Харта на основните права на ЕС. Право на културно, религиозно и езиково многообразие

Представителите на различните етноси и религии в България често откриват допирни точки чрез своите традиции, творчество и култура.

Ромският етнос живее на територията на България от векове и винаги е бил неотделима част от нашата история и култура. В политиката на държавата е заложен план за социално включване, насочен най-вече към ромските гета и обособени общности, но изпълнението му често не постига заложените резултати. Факт е, че не можем да говорим за истинска интеграция, докато ромите са изтласкани в периферията на градовете, кварталите им са неподдържани, а образованието им – подценено. Но изкуството това не го интересува. То живее свой собствен живот и изгражда собствени принципи, морални качества и желание за нещо повече. 

Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ във Велико Търново е най-голямата ромска организация, която се стреми към адекватното образование, общностното развитие и равноправното включване на ромите във всички сфери на обществения живот. Дейностите на организацията обхващат хора от ромски, турски и български произход, както и 300 учебни заведения из цялата страна. Именно училищата са звеното, в което учителите партньори на „Амалипе“ могат да насърчат в децата интерес и любов към изкуството и културата на различните етноси.

През 2002 година с подкрепата на Министерство на образованието и науката, Институт „Отворено общество“, фондации и институции, стартира програма „Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор“. Програмата навлиза в училищата като Свободно избираем предмет (СИП) и цели задържането на децата от ромски произход в образователната система,  разбиране на различните култури и бит, ограничаване на предразсъдъците, въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма на основните училища. За да преподават ромски фолклор, местните учители преминават специализирано обучение, а на места са привлечени и преподаватели от ромския етнос. 

Източник снимка: Амалипе

Пилотното издание започва в две училища в селата Водолей и Балван, но бързо привлича още 15 училища в Великотърновска област. През следващата година са сформирани 55 групи в 32 училища от Великотърновска, Търговищка, Разградска и Шуменска област. След обстойна кампания за ползите от изучаване на темата, през учебната 2004/2005 г. СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор“ се изучава вече в 112 училища в 52 общини. Броят им продължава да расте постоянно и днес училищата, приели програмата, са над 200.

„Мулти култи колектив“ е една от популярните български организации, работещи за  общностно развитие, гражданско участие, солидарност, приобщаване на мигранти и човешки права. Сдружението е създадено през 2011 г. в София. Обхваща всички етноси и националности, живеещи в България, като почти ежеседмично организира интересни и цветни събития. Основната задача на екипа e да скъсява границата между различните култури, да създава приятелства и партньорства между хората. Сдружението развива и социално предприемачество – кетъринг за корпоративни клиенти и организации, в което храната приготвят бежанци и мигранти. 

Сред акцентите в програмата на „Мулти култи колектив“ от настоящата година са арт работилничките за плъстене на вълна с игла, където водещ е едва десетгодишната Оксана Черняева от Украйна, вечерите за лекция, готварство и дегустация на разнообразни кухни, като ямайска, мароканска, етиопска, бразилска, нигерийска и други, готварски курсове, крафт работилници за домашна козметика, импро театър, поетични вечери, посветени на международна литература, видео поредицата „Аз съм мама предприемач“, в която участват вдъхновяващи майки от целия свят, развиващи собствен бизнес у нас, както и много други интерактивни и нетрадиционни събития. 

На 18 април в София „Мулти култи колектив“ организира голямо шоу с артисти от 13 държави. Това са мигранти от Полша, САЩ, Украйна, Ирландия, Аржентина, Турция, Индия, Германия, Словения, Иран, Англия, Етиопия, Гърция, които живеят и работят в София от години и участват културния ни живот. Програмата включва музика, танци, импро театър, поезия, стендъп комеди, а входът е свободен.

Сдружението вярва в силата на позитивизма. Че чрез веселие и усмивки хората се опознават истински, а гласовете им биват чути. Затова осъществява и мащабния проект „Мигранти с таланти“, където чужденците биват представени в медийната среда, но не като екзотични личности, а като ценни за обществото професионалисти. 

В малкото село Асеново в област Плевен живеят едва 215 човека. Основано е през 1892 година от 56 семейства банатски българи, преселници от село Винга от историческата област Банат в Румъния. Те са потомци на намерилите спасение в земите на някогашната Хабсбургска монархия бежанци от разгрома на Чипровското въстание през1688 г. и на католици павликяни от Северна България, емигрирали през 1726–1731 г. на север от Дунав при чипровчаните, заселени през това време във влашкия град Крайова. 

