77 препоръки за икономически растеж

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи през миналата седмица 77 мерки, които, ако бъдат приложени, биха довели до растеж на икономиката и на доходите в страната. Препоръките са направени след преглед на девет от най-известните международни индекса за развитие и позицията на България в тях спрямо страните с най-добри показатели.

Публикуваме едно към едно пълния списък мерките, които са разделени в осем области. Някои са общи за политики, други - за съвсем конкретни промени, много от тях са препоръчвани нееднократно, но засега - без ефект.

Корупция

1. Въвеждане на изискване за задължителна оценка на въздействието при приемането и промяната на законодателството и санкции при неспазването му;

2. Прилагане на реално програмно бюджетиране като основен метод за управление на публичните разходи, включително в сферата на правосъдието (в момента програмното бюджетиране в повечето институции се прилага изцяло проформа);

3. Премахване на всички видове процедури при провеждането на обществените поръчки освен открития търг и метода на "най-ниска цена";

4. Разширяване обхвата на обществените поръчки и включването на допълнителни дейности, финансирани с публичен ресурс, които по своята същност следва да се извършват чрез провеждане на процедура за обществени поръчки, но в момента са извън системата;

5. Въвеждане на повсеместно е-правителство както за услугите на централната администрация, така и за тези на местната власт;

6. Въвеждане на система за плащане на всички местни данъци и такси по електронен път.

Правене на бизнес

7. Намаляване на необходимото време и броя на процедурите за започване на бизнес;

8. Въвеждане на реално обслужване на едно гише;

9. Свиване до минимум на регистрационните, лицензионните и разрешителните режими и уеднаквяване на изискванията по едни и същи процедури между местните власти;

10. Премахване на възможността за тълкувателно прилагане на различните закони и наредби и предявяването на допълнителни, нерегламентирани изисквания от страна на администрацията;

11. Въвеждане на повсеместно мълчаливо съгласие от страна на администрацията след изтичането на законовия срок за произнасянето й.

12. Намаляване на разходите за получаване на разрешително за строеж, съкращаване на необходимото време;

13. Пренасяне на отговорностите по съгласуване на инвестиционните документи към частния сектор, премахване на сега съществуващите три вида фази - идейна, техническа и работна (и запазване само на фазата на инвестиционното проектиране), оптимизиране на информацията, свързана с подробното планиране на инфраструктурата;

14. Намаляване на броя на процедурите за регистриране на собственост и разходите, свързани с тях;

15. Създаване на възможност за регистрация на собственост по интернет;

16. Разширяване на обхвата на директорските отговорности с цел защита на миноритарните акционери срещу злоупотреби на директорите и използването на корпоративни активи за лични ползи;

17. Повишаване на ефективността и ускоряване на работата на съдебната система, улесняване завеждането на дела от акционери и осигуряване на ефективна защита за инвеститорите;

18. Премахване на преките данъци с малък ефект върху бюджета, но затормозяващи бизнеса (данък върху реинвестираната печалба, данък дивидент);

19. Опростяване на процедурите и окрупняване на данъчните плащания (т.е. по-малко единични платежни нареждания) през интернет;

20. Съкращаване на разходите и времето по подготовката на документите за търговия, като например документите за технически контрол;

21. Съкращаване на времето, необходимо за решаване на споровете в съда и създаване на условия за бърз съдебен процес;

22. Намаляване на неефективността, резултат от високите административни разходи и дълги отлагания;

23. Ускоряване на процедурите по несъстоятелност.

Икономическа свобода

24. Своевременно въвеждане на т.нар. фискален борд, който да гарантира бюджетна дисциплина и по-малка намеса от страна на политиците;

25. Оттегляне на държавата от неприсъщи функции и дейности;

26. Свиване на администрацията и държавните разходи;

27. Преосмисляне на всички субсидии от бюджета;

28. Фокус върху заетостта и новите работни места, а не върху безсмисленото детайлизиране на регламентите в Кодекса на труда;

29. Спиране на практиката насилствено-административно да се разпростират колективни трудови договори от страна на социалния министър;

30. Намаляване на облагането на труда и извършване на пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия (система на спестявания, а не на трансфери от бюджета);

31. Отваряне на държавно доминираните сектори за конкуренция, в т.ч. чрез приватизация;

32. Фокус върху възможността за навлизане на нови компании на отделни пазари, а не върху регулирането на вече установеното статукво и ограничаване на държавната намеса в различните сектори;

33. Свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация - по-малко на брой регулации;

34. Задължително използване от администрацията на електронни услуги;

35. Запазване на валутния борд;

36. Либерализиране на държавно регулираните сектори (най-вече комунални услуги - вода, ток, парно, сметосъбиране);

37. Ясна и непреклонна позиция на България за запазване на данъчната конкуренция между страните в ЕС, в т.ч. и по отношение на ДДС и акцизи;

38. Стриктно придържане към минималните изисквания при въвеждане на задължителното европейско законодателство в България ;

39. Оптимизиране на бюджета на ЕС и премахване на преференциите за отделни страни;

40. Намаляване на субсидиите за общата селскостопанска политика;

41. Ускоряване на процеса на въвеждане на е-правителството във всички сфери на взаимодействие между граждани и фирми, от една страна, и администрация на централно и местно ниво, от друга;

42. Обмен на електронни документи между самите административни институции с цел избягване на многократно изискване на едни и същи документи;

43. Уеднаквяване на данъка за едноличните търговци с плоския 10% данък за всички останали фирми.

