Плашилото, наречено "НПО"
30 юли 2015 г.Анализи
Авторитарни правителства по цял свят преследват НПО, които са коректив на политическия произвол. Води се пропагандна война срещу гражданския сектор. И много хора вече наистина вярват, че НПО са подозрително явление.
Свидетели сме на една офанзива, насочена срещу еманципацията на гражданите и срещу активния им обществен ангажимент. Тази офанзива изобщо не се прицелва само в една или в друга неправителствена организация: в момента се води борба – ни повече, ни по-малко – за ценностите в днешния свят. И чия дума да се чува, когато говорим за ценности, коментира германският „Ди Цайт" в обширна статия по темата. Редица западни медии бият тревога заради зачестилите преследваният срещу НПО.
В Русия неправителствените организации са принудени да се регистрират като „чуждестранни агенти", ако получават пари от задгранични дарители. В Египет правителството на Сиси подхвана кампания, която правозащитниците наричат „най-ужасната в цялата ни история". С помощта на добре познати, размити формулировки като „заплаха за националните интереси" или пък „опасност за обществения ред" всеки противник на режима може да влезе в затвора с доживотна присъда – достатъчно е просто да е получавал някакви пари от чужбина. И в Унгария президентът Виктор Орбан преследва правозащитниците с обвинението, че са „проводници на чужди интереси, насочени срещу нашата нация". А в Израел правителството на Нетаняху може да отменя данъчните привилегии за отделни НПО – от това могат да пострадат най-вече противниците на заселническата политика, които получават дарения от чужбина.
"Образ на врага" с две измерения
„В момента по цял свят се приемат близо 50 закона, свързани с НПО" – обяснява Барбара Унмюсиг от фондацията „Хайнрих Бьол". В повечето случаи това са закони, които преследват гражданския сектор. „Нормативните актове често пъти умишлено са формулирани доста неясно, за да дадат зелена светлина на силите за сигурност" – добавя тя. А Венцел Михалски, директор на „Хюман райтс уоч" за Германия, пояснява: „Притискат НПО до стената. Така авторитарните правителства отговарят на нарастващата сила на гражданските общества."
Властниците изграждат „образ на врага" с две измерения, пише „Ди Цайт". Най-напред по вертикала: „Откъде-накъде някакви граждани ще оспорват компетенциите на властта?" И после по хоризонтала: „Видите ли, ние се браним срещу попълзновенията на чужди сили, които се крият зад НПО." Аргументите срещу гражданския сектор биват най-различни. Веднъж се изтъква националната сигурност („Посегателство върху суверенитета."), друг път религията („Заплаха за нашите най-свещени ценности."). Някои автократи са дори много хитри и излизат с аргумента: „Чакайте, нашето общество още не е дозряло." Или пък притискат гузната съвест на Запада: „Вчерашните колонизатори няма пак да ни казват как да живеем!" В крайна сметка обаче неправителственият сектор е трън в петата на недемократичните режими по една-единствена причина: НПО са активни участници в протичащата в момента морално-политическа глобализация. Дори само със своето съществуване, но разбира се най-вече със своята дейност, те отстояват позицията, че свободата, сигурността, благоденствието и гражданското участие са универсални ценности, от които биха имали полза хората навред по света.
Завръщането на "железния юмрук"
Естествено, този възглед много дразни автократите и националистите. Това открай време е така. Но има и нещо ново: агресивният отговор на недемократичните и антилиберални режими. Отговор, който звучи убедително за част от хората, понеже в момента по цял свят демокрацията е преминала в дефанзива. А враговете ? доволно потриват ръце.
„Фрийдъм хаус", също неправителствена организация, публикува всяка година своя Доклад за свободата по света. Изводите в последния доклад са потискащи, коментира „Гласът на Америка": демокрацията като форма на управление днес е достигнала най-ниската точка на популярност за последните 25 години. „Фрийдъм хаус" констатира, че демокрацията губи привърженици от Русия и Китай та чак до Арабските страни (без Тунис), Унгария и Венецуела. А този факт окуражава диктаторите и автократите. Ако преди те поне се преструваха, че уважават свободата на словото, човешките права и честните избори, днес все по-често открито се обявяват срещу либерално-демократичния световен ред, твърдейки, че той е декадентен, и правят реклама на авторитарния начин на управление. На сцената се завръща политиката на „железния юмрук". Русия и Китай са очевидни примери, но същото наблюдаваме къде ли не: в Саудитска Арабия, в Унгария, в Египет, отчасти дори в демокрации като Япония или Македония. Да не говорим пък за страни като Туркменистан, Беларус, Узбекистан или Северна Корея, които са в дъното на списъка на „Фрийдъм хаус".
Така че всеки, който не иска да живее в общество, подобно на „последните комунистически режими" в Беларус или Северна Корея, би трябвало широко да отвори очите и ушите си, особено когато властниците го плашат с неправителствените организации, за да отклоняват вниманието от собствените си безобразия.
