English   14440 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Бангладеш пропя в сърцето на София

 
Бангладеш пропя в сърцето на София

Автор: Надежда Петрова
Фото: Панайот Чафкаров


Жителите на Бангладеш може и да си нямат Министерство на щастието като тези в Бутан, ама не им и трябва. Гражданите на една от най-гъсто населените държави в света умеят да изпитват радост от всяка среща, усмивка и дружелюбно подадена ръка. Доказаха го няколко бенгалски семейства, които на 19 юни 2016 г. бяха домакини на последното за сезона издание на „Мулти култи китчън” в София. Идеята – да се представи културата, обичаите и храната на тази голяма почти колкото България азиатска държава. Мястото – уютното пространство на индийски ресторант Swaagat, което едва успя да побере всичките желаещи да се докоснат до нейния чар.


В четири следобяд заведението лека-полека започва да се пълни. Текат финални декорации. На полюлея се закача бангладешкото знаме. Флагът е семпъл – червен кръг на зелено поле. Зеленият цвят символизира природата на страната, червеният – изгряващото слънце. Да, тук няма лъвове, или – ок, бенгалски тигри – въпреки че това е едно от малкото места в света, където те все още може да се срещнат. Тук е събрана цялата любов на населението към свободата и простора, който природата дава. Екзотика в днешния интериор придава и скромна по размери диско топка, която обаче някак си успява да облее цялото пространство в танцуващи зелено-червено-златни и сребърни светлини. Тръпката е налице – из заведението кръстосват срамежливо усмихнати жени и деца, облечени в национални носии, току отнякъде се появяват и метални тави, пълни с ароматен ориз и екзотични ястия. И понеже нетърпението на гостите вече е видимо, мероприятието започва.





Водещ е Завед Фразли. Пристига в България, за да се учи, но любовта го задържа у нас и така е в продължение на вече цели 29 години. „Нашата кухня малко е пикантна”, ще ни признае малко по-късно той, но това, с което започва, е кратка презентация за страната. Така научаваме, че символът й е водната лилия, развежда ни из паметниците, свързани с националната им идентичност, ахваме и при вида на Парламента – респектираща сграда, разположена във вода, строена в продължение на 23 години. „Това е нашата планина, това е нашата река, това са нашите лодки”, продължава да обяснява снимките от слайдшоуто Завед и то с впечатляваща гордост. Научаваме и за някои от най-екзотичните им плодове, като т.нар. джакфрут. Хлебното дърво ражда странен на вид плод, покрит с конусовидни точки, чието тегло може да надхвърли 20 килограма. То ражда до 200 плодове годишно, като всяка отделна част има различен вкус и консистенция. Презентацията обаче не се изчерпва с това.


По някое време импровизираната сцена се изпълва с дами, облечени в национални носии, но най-голямата изненада е разказът за сватбата на племенницата му, и то споделен от първо лице. Красиво момиче, обвито от глава до пети в „шари”, на перфектен български език споделя с всички най-съкровения момент от нейния живот. Направили сватбата по бангладешки, но у нас. Първият ден бил посветен на годежа, вторият – на рисуването с къна, на третия било онова специално тържество, на което масата пред младоженците трябвало да е обсипана с всевъзможни плодове. Трудно било това да се осъществи, обикаляли родители и роднини из градове и села, за да сътворят перфектния микс. Но станало. Сега всички за щастливи.




Не точно така пълен и сладък бил животът на Завед, когато за пръв път дошъл да живее у нас. „Три са кастите в Бангладеш. Бедни, среден клас и такива, които са много богати. Но дори и тези от средния клас винаги наемат слуги от по-ниските слоеве на обществото. Така си помагаме и всички са щастливи. Та, идвам аз в България, цял живот обгрижван от слуга, а тук няма кой една клечка за зъби да ми подаде. Не, не, не – тук много трудно ще се живее” – помислил си той. Нямало кой да се погрижи за него, сам бил, без език, в непозната държава. „Мобилизирах се обаче – реших да си сготвя”. Отишъл в един супермаркет и потърсил да си купи от „майката на яйцето”. Те пък му продали не пиле, а кокошка. Варил той, варил – два, три, четири часа – не става и не става. „Побърках се. Звъня на майка ми, нареждам – каква е тази държава, как ще се живее тук…? „ И минал на банички, милинки и казанлъшки понички…


Днес, десетилетия по-късно, Завед е майстор кулинар, но за да представи особеностите на националната кухня тук с него е и професионалният готвач Шахаджахан.


