Северните семена на добрите примери виреят и на Деветашкото плато или как се пренася норвежки опит в България

Как се пренася опит от Норвегия в България? Лесно, стига да имате упорито желание и запалени участници. Дали работи? Работи, и още как, особено ако го отглеждате всеотдайно и устойчиво. На какъв език говорят участниците? На езика на доброволчеството – със сигурност. Поне така ще ви отговорят Ива и Велис, Мортен и Ранди и десетките им съмишленици, водени от убеждението, че хората заедно създават добри и свързани местни общности.

Ива Таралежкова и Велис Чилингирова са енергичните двигатели на сдружение „Деветашко плато”. Мортен Дуснес и Ранди Хагеруп представляват норвежката организация „Фрилюфтсроденес Ландсфорбунд“ (Friluftsrådenes Landsforbund). На норвежки звучи като финтифлюшки, но на български означава Съюз на сдруженията за отдих на открито. Норвежците имат богат опит в различни инициативи за развитие на местни общности и работа с доброволци. Откъде са съмишлениците? Първо, от още едно българско сдружение – „Зелениград“ от село Осмар, община Велики Преслав. Второ, от местните власти на четири български общини – Летница, Ловеч, Севлиево и Велики Преслав. И трето, но най-важното – от жителите на 13 села от двата региона.

А пари? Естествено, че трябват, но не идват нито лесно, нито наготово. „Активни граждани в селата“ е проект, по който партньорите работят с подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Разбира се, добавят и от себе си – и финансов, и нефинансов принос. И много, много доброволен труд.

Активните граждани в селата на Деветашкото плато се включват този ноември в поредица от работилници за доброволчество, за да обменят опит, идеи, модели с норвежките си приятели. Ива и Велис мотивират близо сто участници – млади на възраст и дух, както и млади само по дух, които са любопитни да научат повече – и за доброволчеството, и за силните местни.

Срещата е втори поред обмен на добри практики, след лятното посещение на българските партньори в Норвегия. За речника на вълшебните думи в норвежкия език може да прочетете тук.

Ранди Хагеруп е магистър по културни науки, но извлича научни тези от конкретните си практики на граждански активист. Вече пета година тя самата е доброволец, който води група за почистване на един конкретен пасаж от „своя“ бряг на Норвежкото море.

Според нея идеалният доброволец трябва да е искрено ангажиран с това, което прави, без значение дали е история, спорт или природа – сърцето ти да го иска! Да бъде отговорен към това, което е обещал – ако ще правиш чай или кафе или пък ще участваш в акция – да го сториш наистина. Велис добавя: и да е професионалист в това, което прави – ако си обещал да бъдеш туристически водач например, да разказваш честно, а не да си измисляш истории.

Как се привличат и задържат доброволци: теория и практика две в едно

Съветите на Ранди: „Трябва да е забавно – това е много важно, каквото и да правите. Да е здравословно и безопасно – и за малките, и за големите хора. Доброволчеството обогатява хората, овладяват нови знания и умения. За да привлечете доброволци и да ги задържите обаче, е нужно да показвате признателност към техния принос – от обикновеното „привет“ и „благодаря“, до по-значимите жестове. Ясно да покажете какви очаквания имате от тяхното включване. И още нещо важно – местната общност да вижда и да оценява включването на доброволците“.

Откровенията на Мортен: „Пътувахме из цялото Деветашко плато, свършихме добра работа. Срещнахме се с над стотина души - това са много хора! Говорихме за това колко е яко да си доброволец, колко е предизвикателно. Даваме мъничко от семенцата, които сме донесли от бреговете на Норвегия“.

Северните семена на добрите примери виреят и на Деветашкото плато

Според Ранди и Мортен активните хора в България и в Норвегия срещат едни и същи предизвикателства. За Ива и Велис споделените съвети са скъпоценни, защото са напълно приложими у нас. Мортен казва: „Доброволческите усилия имат потенциалната мощ на пролетен поток. Трябва само да бъдат добре организирани, смислени, благородни и забавни“. Значи, да си в добро настроение, но и да съзнаваш отговорността за развитие на собствените местни общности. Да определяш добре задачите, които поставяш на доброволците, но и да им даваш възможности за отдих и почивка. Да цениш опита и уменията им, и най-вече - всички заедно да изпитват удовлетворение и гордост от свършеното.

„Затова много искахме точно Мортен и Ранди да дойдат на Деветашкото плато, защото норвежките им примери са приложими и вършат работа. Малките, но видими действия, ценни за местните общности, ни зареждат с увереност и носят оптимизъм“, казва Ива Таралежкова.

Ценности и стойности: в зависимост от гледната точка

За устойчивото развитие на местните общности има и още една гледна точка: хората да се запитат сами какво искат, после да приемат провокацията и да направят оценка на това, което имат, да го остойностят. А след това да полагат усилия за развитието на оцененото: природа, пейзажи и ресурси.

„Понякога ти трябва външно око - на аутсайдер, на турист, за да оцениш това, което имаш. Така е и с местните общности. Най-важното е да намериш пресечната точка между това, което е ценно за тях, и това, което туристите търсят“, обяснява Ранди.

„Младите хора са заредени с позитивна енергия - наистина разбират колко е яко да си доброволец. Особено сред красивата природа на Деветашкото плато“, добавя Велис.

„Доброволчеството е част от наследена култура - при нас, в Норвегия. Предава се от поколение на поколение. Но се заключава в три прости фрази: гордост; учене; да се чувстваш полезен“, синтезира Мортен.

„Едно е да изградиш пътечка, мостче, беседка, фонтан… Друго е да я поддържаш. Ако само създадеш, а не поддържаш, ако не се чисти а само се цапа, за какво са ти тези пътечки, мостчета и беседки? По-добре да ги няма“, живописно обяснява Ива финалната идея, която вече набира ход. А тя е - активните граждани в селата на Деветашкото плато си „осиновяват“ конкретни обекти, изградени от тях, за да ги поддържат - все тях и непрекъснато тях.

Така Мариела и Мишо от Билкарската къща в Горско Сливово тръгнали за гъби, а се върнали с три чувала отпадъци - от тяхното си, „осиновено“ място - пещерата Гарваница. Като Ранди, която вече пет години чисти все един и същ пасаж от „своя“ бряг на Норвежкото море.

ххх