Свидетели сме на една офанзива, насочена срещу еманципацията на гражданите и срещу активния им обществен ангажимент. Тази офанзива изобщо не се прицелва само в една или в друга неправителствена организация: в момента се води борба – ни повече, ни по-малко – за ценностите в днешния свят. И чия дума да се чува, когато говорим за ценности, коментира германският „Ди Цайт" в обширна статия по темата. Редица западни медии бият тревога заради зачестилите преследваният срещу НПО.
В Русия неправителствените организации са принудени да се регистрират като „чуждестранни агенти", ако получават пари от задгранични дарители. В Египет правителството на Сиси подхвана кампания, която правозащитниците наричат „най-ужасната в цялата ни история". С помощта на добре познати, размити формулировки като „заплаха за националните интереси" или пък „опасност за обществения ред" всеки противник на режима може да влезе в затвора с доживотна присъда – достатъчно е просто да е получавал някакви пари от чужбина. И в Унгария президентът Виктор Орбан преследва правозащитниците с обвинението, че са „проводници на чужди интереси, насочени срещу нашата нация". А в Израел правителството на Нетаняху може да отменя данъчните привилегии за отделни НПО – от това могат да пострадат най-вече противниците на заселническата политика, които получават дарения от чужбина.
"Образ на врага" с две измерения
„В момента по цял свят се приемат близо 50 закона, свързани с НПО" – обяснява Барбара Унмюсиг от фондацията „Хайнрих Бьол". В повечето случаи това са закони, които преследват гражданския сектор. „Нормативните актове често пъти умишлено са формулирани доста неясно, за да дадат зелена светлина на силите за сигурност" – добавя тя. А Венцел Михалски, директор на „Хюман райтс уоч" за Германия, пояснява: „Притискат НПО до стената. Така авторитарните правителства отговарят на нарастващата сила на гражданските общества."
Властниците изграждат „образ на врага" с две измерения, пише „Ди Цайт". Най-напред по вертикала: „Откъде-накъде някакви граждани ще оспорват компетенциите на властта?" И после по хоризонтала: „Видите ли, ние се браним срещу попълзновенията на чужди сили, които се крият зад НПО." Аргументите срещу гражданския сектор биват най-различни. Веднъж се изтъква националната сигурност („Посегателство върху суверенитета."), друг път религията („Заплаха за нашите най-свещени ценности."). Някои автократи са дори много хитри и излизат с аргумента: „Чакайте, нашето общество още не е дозряло." Или пък притискат гузната съвест на Запада: „Вчерашните колонизатори няма пак да ни казват как да живеем!" В крайна сметка обаче неправителственият сектор е трън в петата на недемократичните режими по една-единствена причина: НПО са активни участници в протичащата в момента морално-политическа глобализация. Дори само със своето съществуване, но разбира се най-вече със своята дейност, те отстояват позицията, че свободата, сигурността, благоденствието и гражданското участие са универсални ценности, от които биха имали полза хората навред по света.
Завръщането на "железния юмрук"
Естествено, този възглед много дразни автократите и националистите. Това открай време е така. Но има и нещо ново: агресивният отговор на недемократичните и антилиберални режими. Отговор, който звучи убедително за част от хората, понеже в момента по цял свят демокрацията е преминала в дефанзива. А враговете ? доволно потриват ръце.
„Фрийдъм хаус", също неправителствена организация, публикува всяка година своя Доклад за свободата по света. Изводите в последния доклад са потискащи, коментира „Гласът на Америка": демокрацията като форма на управление днес е достигнала най-ниската точка на популярност за последните 25 години. „Фрийдъм хаус" констатира, че демокрацията губи привърженици от Русия и Китай та чак до Арабските страни (без Тунис), Унгария и Венецуела. А този факт окуражава диктаторите и автократите. Ако преди те поне се преструваха, че уважават свободата на словото, човешките права и честните избори, днес все по-често открито се обявяват срещу либерално-демократичния световен ред, твърдейки, че той е декадентен, и правят реклама на авторитарния начин на управление. На сцената се завръща политиката на „железния юмрук". Русия и Китай са очевидни примери, но същото наблюдаваме къде ли не: в Саудитска Арабия, в Унгария, в Египет, отчасти дори в демокрации като Япония или Македония. Да не говорим пък за страни като Туркменистан, Беларус, Узбекистан или Северна Корея, които са в дъното на списъка на „Фрийдъм хаус".
Така че всеки, който не иска да живее в общество, подобно на „последните комунистически режими" в Беларус или Северна Корея, би трябвало широко да отвори очите и ушите си, особено когато властниците го плашат с неправителствените организации, за да отклоняват вниманието от собствените си безобразия.
Автор: Александър Андреев
Източник: Дойче Веле , 29 юли 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
21 април 2015 г. Анализи
Традиционните медии срещу социалните мрежи – взаимопомощ или взаимоизключване
В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически
13 октомври 2014 г. Анализи
За цената да информираш държавата
Публикуваме статията на Светла Костадинова от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Скоро ще има
07 октомври 2014 г. Анализи
De minimis: анализ на регламентацията и практиките за прилагане на правилата за държавни помощи
Възможно е заглавието на този анализ да звучи малко несвързано с темите на НПО. Всъщност не! Това проучване изследва конкретно