В приготвянето на ястията са помагали и всички съпруги и порастнали деца на задружните бангладешки семейства. Пред нас са някои от най-популярните автентични храни и десерти на страната като къри с риба и синапени семена, ароматно пиле с картофи, ориз басмати, яйчено къри, ароматен микс зеленчуци, кокосови топчета и още, и още.


Чинно се редим на опашка, а малки принцеси, облечени от глава до пети в червено и златно, услужливо разясняват спецификите на храните. Специално заради нас, те не са по обичайному пикантни. И въпреки това подправките се усещат, вкусът е екзотичен, всичко е вкусно и не случайно част от гостите бързо се нареждат за още. След като всички се сдобиваме с доволни от похапването усмивки започва и финалната изненада.


„Сега ще ви изпея една от националните ни песни”, тържествено обявява Завед, който въпреки че като цяло се занимава с търговия, у дома си е направил студио, където почти професионално записва песни на различни езици. „Разказва се за това как човек трябва да следва повика на душата си”, допълва, а след това почуква микрофона и запява. Запява една от онези красиви мелодии, дълбоки и нежни, в които, ако затвориш очи и се оставиш на емоцията, пред очите ти лесно ще изгреят картини. На пристъпящи лапи на бенгалски тигри, на свенливи погледи на девойки, надничащи иззад палмови листа, на омагьосващи оризови плантации и на красотата на като че ли безкрайни реки…


Минорното настроение обаче бързо се сменя с „Щурците” и „Беше слънчев ден, случайно те открих”, към изпълнението на която, освен че се присъединява и съпругата му Надя (родом от Казанлък), сърцато пригласяме и ние.


Изненадите продължават с “Country roads, take me home”, а после следват нови национални изпълнения, към които с танци се включват и малки хубавици. Черните им коси блестят, златните гривни дрънчат, сребърните им обувчици бързо се събуват и децата дават всичко от себе си в изпълнението на специфичните танци. В един момент усещането е като семейно парти, в което всички пеят, танцуват и се радват на живота.



Доказва го и участието на собственичката на ресторанта в едно от финалните изпълнения. Мона Каушик, освен че развива ресторантьорски бизнес, преподава индийска култура в Софийския и във Великотърновския университет, занимава се с алтернативна медицина и аюрведа, и е основател на Фондация „Девам” – Индо-българска общност за изкуства и култура.


Странно е да видиш толкова вдъхновени на едно и също място хора, които стоят пред пълна, уж с непознати, зала и пеят ли, пеят, колкото и както могат, съвсем от сърце, усмивките не слизат от лицата им и не подлежи на никакво съмнение, че чувството, което в момента изпитват, е щастие.


На финал, незабравими остават две реплики от домакините. Първата е на Завед: „Хубаво е тук, в България – широко, хубаво и чисто. Няма да напусна тази страна. Никога!” Втората е на съпругата му Надя: „Хората в Бангладеш са много чувствителни, приятни, добри и любвеобилни. Гостоприемни са и, ако им отидете на гости, на масата ще има сложени най-малко пет-шест ястия. И ако сега си размените контакти с някои от тях, съм сигурна, че веднага ще ви поканят в дома си”. Е, след следобед като този – в това сме убедени и ние!


Още снимки вижте тук.



Публикувано от:

Мулти култи колектив

Автор: Надежда Петрова за Сдружение "Мулти култи колектив"

Сходни публикации

„Поети без граници“: Младежи преоткриват магията на словото

„Поети без граници“: Младежи преоткриват магията на словото

Около 40 ученици от 8 до 12 клас от различни краища на България ще се включат в пътуващата лаборатория „Поети без граници“ на

Харта на основните права на ЕС. Право на културно, религиозно и езиково многообразие

Харта на основните права на ЕС. Право на културно, религиозно и езиково многообразие

В поредицата от текстове „Правата ни наистина“ представяме как основните ни права като европейски граждани се защитават от

Жестов куклен театър за деца

Жестов куклен театър за деца

Кауза от осмото издание на Vivacom Регионален грант В България изкуството не е достъпно за всички. Поради социално-икономически