Балканите са „синьото сърце на Европа”

На полуострова са съхранени едни от малкото останали чисти, почти незасегнати от човешка дейност реки. Те са убежище на значителна част от европейската защитена речна фауна. Бумът на ВЕЦ проектите и на оформянето на речните корита за различен тип водоползване е на път да унищожи и това естествено богатство на региона, стана ясно на национална среща на експерти по реките.

Швейцарската природозащитна фондация MAVA провежда серия от срещи за състоянието на реките в балканските страни, изясняване на особеностите и проблемите във всяка от тях и планиране на действия за опазване на водните ресурси. Срещата в България на 2 ноември в центъра за опазване на влажните зони в Драгоман събра над 30 експерти по реките и защитените територии от Басейнова дирекция и неправителствени организации.

Изследването на Балканите е правено от австрийската ECA WATCH и е основно по сателитни снимки и обхваща по-мащабната инфраструктура. Веднага стана ясно, че то не е обърнало внимание на огромното количество изградени и планирани мини ВЕЦ в България. 300 от тях са в защитени зони. За цяла България мини-ВЕЦ са близо 900. Въпреки привидно малкия им мащаб, те често са проблем, защото за построявеното им се изгражда съпътстваща инфраструктура – пътища, електропреносни мрежи, строят се по няколко в каскада или отнемат водата в дълъг участък от реката, което практически може да унищожи 2 км. речно корито. Комплекс от три мини-ВЕЦ е по-опасен и вереден за реката, отколкото един голям ВЕЦ, подчерта Андрей Ковачев от сдружение Балкани.

Балканските реки са уникални за Европа, а цялата речна мрежа е застрашена от язовири и мини-ВЕЦ и никой в Европа не знае за това, смята ръководителят на проекта, Анете Спангенберг от MAVA.

Според петобалната класификация, използвана в проучването, реките на Балканите са засегнати много по-малко от човешката дейност, отколкото, например, в Германия. Където практически няма чисти реки от клас 1. При нас има участъци от реки с малко човешко влияние, но впечатляващите примери за региона са реки като Тара и Морача (Черна гора, Босна, Словения). В балканските реки има 69 вида ендемични риби, в тях обитават 25% от застрашените европейски видове.

Симеон Марин от Зелени Балкани коментира, че проучването има комплексен екологичен подход, който е правилният за устойчиво опазване, а не се фокусира, например, само върху един или друг застрашен речен вид.

На срещата стана ясно и че определени участъци от реките у нас са класифицирани нарочно като напълно увредени. „Това е политически въпрос. Така отговорните институции се самоосвобождават от задължението да опазват реката, а същевременно може да се прокарват лесно всякакви проекти", коментира Иван Христов от WWF-България.

Инициаторите от MAVA продължават с инициативата в останалите балкански държави. Когато тяхното проучване бъде окончателно консултирано с местни експерти, ще се съгласува и обща кампания за опазване на „синьото сърце на Европа".

Източник: Блулинк, 13.11.2011