държавната администрация с цел по-голяма независимост, които финансират проекти за развитие на гражданското общество.

Понякога държавата предпочита, вместо сама да се занимава с разпределянето на средства и оценяването на проекти, да наеме външна организация, която да върши тази работа. Това е честа практика при финансиране от Европейския съюз, когато се наема външна техническа помощ. Подобна практика е полезна, защото хората работещи в държавни институции не винаги имат необходимия опит или познания за гражданския сектор, за да преценят коя организация има потенциал да изпълни по-добре предложените дейности.

Трети начин за пряко държавно финансиране са договорите за предоставяне на услуги(или други поръчки). В този случай държавата има нужда от конкретна услуга, която гражданската организация може да предостави – в този случай се финансира не идея за проект, а конкретна и ясно измерима услуга. Най-добър пример за това са социалните услуги, където гражданските организации имат сериозна роля – например подкрепа за деца с увреждания, услуги за възрастни хора и т.н.

Освен на национално ниво, финансиране за инициативи на граждански организации може да има и на местно ниво – чрез бюджетите на общините.