Конкурентоспособност

44. Осигуряване на ефективна гаранция и защита на правото на материална и интелектуална собственост;

45. Гарантиране на правна и практическа независимост на съда;

46. Законодателните промени да не се извършват толкова често и да бъдат качествени, а не в рамките на 2-3 години един и същ закон да се променя многократно;

47. Съкращаване на общите държавни задължения към бизнеса и по-кратки срокове за разплащане по договори за обществени поръчки;

48. Ускоряване връщането на данъчен кредит;

49. Осъществяване на строг контрол при харченето на държавни средства чрез сериозна оценка на целесъобразността и ефективността на правителствените програми, както и чрез прекратяване на практиката за непредвидените и негласувани от парламента разходи през годината;

50. Публикуване на цялостни отчети и анализи за похарчените средства от администрацията (включително и тези на общините);

51. Оптимизация на броя на полицейските служители и разходите за тях, както и повишаване на ефективността на работата им;

52. Повишаване качеството на пътната, железопътната, пристанищната и въздушната инфраструктура чрез повече конкуренция, ясни правила и приватизация/концесиониране/публично-частни партньорства на държавните компании;

53. Увеличаване на прозрачността при провеждането на правителствената политика чрез публикуване на редовна, изчерпателна и достъпна информация за работата на всички административни структури (първостепенни и второстепенни разпоредители на бюджетни средства, местни власти) - бюджети, програми, администрация, услуги;

54. Отваряне на университетите и изследователските звена/институти към бизнеса, засилване обмена на изобретения и иновации с частни организации чрез обвързване на държавното финансиране с подобна активност;

55. Обвързване на част от държавното финансиране на университетите с дейността на кариерните им центрове;

Бюджет

56. Публикуване на всички бюджетни документи, които в момента са само за вътрешно ползване, например изпълнението на бюджета към полугодието;

57. По-голяма публичност на информацията от изпълнителната власт - изготвяне на календар за публикуване на периодични данни; месечни известия за публикуване на непериодични данни; улесняване и увеличаване на достъпността до данни в електронен вид;

58. Увеличаване на функциите и правомощията на Сметната палата:

? Публикуване на одитите на изпълнението на бюджетите на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

? Одит на качеството, изпълнението и връзката на програмните бюджети с приоритетите на изпълнителната власт;

? Одит на консолидираните държавни разходи по функции;

? Следене за изпълнението на препоръките на Сметната палата;

59. Препоръките на Сметната палата да бъдат обвързани с изготвянето на Закона за държавния бюджет за годината, след която са публикувани, или да бъдат аргументирано отхвърлени;

60. Публикуване на по-детайлна информация, включително:

? "разходите под черта" по извънбюджетни фондове на изпълнителната власт;

? финансовите и нефинансовите активи на държавата и условните задължения;

? месечното изпълнение на бюджетите на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

? разходите за изпълнение на отделни държавни функции; дейности по държавни програми;

? данните за изпълнението на бюджета на начислена основа, в допълнение към публикуваните данни на касова основа;

? детайлна информация за гласуваните бюджети на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

? задълбочен анализ на разликите между гласувания бюджет и годишното му изпълнение както на консолидирано ниво, така и по отделните бюджети на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

61. Конкретизиране на индикаторите за изпълнение на бюджета, които измерват постигането на целите в отделните програми и политики; предварителна и последваща оценка на въздействието на отделните програми с цел закриването на неефективни програми;

62. Изготвяне на граждански бюджет (опростен нетехнически вариант на бюджета) и повече възможности за участие на гражданското общество в бюджетния процес - от създаването на проектозакона до одита на годишното му изпълнение.

Човешко развитие

63. Здравна реформа, основана на лични здравни сметки; приватизиране на болници и разбиване на монопола на здравната каса;

64. Осъществяване на образователна реформа чрез повече автономия и гъвкавост на училищата, въвеждане на правилото "парите следват ученика" и предоставяне на повече свобода на ръководствата на училищата;

65. Намаляване на осигуровките (чрез осъществяване на истинска пенсионна реформа, насочена към водещата роля на частните сметки и т.нар. капиталов стълб);

66. Премахване на минималната работна заплата и минимални осигурителни прагове;

67. Силно ограничаване на регулирането на свободните професии.

Образование

68. Въвеждане на повсеместно външно оценяване на резултатите на учениците;

69. Автономия на училищата - по-голям избор на съдържанието на изучавания материал, учебниците, определяне заплатите на учителите и т.н.;

70. Равен достъп до училище - въвеждане на възможност за допълнителни извънкласни дейности за проблемни ученици с цел да не се позволява изоставане;

71. Директорите да имат мениджърски функции - тяхното възнаграждение, бонуси и поощрения да бъдат свързани с представянето на учениците и училищата като цяло. Директорите да бъдат уволнявани, ако не постигат целите и резултатите, свързани с постиженията на учениците;

72. Увеличаване на заплащането на учителите, но според резултатите на учениците им.

Право на собственост

73. Публикуване на всички съдебни решения в интернет със свободен достъп;

74. Създаване на ясни и прозрачни правила на процедурите за обществени поръчки чрез прилагане само и единствено на процедурата на открит търг за избор на изпълнители;

75. Ревизиране на списъка с обстоятелства и частни случаи, които към момента предполагат заобикаляне на системата за обществени поръчки;

76. Въвеждане на възможност за плащане на всички държавни и общински такси и данъци чрез интернет;

77. Публикуване на информация относно действията на държавните и местни власти при сигнали за корупция.




Източник: вестник "Дневник", 29.11.2011