Четири кошера надежда

- Какви рамки, Влади?

- Рамки за пчелни кошери.

- Как пък реши да правиш рамки за кошери?

- Ами един съсед има пчели, дава ми летви и аз ги сковавам.

Това буквално е началото на едно ново социално предприятие – пчелин в Монтана – което е създадено и започва работа в началото на тази година и вече има продукция от 45 кг. чист полифлорен мед от 4 кошера. „Шефчето" е Милен Гечовски, създател и председател на сдружение „Закрилници" в Монтана, а Влади** е мъж  с интелектуални затруднения (37 г.), който се обучава и работи в пчелина. Има още двама  – Стоян, другият обучаващ се пчелар, 23-годишен младеж, израснал в институции, който живее в защитено жилище, и Тони Тодоров, техният учител по пчеларство.

Идеята на сдружението за социалното предприятие е да помогне чрез пчеларството на хора с интелектуални затруднения да бъдат включен в местната общност, да придобият умения, да имат работа и да се чувстват пълноценни. След идеята, подсказана от Влади, Милен се залавя да търси финансиране. Намира го през януари тази година в програмата Vivacom Регианелн грант*. Идеята на „Закрилници" е една от 13-те, които печелят финансиране по програмата за подкрепа на местни инициативи. 

„Най-трудно ни беше да намерим мястото за пчелина, защото повечето подходящи места бяха частни имоти. Отне ни почти месец. След това купихме 4 кошера заедно с пчелните семейства, купихме и оборудването и започнахме да обучаваме в пчеларство шестима младежи с интелектуални затруднения от защитеното жилище в града. И на теория, и на практика ги учихме на това какво е пчела, какво е кошер, как се получава медът. Впоследствие се оказа, че някои от тях са алергични към пчели, други се отказаха по различни причини и накрая останаха Стоян и Влади. Имаме обаче  нови желаещи и по-нататък, когато купим още кошери, ще включим и тях“ – споделя Милен Гечовски за началото на социалното предприятие.

Влади е израснал в своето семейство и никога не е попадал в институция. Интегриран е в общността, но по-трудно се ориентира във време и пространство, посещава дневен център. „Ако му се постави ясна и конкретна задача, той се справя добре. Има много сериозна подкрепа от своята майка и това, че е израснал в семейство, си  пролича на обученията. А покрай рамките, които прави, той беше научил доста за пчелите. Познаваме се с него отдавна, защото е работил и в другото социално предприятие на сдружението – това за сувенири. Стоян пък е израснал в институция и това също си личи много. По време на големия процес на закриване на домове у нас той е преместен от Берковица в защитеното жилище в Монтана. Не е работил досега, през деня няма никаква заетост и има липса на основни навици, които се изграждат още в детството. Трудно например познава часовника, все още трудно се ориентира във времето, но също добре се справя при конкретна задача“ – разказва Милен.

Въпреки че ежедневието им е много различно, покрай пчелите Стоян и Влади са се сработили много добре като екип и вече са усвоили нови умения – резултат от работата им в предприятието. Тони, сертифициран обучител по пчеларство,  е непрекъснато с тях, когато работят. Показва им всеки детайл, всеки етап. И след всеки завършен работен процес четиримата с Милен се събират на кафе и обсъждат какво се е случило и какво предстои. А най-скоро предстои това да боядисат кошерите и да подготвят всичко около пчелите за следващия сезон. Планират да купят пети кошер. Милен разказва, че пчеларството е много сериозен бизнес, но тяхната амбиция не е да развиват бизнес, а да подкрепят младежите в тяхното развитие, социализиране и  ежедневие. „Дори не си мислехме, че тази година ще извадим мед, а вече го продаваме. Направихме много добър продукт“ – казва Милен и допълва – „Целият процес, който преминахме, показва, че когато говорим на достъпен, човешки език на такива хора, когато се отнасяме с тях като равни с равни, те се чувстват ангажирани и удовлетворени. За тях парите не са от голямо значение. За тях е важно, че са избрани, че са включени.  Те се радват дори само на това, че са облечени със специална екипировка и, както Стоян казва – „Шефе, ние сме като космонавти“.

Предприятието вече има собствена марка и специални етикети, които монтанската фирма „Хелиос принт“ им изработва безвъзмездно. Продават меда главно през интернет и фейсбук страницата на сдружение „Закрилници". „Доста пенсионери си купиха мед в подкрепа на каузата. Най-лесния вариант беше наши колеги да го изкупят, но ние не искаме това. Искаме наистина тази идея да стигне до повече хора, които не знаят за нас, да разберат, че това не е просто мед, а кауза“.

