ЧитАлнЯта, Манол Пейков и приятели

Над 7 000 книги събра читАлнЯта в дарителската кампания „Да съберем хиляда книги за болградската библиотека“

Преди няколко месеца ви разказахме за читАлнЯта и „Сдружение за градски читални“. Днешният ни разказ отново се връща към малката библиотека пред Народния театър, макар и да започва на 800 километра оттам.

От основаването си през 1821-ва година Болград минава през девет различни държавни администрации. Основателите му са български заселници, водени от генерал Иван Инзов. Смятан за неофициалната столица на бесарабските българи, Болград играе важна роля през Възраждането, а по-късно и в освобождаването на България – именно там Никола Богориди отваря гимназия „Св. Кирил и Методий“, там се раждат и някои от най-видните български революционери. През 60-те години на 19-и век, когато Болград е под румънска власт, в резултат на сблъсъци между органите на реда и българското население загиват 10 души и близо 200 са ранени. Турбулентната история на града е дълга и, за жалост, нейните трудни моменти не се ограничават до учебниците по история. От 1991 г. Болград е част от автономната Република Украйна. Днес заплахата той да бъде превзет от Русия е част от ежедневието на жителите му, които и до ден днешен са почти изцяло етнически българи.

Въпреки честата смяна на управлението, културата на Болград остава дълбоко обвързана с българските си корени. Но за 15-те хиляди жители съществуването и подхранването на тази връзка се оказва все по-трудна задача, особено при сегашните политически обстоятелства. Лавиците на болградската библиотека са покрити с над 84 000 книги, но едва 1200 от тях са на български език. Един български издател обаче успява да промени това.

Когато Манол Пейков публикува във Фейсбук пост относно липсата на български томове в библиотеката и дава старт на кампанията „Да съберем хиляда книги за болградската библиотека“, никой от нас – а подозирам, дори и той – нямаше и представа какъв мащаб ще придобие акцията. От читАлнЯта с радост предложихме да се включим – така книгите започнаха да се събират на два пункта – при нас и на адреса на издателство „Жанет 45“ в Пловдив. Признавам, че не присъствах на старта на кампанията и бях абсолютно стъписана от количеството книги, което ме очакваше, когато отворих вратата на малката кръгла сграда два дни след обявяването й. За два дни бяхме надминали целта си от 1000 книги, а всичко тепърва започваше. На четвъртия ден това число се беше удвоило.

Макар и кампанията да приключи едва преди две седмици, срещам трудности в това да опиша в точност творческия хаос, който цареше в читАлнЯта през нея. Посетителите ни достигнаха рекордни числа – хора от всевъзможно естество идваха, носейки торби, кашони, раници и сакове, пълни догоре с книги. „Дано им харесат“. „Надявам се да са им интересни, бяха ми любими като дете“. „Тези ги подбрах специално“. Добрината, която съпътстваше всяко дарение, ни даваше сили да продължим да броим и да нареждаме кашон след кашон.

А съвсем скоро кашоните започнаха да свършват – тук трябва да изразя специална благодарност към всеки магазин, ресторант и кафене в околността, които отговаряха на нашите сконфузени молби за още няколко кашона. Всъщност главното, което остава като спомен от цялата кампания, е благодарност. Към всеки един човек, който донесе книги, към издателствата и авторите, които изпратиха свои издания, към приятелите ни от „Жанет 45“, към колегите и към медиите, които отразиха събитието, и към Манол Пейков, който даде началото на всичко.

Точно неговите думи, казани на митинга, отбелязващ една година от войната в Украйна на 24-ти февруари, описват същината на благотворителните акции най-добре: „Българите не са такива, каквито ги описват. Твърди се, че българите били цинични и подозрителни, че не вярват никому, че „преклонена главица сабя не я сече“ била най-популярната българска поговорка. Българите, които аз видях, са изключително сърцати и съпричастни хора, които откъсват от хляба си, от подаръците на децата си, за да помогнат на едни хора там, на края на света. Дали са в Сирия, Турция или Украйна, това са хора. Има една стара еврейска поговорка: бъди човек, а след това бъди какъвто си искаш. Това е моето лично мото.“

Но нещата още не са приключили. Равносметката на събраните книги е над 20 000. Част от тях вече са пристигнали в Болград. Но преди останалите издания да заминат за Украйна на 2-ри март, те трябва да бъдат описани – трудна задача, срещу която екипът на „Жанет 45“ не може да се изправи сам. Затова се търсят доброволци от Пловдив, които да помогнат на дарените книги да стигнат възможно най-бързо до вратите на болградската библиотека, като описват книги за 4 часа на ден. За повече информация, вижте профила на Манол Пейков във Фейсбук.

А в случай че не разполагате с време да описвате или пък не сте от Пловдив, можете да се включите в другата настояща негова кампания – за събиране на помощи за засегнатите от земетресенията в Турция и Сирия – или да започнете да събирате книги от вашата библиотека, издадени след 2000-та година, за предстоящата кампания на читАлнЯта по случай 24-ти май, в която ще събираме книги за български читалища.

В началото на тази акция това щеше да бъде разказ за гражданска самоинициатива, а не за НПО. От 22-ри февруари обаче фондация „Манол Пейков и приятели“ вече е реалност. Като вземем предвид това, че през последната година неговите инициативи осигуриха светлина и топлина на хиляди украинци благодарение на изпратените близо 500 генератора и милионите, събрани за помощ за Сирия и Турция, това определено е една гражданска организация, която трябва да следите. И истински повод за гордост.

Снимки: Читалнята и фейсбук страницата на Манол Пейков.

#стажантрепортери
Стажантската програма на НПО Портала се осъществява по проект „ngobg.infо: Медията на българските граждански организации“, който се изпълнява от Фондация ПАЦЕП с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg). Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България. Основната цел на проект е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.