Да си доброволец в детско болнично отделение
От няколко месеца в Кюстендил, Ловеч и Русе ученици доброволци посещават
два пъти седмично детските отделения в местните болници, за да помагат на малките пациенти да преживяват по-леко престоя си там. В специално
обособените кътове за игра в болниците доброволците
развличат децата чрез различни настолни образователни или ролеви игри, свирят и
пеят, четат и драматизират приказки, рисуват и оцветяват заедно с тях и си
говорят за какво ли не. Графикът на посещенията на доброволците е поставен на
видно място в отделенията, децата знаят точно кога ще дойдат каките и
батковците и ги очакват с
нетърпение.
Зад доброволческата инициатива Детска оздравителница стоят четири
граждански организации, много младежи доброволци и подкрепата на програма VIVACOM Регионален грант. Идеята е на Национален алианс за работа с доброволци(НАРД) – мрежа от доброволчески организации в цялата страна. Решението им да
правят това не е спонтанно, защото НАРД имат дългогодишен опит с точно този вид
специфично и трудно доброволчеството в Клиника по детска хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Обучили са много младежи, които през годините са
посещавали децата там. С инициативата Детската
оздравителница НАРД предава своя опит на други доброволци и граждански
организация извън Пловдив. Избират ги чрез конкурс за мотивация и възможност за
привличане на местни доброволци.
И така щафетата поемат:
- в Русе – Сдружение „Център Динамика“ и Унивеситетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев";
- в Ловеч – Сдружение „Екомисия 21 век” и Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Параскев Стоянов";
- в Кюстендил – Сдружение „Партньори – Кюстендил“ и Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Никола Василев".
За НПО Портала координаторът на
проекта от страна на НАРД, Вероника
Йовчева разказва повече за инициативата и за това какво е да бъдеш доброволец в
детско болнично отделение. Преди да й поверят управлението на проекта Детска оздравителница, тя самата е била
доброволец в Клиника по
детска хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Разказва, че доброволчеството
променя както нейната съдба, така и съдбата на нейни приятели. Вероника завършва
Международна икономика в Германия, но докато следва там, участва в различни международни
каузи. Дори посвещава дипломната си работа на „Въздействието на
доброволчеството в социален и икономически аспект в Европа и България“. „Тогава много силно почувствах, че искам да допринасям
за положителна промяна, но не в Германия, а в България. Това ме върна у дома през
2016 г. От тогава много врати се отвориха пред мен, благодарение на работата ми
в НАРД, в болницата и по други мои доброволчески проекти“. Вече е сигурна, че иска доброволчеството и
работата за каузи да бъдат нейна професия. Вероника разказва и за своя приятелка,
която след доброволчеството си в болницата в Пловдив и повлияна от работата си
с децата, променя следването си от българска филология на психология.
„Много държим на
подготовката на доброволците. Те трябва да знаят какво да очакват, какво трябва
и не трябва да правят, за да не навредят. Личната им мотивация е много важна,
защото не е достатъчно просто да искаш да запълваш свободното си време. Някои
от доброволците ни приемат каузата лично, защото са имали братчета и сестричета,
които са били по-продължително време в болница“ – споделя Вероника. И добавя: „Първоначално им беше трудно и почти всички бяха плахи, но сега
натрупаха опит и са много горди с това, което правят. Всяко посещение е
различно. В един ден в болниците ходят от двама до шестима доброволци, като с
тях винаги има човек от местната организация. Старшата сестра от отделението ги
информира за това на какъв режим са децата, дали има дете с по-специфично
състояние, какво могат да правят и какво не е препоръчително. А ако на някое
дете му е трудно да става от
леглото, ходим при него в стаята.“ - споделя Вероника.
Кътовете за игра в болниците, където доброволците се срещат с децата, са оборудвани благодарение на инициативата Детска оздравителница и на местни дарители, а граждани се отзовават на апела за дарение на играчки. Част от учениците доброволци правят дарителски акции и в своите училища.