През 1927 г. учителят Петър Проданов основава в Асеново Народно читалище „Петър Парчевич-1927“, което и до днес е основен източник на култура и просвета в селото. днес в него творят театрални, музикални, танцови, певчески и фолклорни състави. Близо век читалището пази и пресъздава фолклорното богатство на банатския етнос чрез изложби, издаване на тематични книги, събития. В селото няма училище и детска градина, което прави читалището единствения стожер на традиции и култура. Издадени са поне пет книги за живота и бита на банатските българи. 

Вече дванадесет години се развива международният кулинарно-фолклорен фестивал „Банатски вкусотии – традициите на моето село“, чийто вдъхновител е  Мария Иванова, секретар на читалището. Освен множеството демонстрации, фолклорни изпълнения и изложби, фестивалът има и състезателен характер – ястията се оценяват, а най-добрите биват наградени. Самата Мария многократно е печелила различни кулинарни конкурси за традиционна кухня в чужбина. 

Едни от традиционните ястия са шареният великденски козунак с бяло и червено тесто, саланкарева пита с амонячна сода, галушки, трески, където в тестото задължително се добавят две лъжици ракия, дрипави першоре – нарязано зеле, овкусено с пушено месо, сланина и ориз, пушената кълбъсъ – колбас от свинско месо и специални подправки и други. 

През 2019-а започва провеждането и на карнавала „Цурки в Асеново“, където се представят регионалните традиции в маскарадните игри. Цурките са маскирани хора от далечното минало, които обикаляли и символично са прибирали блажнината по време на католическия празник Фършанги. Чак след края на ритуала може да започне Великденският пост. 

В Пловдив – град, изграден от различни цивилизации, който още пази духа на отделните култури – фондация „Заедно“ свързва етносите и насърчава уважението помежду им. Членовете на Управителния и Консултативния съвет и на Младежката организация са представители на арменската, еврейската, италианската, руската и турската общности в града под тепетата. Културните събития и продукти, осъществявани от фондацията, обединяват общностите, като запазват тяхната идентичност и доказват, че могат да се движат заедно  посока към партньорство и приобщаване, обмен на знания, опит и добри практики, сътрудничество и междуетнически диалог. 

Фондацията е основана през 2015 година от Лалка Златанова – журналист, главен редактор и регионален мениджър на „Дарик“ радио в Пловдив – която привлича към себе си обществени личности от различните етноси, съжителстващи в града. 

От друга страна, общите ни културни събития провокират самите етнически общности да кандидатстват със собствени проекти към Културния календар на града, към Национален фонд „Култура“ и други програми. Много студенти, ученици, преподаватели и изследователи, от Пловдив и страната ни търсят, за да се запознаят с всичко, което правим заедно и да получат повече информация за живота на различните народности в града под тепетата“, споделя Лалка Златанова. 

Общностите са заедно на всички свои религиозни празници и на традиционните събития, в които участват представители на Управителния и Консултативен съвет. Такова е ежегодното „Кафе на толерантността“, което се състоя на 14 февруари в Джумая джамия. На събитието представители на местната власт, религиозни и политически представители на отделните етноси, журналисти, както и членове на „Заедно“ обсъждаха актуални теми, проблеми и идеи, свързани с младото поколение, укрепването на партньорските отношения между общностите и бъдещите общи посоки в културно и икономическо отношение. 

В началото на 2024 г. организацията приключи голям проект, финансиран от Национален фонд Култура, насочен към подпомагане на любителски организации във всяка общност. 

Като главен редактор на Лалка Златанова ѝ предстои да започне работа по мащабен, и многопластов проект на Българското национално „Дарик“ радио за създаване на медия, изградена изцяло от млади журналисти. А като председател на фондация „Заедно“ тя ще приобщи и младежи от всички етноси, желаещи да се занимават с журналистика, като е заложено те сами да предлагат идеи за програмна схема и теми. Проектът е финансиран по програма на Европейската комисия, а продуктът ще съчетава аудио, видео и публицистични похвати. 

Още една пловдивска фондация – Общоарменски Благотворителен Съюз „Парекордзаган“ – работи за укрепване на междуетническата толерантност, като от години създава спектакли, посветени както на арменските, така и на българските фолклорни традиции. Такъв е спектакълът „Два дома“, в който се разкрива красотата на арменските носии, танци и песни, но в същото време съдържа и благодарност към българския народ заради подкрепата, която дава на арменските преселници още през далечната 1620 година. 

