Институт за пазарна икономика: Дефиниция и измерване на средната класа в България

Изследване на ИПИ:  Дефиниция и измерване на средната класа в България

04.06.2013 г.

Средната класа е любима тема на политици и коментатори, а тезата за ролята ? в развитието на обществените и икономическите процеси  - многократно повтаряна, но невинаги разисквана в дълбочина. За да можем да заявим колко важна е една социална група, обаче, е добре да знаем от какви хора е съставена тя.

Целта на настоящото изследване е да дефинира и измери средната класа в България през последните години, както и да дискутира нейната политическа роля.  След като са разгледани редица методологически подходи за изчисляване броя на „хората в средата", като основен показател е избран такъв, който използва медианния нетен еквивалентен доход на едно домакинство. Получените резултати проследяват развитието на средната по доходи класа от 2005 г. до 2010 г.

По-конкретно, изследването показва, че:

·около 3,5 милиона българи  живеят в домакинства със средни доходи към 2010 г.;

·хората, живеещи в домакинства със средни доходи, са 46,9% от цялото население, тези с ниски доходи са 43,4%, а тези с високи доходи  - 9,7%;

·броят на хората, които могат да се считат за средна класа, е намалял с около 200 000 души в периода от 2005 до 2010 г.;

·средната по доходи класа в България забогатява по време на икономическия бум и не губи голяма част от доходите си в първите две години от кризата (2009-2010 г.);

·за да може едно примерно четиричленно семейство от двама възрастни и две деца да се счита за част от средната по доходи класа, то неговият общ месечен доход трябва да се равнява на около 2400 лв. (към 2010 г.);

·броят на хората, живеещи в домакинства с високи доходи, се увеличава за периода на изследване (2005 г. – 2010г.) с около 2% за сметка на средната по доходи класа.

Освен по-горните резултати, изследването дискутира и политическата роля на средната класа. Аргументирана е необходимост от наличие на независима група от хора, които да защитават либералната демокрация, без да целят облагодетелстване чрез политическия процес. Разгледани са и случаите, в които средната класа може да влияе негативно на демократичния процес, а именно – когато благосъстоянието на нейните членове зависи от преразпределението на публични ресурси.

Пълният текст на изследването е достъпен тук.

За повече информация:

Институт за пазарна икономика, тел. 02 952 62 66, e-mail: mail@ime.bg