"Медийна демокрация": По изборите се появи паралелна сива медийна икономика

На терена на медиите се появи явление, подобно на купуването на гласове - паралелна сива медийна икономика, която търгува с медийни послания до степен на масово продуктово позициониране. Това заяви днес медийният експерт и председател на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов при представянето на доклад за поведението на медиите за периода април - октомври 2011 г., който обхваща и предизборната кампания.

"Много медии влязоха в ролята на брокери на медийно съдържание", коментира още той. Според него журналистите все повече са притиснати по политически или икономически причини. "Така медиите загубиха и ценностните си ориентири", допълни Спасов.

Неговият анализ показва, че повечето медии са поставени в икономическа зависимост. "Медиите се ръководят от краткосрочни или средносрочни изгледи за печалба, които бяха извлечени от властта", коментира още Спасов.

Фондацията е изследвала шест всекидневника - "Труд", "24 часа", "Дневник", "Монитор", "Новинар" и "Сега", както и национални ефирни телевизии (Би Ти Ви, "Нова телевизия", ТВ7), по-малки кабелни телевизии (СКАТ и "Канал 3") и онлайн медии.

Вестниците и изборите

Най-споменаваната политическа фигура е премиерът Бойко Борисов - 576 пъти, сочат данните на агенция "Маркет линкс", поръчани от "Медийна демокрация". На второ място е вече новоизбраният президент Росен Плевнелиев с 421 споменавания, а трети е кандидатът за държавен глава на БСП Ивайло Калфин със 324.

"Изборите бяха центрирани около фигурата на Бойко Борисов, въпреки че той не беше кандидат, се оказа основен претендент", тълкува данните Орлин Спасов. По думите му премиерът е успял да измести смисъла на вота. "Претендентите за държавен глава нямаха мажоритарен профил, а бяха подчинени на партията", аргументира се още експертът.

Техните данни показват още, че единствено "Сега" е запазил и дори е задълбочил критиките си към Борисов спрямо предходния анализиран период март - ноември 2010 г. "Дневник" и "Новинар" са преминали от слабо положително към неутрално поведение към министър-председателя. Останалите вестници запазват и дори са засилили крайно положителното си отношение към Борисов, сочат данните.

За разлика от отношението към премиера вестниците са останали критични към работата на правителството. Крайно положително поведение запазва "Монитор". От слабо критична към неутрална са преминали позициите на "Стандарт", "Труд" и "24 часа". По-скоро критика кабинетът намира в "Дневник", "Сега" и "Новинар". Сходно е подреждането при позициите на вестниците за работата на партия ГЕРБ.

Изследването показва още, че резултатите от изборите са сходни на общото отношение на медиите към кандидатите за президент. Победителят Плевнелиев има най-малко негативни и най-много положителни публикации. Следват Калфин и независимата Меглена Кунева. "Колкото по-негативно е отношението в медиите и слабо участва в медийното им съдържание, толкова по-малко гласове е събрал кандидатът", разчита данните Орлин Спасов.

Експертът отбеляза, че броят на негативните публикации за Калфин, Кунева и кандидатът за държавен глава и лидер на "Атака" Волен Сидеров са равни по брой. Разликата обаче идва от положителните публикации за тях. "Позитивната кампания на кандидата ва БСП се дължи по-скоро на високо платена кампания от БСП", коментира Спасов. Според него претендентът за вицепрезидент Стефан Данаилов по-скоро е "частен имиджов спонсор", а "ресурсът на БСП се е насочил по-скоро към образа на Калфин". Така Калфин завършва втори и в подредбата на положителното отразяване на медиите.

По данните на фондацията Меглена Кунева е била атакувана най-вече от жълтата преса. Експертите посочиха случая с публикация на "Всеки ден" в деня за размисъл - 22 октомври. Тогава от щаба на независимия кандидат подадоха жалба в Централната избирателна комисия.

Следващият брой на вестника обаче излезе с изцяло черна първа страница с червен печат "Кунева иска цензура на "Всеки ден". "Кунева беше мишена за медиите и успехът й е въпреки медийната кампания срещу нея", смята Спасов. Тя се нарежда трета и в положителното отразяване във анализираните вестници.

Кампанията в онлайн хоризонти

Онлайн мониторингът на фондацията показва, че основната тема на медиите в интернет са изборните нарушения. Засилено отразяване на проблема има между двата тура, когато възникнаха проблемите с прозрачните бюлетини, както и сигнали за злоупотреби при преброяването им. Тласък е дал и случаят с двамата депутати от ГЕРБ, които бяха заснети да носят чували с бюлетини в близост до зала "Универсиада", където се помещаваше ОИК - София.

Аналитичните материали са били 17%, като най-често са се срещали в онлайн вариантите на вестници. По 16 на сто от общия обем материали се падат на отразяването на местния вот и технологията на изборите. "Най-големият проблем на онлайн медиите е липсата на независимо медийно отразяване, и то собствено производство", коментира медийният експерт Гергана Куцева.

Енергия в онлайн пространството е дала метафората на лидера на ДПС Ахмед Доган в първата изборна нощ за целувката му с Калфин. "Тя запълни вакуума от липсата на дебати и ценности", допълни тя. Данните показват още, че и в интернет управляващите са били споменавани преимуществено пред опозицията.

Вотът на телевизионния екран

"Политическите образи в телевизията се оказаха между пастите за зъби и суджуците", обобщи картината на изборите в телевизиите експертът Тодор Тодоров. Според него кризата, която е ударила силно рекламния пазар, е въвлякла медиите в производството на медийни образи под натиск. "Медийно-политическите картели станаха легитимни", заключи той.

Тодоров използва метафора, за да обясни, че на телевизионния пазар у нас се са появили два основни играча - на козметичния салон и на бръснарницата. "Първият е лъскав - екранът на Би Ти Ви и ТВ7, а вторият - на "Канал 3" и СКАТ - са гласове, които се превръщат в трибуна на някакви оратори", обясни експертът.

По думите му гладът за образи на телевизионния екран отново е надминал физическия глад. "Това прави явна пристрастеността на българския зрител и избирател към такива образи", обяснява Тодоров и продължи с препоръка към премиера да създаде собствено предаване след края на мандата си. "Със сигурност ще удари в земята и рейтинга на проф. Юлиан Вучков", пошегува се той.

Интересен сюжет според фондацията е и навлизането на кандидатите в територията на лайфстайл изданията и лъскавите телевизионни предавания. "Лайфстайлът беше представен като равнопоставен на политическите послания. По Би Ти Ви и "Нова телевизия" между сериозните въпроси се прокрадваха и частни", коментира експертът Силвия Петрова.

Според нея списанията донякъде са успели да създадат по-добре образа на жената кандидат в личен план, отколкото на мъжа претендент за държавен глава. "Все пак президент стана този, който показа най-малко семейството си в кампанията", допълни тя.

Източник: Дневник, 14.11.2011