До края на проекта организаторите на
Детската оздравителница очакват броят
на децата, посетени от доброволците, да достигне 600. Но Вероника е
убедена, че инициативата няма да спре с края на проекта, защото всички необходими
ресурси са вече налични – детските кътове, играчките, доброволците и най-вече тяхната
мотивация да продължат.
„Тази инициатива ме грабна от самото
начало, защото достига до много хора. От една страна са самите деца, а от друга – техните родители, които също получават
подкрепа в труден момент и са ни много благодарни. От трета страна са лекарите и медицинските сестри в болницата,
които поради заетостта си нямат възможност да отделят много време на всяко дете
извън преките си ангажименти. И не на последно място са доброволците, за които това е много силно преживяване. Те са истински
горди, че едновременно помагат и учат неща, които не се преподават в училище“ – допълва Вероника.
Доброволците
споделят:
Мишел от Ловеч: „В
болницата има много вълнуващи моменти. Усеща се трепетът още от влизането в
детското отделение и продължава до момента, в който вечер се прибера вкъщи и си
легна замислена за изминалия ден. Понякога се чувствам много изморена, но си
казвам "трябва да се усмихнеш и да бъдеш силна заради децата“. Научих,
че колкото и да е трудно едно нещо, не трябва да се отказваме, трябва да
вярваме и да се борим."
Радостина от Русе: „Най-вълнуващ
е моментът, в който прекрачвам прага на занималнята, хванала дечицата за
ръчичките им, защото знам, че следващият час ще е щастлив и усмихнат както за
мен, така и за малките човечета. Децата имат най-чистите души на света!“
Камелия от Ловеч: „За мен е прекрасно усещането да виждам другите
щастливи и лъчезарни благодарение на моята помощ. Успях да се науча да изслушвам повече хората
около мен, да приемам и тяхното мнение, дори да е различно от моето“.
Николета от Кюстендил: „За мен е най-радостно, когато благодарение на работата ми децата забравят за това, че са в болница. Научих се да работя с различни хора, без да се притеснявам от здравословното им състояние“
Цветелина от Ловеч: „Искам да
помогна на децата да се чувстват по-добре там. Това ми носи много
удовлетворение“.
Магдалена от Ловеч: „Натрупах опит в нещо, което беше непознато за мен. Научих се да ценя работата в екип, да бъда по-търпелива и толерантна. Ние забавляваме децата, но и те размиват нас с въпросите си“.
Джесика, от Ловеч: „Доброволчеството за мен е начинът да помогнеш
едновременно на себе си и на околните. Научих да бъда и малко по-търпелива“.
Слави от
Кюстендил: „Участвам,
защото искам да видя какво е да си доброволец и да направя нещо хубаво за
другите. Прекрасно е да помогнеш на някого да забрави поне за малко проблемите
си“.
Доброволците в Кюстендил
ххх
Проектът „Детска
Оздравителница“ е един
от 13-те проекта, които печелят финансиране от третото издание на
програмата VIVACOM Регионален грант. Чрез нея VIVACOM подпомага
развитието на регионите в България и стимулира участието на местните общности,
като предоставя грантово финансиране на граждански организации, читалища,
училищни настоятелства и настоятелства на детски градини от цялата страна, за
да осъществят проекти на местно и национално ниво. Инициативата се провежда в
партньорство с Български център за нестопанско право. Инвестицията на VIVACOM Регионален
грант от трите издания е общо 172 000 лв.
Снимки: НАРД, Сдружение „Център Динамика" Русе, Сдружение „Екомисия 21 век", Ловеч и Сдружение „Партньори - Кюстендил".
Сходни публикации
„Ще се справим заедно“: Една инициатива, хиляди добротворци
Популярна африканска поговорка гласи следното: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви заедно
Асоциация „Деметра": Заедно срещу домашното насилие
Асоциация "Деметра" и "Пирогов" помагат на жертви на домашно насилие Коронавирусът, който порази почти целия свят,
Фондация „Светът на Мария": да осигуряваш спокойствие и вдъхновение във време на безпрецедентна несигурност
Пандемията от коронавирус, която от два месеца занимава целия свят, ни върна обратно на земята и ни напомни, че единствените