Друг голям спектакъл, по който организацията работи през 2024-а, е „Хармония в ритми“, който съчетава музика, танци и поезия. Планират се концертни изпълнения на солисти, на вокално-инструментална група за арменски песни и музика „Еребуни“, на млади поети, които четат своите лични стихове с музикален съпровод.

„Спектакълът „Хармония в ритми“, който искаме да представим пред пловдивската културна общественост, носи елементите на дълбоките традиции и историческите белези, така характерни както за арменския, така и за българския народ. Поглеждайки назад във времето се вижда, че съдбата им е била толкова сходна. Той е и чудесна възможност да се изведат на преден план артистичните възможности на различни поколения и да се създаде незабравимо впечатление за зрителите и слушателите“, споделя председателят на Общоарменски Благотворителен Съюз „Парекордзаган“ – Хрипсиме Нурикян.

Освен практикуващи артисти, в спектакъла ще участват деца и младежи от пет до двадесет и петгодишна възраст. Чрез модерна визуална техника ще бъдат показвани снимки и видеа, които демонстрират жанровото разнообразие на носиите в арменската музика и танци. 

Създадено през 1945 г. в полза на хората от еврейската общност, Народно читалище „Шалом Алейхем – 1945“ носи името на руския писател от еврейски произход Соломон Наумович Рабинович с псевдоним Шалом Алейхем и до днес продължава традицията на съхранение на еврейска култура. Един от увлекателните способи за това е езиковият курс по иврит за начинаещи. Към него интерес проявяват не само хора от еврейски произход, но също много студенти, специалисти и граждани.

В библиотеката на читалището има художествена и детска литература на иврит, могат да се открият и книги, дарение от Фондация „Джойнт”, свързани с еврейската история, бит и култура. Малка част от тях са на български език, повечето – на руски.  Във фонда на библиотеката се съхраняват и Годишниците, издавани от Обществена културно-просветна организация на евреите в Народна Република България. Днес в читалището още се поддържа месечното издание на вестник „Еврейски вести“ на Организацията на евреите в България „Шалом“, стари архиви, както и дигитален снимков материал за живота на евреите в Пловдив, събрани и дарени от историка и автор Владимир Балчев. 

Важна от историческа гледна точка е и постоянната експозиция от ритуални предмети, използвани при религиозни празници: седемсвещник, наричан менора, свещник за девет свещи (ханукия), дрейдъл (играчка, подобна на пумпал), традиционната еврейска шапка кипа, религиозен шал Талит, жълти звезди на Давид (отличителни знаци, носени по време на Втората световна война) и други. Експозицията съдържа и мезуза – парче пергамент, наречено клаф, със стихове от Тората, който се поставя на рамката на вратата в декоративна кутийка. Вярва се, че ако човек го докосне, ще му донесе щастие.

Постоянна е също така документалната фото изложба, създадена за Пловдив – Европейска столица на културата, която показва начина на живот на евреите в края на XIX и началото на XX век, включваща спорт, култура, образование, банкерство и т.н. в някогашния еврейски квартал „Орта Мезар“.

Читалище „Шалом Алейхем – 1945“ не само опазва, но и популяризира еврейските традиции сред гражданите на Пловдив, като интерактивно представя големите празници Пурим, Песах, Сукот и Ханука. Като културна организация то е място за срещи и разговори с творци – художници, писатели, музиканти, актьори. Често гостуват изпълнители от Израел, сред които пианистът Даниел Готлер, писателят Едгар Гарет, проф. Михаел Бар-Зоар, и турската писателка Солмаз Камуран. 

В читалището работи една от най-добрите музикални школи с класове по пиано, китара, цигулка и флейта, а скоро предстои превърналият се в традиция и значимо събитие от културния календар на Пловдив – XXIV Национален музикален конкурс „Mилчо Петров“, финансиран от Община Пловдив. За деца от една до три години се организират забавни занимания в Бебешкото музикално студио „Кречетало“ и Арт работилничката за рисуване, а с помощта на Камишибай театъра – първи досег до вълшебния свят на книгите.

Така хилядолетният Пловдив продължава да е символ на културно, религиозно и езиково многообразие, което ще се съхрани и за идните поколения – за да черпят знания, да поправят грешките и да се вдъхновяват от предците си…