Понякога хора им казват, че медът им е скъп. Цената за буркан 390 г. е 5 лв., а за 900 г. – 8 лв.  Тогава Милен им обяснява, че зад този мед стои много допълнителна работа, която един обикновен пчелар не върши. „Освен това нашите момчета правят нещата пет пъти по-бавно. Да отидем до кошерите, да се подготвим, да се облекат – при нас това отнема доста повече време.“

„Ние не просим и не искаме нашия мед да се продава по милостиня. Искаме човек да си го купи, ако му харесва“ – казва Милен.

Не вярвах, че това ще стане

Бай Асен е на 70 години. Той е човекът, от когото „Закрилници“ купуват кошерите. Той е предоставил временно и мястото за кошерите, близо до Монтана. „В началото, когато отидохме при него и му казахме какви намерения имаме, той беше много скептичен.  „Ама как така, то тука ще стане чудо. Как младежи с увреждания ще дойдат тука да работят... Ти знаеш ли какъв занаят е това – ме питаше той“ – разказва Милен и допълва: – „Но когато извадихме меда, получихме най-голямото признание от него и жена му. „Аз това не съм го вярвал" – каза бай Асен. Мисля, че с работата си ние променихме един човек. Той по професия е инженер, сега пенсионер, пчелар, и нямаше никакво понятие от социални предприятие, от младежи с увреждания, от граждански организации. Това за нас е постижение. Имам двадесет години опит в социалната работа и знам, че най-трудно се променят нагласите на хората.“ 

Съвсем непознат човек на улицата пък среща ментора Тони. Прочел бил публикация за предприятието, видял видео и снимки в местна медия и го спрял, за да го поздрави за това, което правят.

Мечта за малка социална ферма

Милен разказва, че е свикнал да превръща мечтите си в цели. Освен да развиват пчелина, целта им в следващите няколко години, при наличието на средства от донори или благодетели, е да си направят малка социална ферма – къща с двор близо до Монтана, където освен Влади и Стоян, да работят и трупат умения и другите младежи от защитеното жилище. „Освен кошери, във фермата искаме да отглеждаме и кокошки – за месо и яйца. Искаме да посадим и овощни дръвчета. Ако имаме достатъчно подкрепа, и прасенце може да си купим. Крайната ни цел е поне един младеж от защитено жилище да започне да води самостоятелно живот в тази ферма, а защо не да стане нейн ръководител. Но това е много работа, обучения, изграждане на навици, средства…“ – казва той.

За „Закрилници"

Милен има над 20 години опит в социалната работа. Заедно с колеги съмишленици – социални работници и психолози – създават през 2015 г. сдружение „Закрилници“. Идеята им е да помагат на деца и възрастни в неравностойно положение – с увреждания и различни затруднения. Днес екипът се състои от арт терапевт, социален работник, психолог и логопед. Вече  2 години развиват стопанска дейност, която подкрепя изпълнението на мисията им. Освен пчелина, която е най-новата им дейност, друга услуга е предоставянето на обучения на екипи от социални работници и специалисти в социалните услуги. Третата стопанска дейност е изработването на сувенири, магнити, чаши и свещи за туристите на Монтана. Отскоро изработват сувенири и по поръчка за различни манастири. В предприятието за сувенири работи арт-терапевт на граждански договор, психолог, който е доброволец и младеж с интелектуални затруднения.

Основният „инвеститор" в сдружението си остава Милен – той често отделя от собствените си средства, за да плаща наема на офиса и сметките, когато няма много приходи от стопанската дейност. Шестнадесетгодишната му дъщеря Маги пък е доброволец и от нея идва идеята да създадат доброволчески отряд, който да посещава възрастни хора по домовете им и да им помага в различни ежедневни дейности. „В града имаме изявени младежи доброволци, които помагат на много места. Чрез този отряд искаме да ги обединим и да се знае къде можеш да ги потърсиш, когато имаш нужда от тяхната помощ“– казва Милен.

Милен призовава гражданските организации да разказват повече на човешки език за това, което правят, за резултатите, които постигат, „защото иначе хората не разбират какво правим и защо съществуваме и ни приписват какво ли не" – смята той и допълва. - „Ако напиша или кажа само, че нещо е в подкрепа на социална кауза, хората масово си представят, че ще се събират и даряват храна, дрехи или обувки. Но когато им обясня, че приходите от сувенирите или меда, които те ще си купят от нас, инвестираме обратно в предприятието и в развитието на младежите, създаваме им работа, учим ги на трудови умения, тогава хората разбират и получаваме и подкрепа, и признание“.

ххх

*Очаквайте петото издание на програмата VIVACOM Регионален грант през ноември 2019 г. С програмата компанията подпомага развитието на регионите в България и насърчава участието на местните общности, като предоставя безвъзмездно финансиране на граждански организации, спортни клубове, читалища, настоятелства на училища и детски градини от цялата страна, за да осъществят проекти на местно ниво. Инициативата се провежда в партньорство с Български център за нестопанско право.

** Бел. ред: Имената на обучаващите се в социалното предприятие са сменени.

Снимки: Сдружение „Закрилници"