Традиционните медии срещу социалните мрежи – взаимопомощ или взаимоизключване
21 април 2015 г.Анализи
В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически интереси. Това е един от изводите на германската политическа фондация „Фридрих Еберт" от проведено наскоро изследване на медийната среда в България. Изследването откроява и други, отдавна познати и все още нерешени проблеми на медиите в България: липса на прозрачност на собствеността, неефективни мерки за ограничаване на медийната концентрация, нарушена автономност, закърняване на обществените функции на медиите и др. Възможно ли е обаче в държава, в която по думите на бивш германски посланик в София има „фасадна демокрация", медиите да са свободни и достоверни и превръщат ли се социалните мрежи в отдушник и заместител на традиционните медии у нас? С този въпрос се обръщаме към доц. Орлин Спасов, преподавател във факултета по журналистика на СУ и редактор на медийното изследване на фондация „Фридрих Еберт" и коментира:
"Очевидно е, че българската медийна среда има страшно много проблеми и един от централните е именно липсата на достатъчно демократичност във функционирането им. Знаем за проблемите, свързани със собствеността. Малко са медиите, които следват реални пазарни принципи и т.н. Знаем за преобладаващия булеварден, сензационен характер на българските медии. Аз не мисля, че тази криза на традиционната медийна среда трябва да ни отведе към една безкритична апологетика на социалните медии и мрежи. Разбира се, в някакъв смисъл те са отдушник, но само за една част от съзнателното българско гражданство, която си дава ясна сметка за проблемите с медийната среда. Това е все пак един сравнително ограничен и информиран елит. Мисля, че ако погледнем едрата рамка, все пак традиционните медии продължават да формират общественото мнение поради простата причина, че когато говорим за пресата, радиото и телевизията ние имаме една много по-богата палитра на различни мнения. В хода на коментарите възниква и общественото мнение, което на свой ред влияе върху политиката. Това впрочем е единственият начин, медиите да влияят върху вземането на политически решения."
Интернет в България продължава да бъде изключваща медия. Все още много малка част от българите вижда в мрежата възможност за изразяване на гражданска позиция. И въпреки това социалните мрежи все по-често „подсказват" теми на традиционните медии. Най-пресният пример за това е случаят с певец, уволнен от църковно-славянския хор „Йоан Кукузел" заради публикувана във Фейсбук критика срещу културния министър Вежди Рашидов. Певецът се възмути, че за концерт в катедралата „Нотр дам дьо Пари", съпътстващо събитие на тракийската изложба в Лувъра, хористите трябвало да получат само командировъчни, вместо възнаграждение. От социалната мрежа темата за пренебрежителното отношение към хората на изкуството светкавично прескочи в сутрешните телевизионни блокове.
"Това е една интересна тенденция" – коментира доц. Орлин Спасов. – "Традиционните медии започват да разглеждат социалните медии като източник на информация и много неща информационно се случват първо именно в социалните медии. Много хора там са в състояние да пуснат новина или някакъв коментар, още преди по-тромавите институции на традиционните медии да могат да реагират."
Медийните експерти отбелязват, че изразяването на мнение в социалните мрежи е паралелна публичност, където много по-лесно намират място табуизирани в централните медии теми. Говори ли това за глад за журналистически анализи и сериозни разследвания?
"Очевидно е, че българската медийна среда има страшно много проблеми и един от централните е именно липсата на достатъчно демократичност във функционирането им. Знаем за проблемите, свързани със собствеността. Малко са медиите, които следват реални пазарни принципи и т.н. Знаем за преобладаващия булеварден, сензационен характер на българските медии. Аз не мисля, че тази криза на традиционната медийна среда трябва да ни отведе към една безкритична апологетика на социалните медии и мрежи. Разбира се, в някакъв смисъл те са отдушник, но само за една част от съзнателното българско гражданство, която си дава ясна сметка за проблемите с медийната среда. Това е все пак един сравнително ограничен и информиран елит. Мисля, че ако погледнем едрата рамка, все пак традиционните медии продължават да формират общественото мнение поради простата причина, че когато говорим за пресата, радиото и телевизията ние имаме една много по-богата палитра на различни мнения. В хода на коментарите възниква и общественото мнение, което на свой ред влияе върху политиката. Това впрочем е единственият начин, медиите да влияят върху вземането на политически решения."
Интернет в България продължава да бъде изключваща медия. Все още много малка част от българите вижда в мрежата възможност за изразяване на гражданска позиция. И въпреки това социалните мрежи все по-често „подсказват" теми на традиционните медии. Най-пресният пример за това е случаят с певец, уволнен от църковно-славянския хор „Йоан Кукузел" заради публикувана във Фейсбук критика срещу културния министър Вежди Рашидов. Певецът се възмути, че за концерт в катедралата „Нотр дам дьо Пари", съпътстващо събитие на тракийската изложба в Лувъра, хористите трябвало да получат само командировъчни, вместо възнаграждение. От социалната мрежа темата за пренебрежителното отношение към хората на изкуството светкавично прескочи в сутрешните телевизионни блокове.
"Това е една интересна тенденция" – коментира доц. Орлин Спасов. – "Традиционните медии започват да разглеждат социалните медии като източник на информация и много неща информационно се случват първо именно в социалните медии. Много хора там са в състояние да пуснат новина или някакъв коментар, още преди по-тромавите институции на традиционните медии да могат да реагират."
Медийните експерти отбелязват, че изразяването на мнение в социалните мрежи е паралелна публичност, където много по-лесно намират място табуизирани в централните медии теми. Говори ли това за глад за журналистически анализи и сериозни разследвания?
Автор: Весела Владкова
Източник: БНР , 20 април 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
30 юли 2015 г. Анализи
Плашилото, наречено "НПО"
Авторитарни правителства по цял свят преследват НПО, които са коректив на политическия произвол. Води се пропагандна война
13 октомври 2014 г. Анализи
За цената да информираш държавата
Публикуваме статията на Светла Костадинова от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Скоро ще има
07 октомври 2014 г. Анализи
De minimis: анализ на регламентацията и практиките за прилагане на правилата за държавни помощи
Възможно е заглавието на този анализ да звучи малко несвързано с темите на НПО. Всъщност не! Това проучване изследва конкретно
