Завършиха работните срещи по изграждането на балканска мрежа за управление на електронни отпадъци

Електронните отпадъци (е-отпадъците) са предизвикателство за Балканите и третирането им е комплексен проблем на много нива, стана ясно на три последователни срещи на членовете на мрежата за управление на електронни отпадъци Bewman, бизнеси и институции в Скопие, Ниш и София от 5 до 10 ноември.

Следващата седмица парламентът на Македония ще приеме закон за електронните отпадъци. Той обаче ще се прилага чак от 2013 г., което, според ръководителя на проекта за Македония, Елена Игнатова от Метаморфозис, демотивира заинтересованите лица да подготвят отсега реалното прилагане на закона.

Над 80 души участваха в срещата в Скопие. Те дискутираха основно възможностите за ефективно събиране на отпадъка и целевото инвестиране на таксите, които ще плащат македонските търговци, индустриални потребители и прекупвачи на електрическо и електронно оборудване.

Въпросът за реалното усвояване на парите беше централен и в Ниш, където десетки членове на неправителствени природозащтни организации, заедно с представители на градската управа и рециклиращи фирми, обсъдиха модели как финансите да не потъват в общия национален или общински бюджет, а да се дават за екология и намаляване на отпадъците.

Александра Аспровска от Протекта, Сърбия, привлече вниманието и върху здравния аспект на проблема. Електронният отпадък е най-бързонарастващият вид отпадъци в света с 5% на година. Изхвърлянето му контейнери или директно сред природата, както и депонирането му, е причина за освобождаване на голям брой опасни и трудно разградими отпадъци. По този начи се унищожава и ценен ресурс.

Докладът, озаглавен „Практики и проблеми при управлението на електронни и електрически отпадъци в България" беше централното събитие на срещата в София на 10 ноември. Илиан Илиев от ОЦОСУР, Варна и юристът Александър Асенов представиха практиките и законодателните инициативи в България в областта на електронните отпадъци. Според проучването, българите са информирани и смятат за приемлива законовата рамка в областта.

За 53% от запитаните българи закупуването на първия компютър е станало през последното десетилетие на миналия век. Други 26% споделят, че това се е случило след 2000 година. За други 13% това е станало преди 1990 г. Само една малка част от 8% споделят, че не притежават компютър.

Близо 34,29% от тях след като са претърпели някакво обновяване, все още служат на собствениците си. Други 21,05% стоят складирани и чакат решението на собствениците си. В общия боклук са изхвърлени 17,14% от излезлите от употреба компютри. Съдбата на 28,57% от компютрите е неясна, тъй като собствениците им са се освободили от тях на един по-ранен етап, като са ги продали, дарили или пък съм им били откраднати.

Проучването отбелязва, че хората и до сега не се е възползват от вече съществуващите възможности за третиране на излезлите от употреба компютри, въпреки че познават тези възможности.

В много от общините все още не се прилага законовото изискване за изграждане на система за оползотворяване на е-отпадъка. Други пък не партнират с бизнеса, който фактически се занимава с изкупуването и обработката, стана ясно от изказването на представителя на Макметал на срещата.

Мария Петрова от фирмата потвърди на срещата мнението на македонсикте партньори, че България има и ще има потенциал да изкупува електронни и електрически отпадъци от региона, не само от страната, за да задоволява потребността на създадената рециклираща индустрия. Това осмисля развитието на балканската мрежа за управление на е-отпадъците и съгласуването на законодателните практики в областта между страните в региона.

Източник: Блулинк, 14.11.2011