Икономистът Георги Ангелов с анализ за Бюджет 2012

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество",в интервю за БНТ, „Денят започва"

Водещ: Наближава ноември, а това, както всяка година е времето на бюджета. С други думи – време е за пица, първата както помните беше постна, втората май имаше нещо отгоре, какво ще има на третата предстои тепърва да разберем. С уговорката, че рамката на бюджета ще бъде готова до края на тази седмица, финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков вече дава първите ориентири за Бюджет 2012. Известна сума, казва той, от сектор „Сигурност" ще премине в културата и в социалните сфери, така че, ще има нови доволни. Кои са новите доволни и кои са новите недоволни? С този въпрос се обръщам към следващия гост в студиото – Георги Ангелов, познавате го добре. Той е икономист в Институт „Отворено общество". Господин Ангелов, здравейте и добро утро.

Георги Ангелов: Добро утро.

Водещ: Нови недоволни, защото стратегията, която описа господин Дянков, макар и много кратко, първоначално представяйки бюджета е, че сумата остава същата, както миналата година, само че очевидно ще има преразпределение. Това добра стратегия ли е? Хубаво ли е така да се прави бюджет, наистина като пица, наистина като торта – едно парче за теб, едно парче за мен?

Георги Ангелов: То така се прави бюджет, в крайна сметка, виждате колко пари има, което в някакъв смисъл е обективен факт. За съжаление виждаме, че няма много добри условия в ЕС и все още нямаме висока инвестиционна активност, която да създава икономически растеж, нямаме много увеличение на бюджета. И оттам-нататък важният въпрос е първо – как се разпределят парите в бюджета по различни ведомства и второ – как се харчат тези пари. Тоест, дали се повишава ефективността, така че с по-малко пари да се постигне по-висок резултат.

Водещ: Питам ви дали няма някакъв конфликт в това ако сумата е една и съща, а само се преразпределя, значи ще има много доволни и много недоволни. Ето, миналата година знаем най-много пари имаше за МВР, сега няма да има за МВР, ще има за други. МВР остават най-вероятно недоволни, очакваме реакция сега тепърва за това.

Георги Ангелов: Ако си спомняте миналата година имаше този спор, парите за култура са по-малко от парите за подслушване. Както виждаме сега една година и половина по-късно, има някакъв ефект от този дебат, от това настроение в обществото и част от тези пари за МВР ще отидат за култура. Все пак има ефект от обществените настроения за това, че не ни трябват толкова много пари за подслушване, особено като няма полза от тях, а трябва да се дават там, където има някакъв видим ефект. А по отношение на МВР, разбира се, те може би няма да бъдат щастливи, няма да им бъде толкова лесен живота, колкото досега, но от друга страна, те досега получаваха твърде много финансиране и го използваха много неефективно. Тоест, нямаше резултат – много полицаи но ниско платени. Нито те бяха доволни, нито обществото беше доволно. В някакъв смисъл структурна реформа вътре в МВР може да освободи пари, които те да използват по-ефективно. Просто няма откъде да дойдат, при положение, че ние даваме най-много пари за полиция и вътрешен ред в ЕС. Ние даваме почти 5% за полиция и вътрешен ред. Няма друга страна, която дава толкова.

Водещ: Очевидно, поне изразените намерения вчера на финансовия министър е, че ще се промени това с изменения бюджет. Може ли да прогнозираме напрежение между другия вицепремиер?

Георги Ангелов: По принцип напрежение трябва да има между министъра на финансите и тези, които харчат, особено ако те не са готови да правят структурни реформи. В крайна сметка това е лостът на министъра на финансите. По същия начин се подхожда и сБДЖ – няма да ви даваме повече пари, освен ако не покажете някакъв резултат.

Водещ: Да, този механизъм е отдавна известен. Така беше и с учителите преди три години.

Георги Ангелов: Той е известен, но за съжаление в България не се ползва много, но в крайна сметка е дошъл момента, в който трябва да използваме този механизъм. Трябва министърът на финансите ако ще да се скара с всички други министри, но да ги накара малко да придвижат реформите в техните министерства, така че, по-малко чиновници, по-малко бюрокрация,по-малко пречки и повече да помагат на растежа, на развитието, на привличането на инвестиции. В крайна сметка всички искаме да имаме и добра полиция, и добра прокуратура, и добра съдебна система, но явно не става само с наливане на пари. Ние последните десет години наливахме все повече и повече пари в тези системи и резултата не го виждаме. Виждате и съдебната система, ЕС затова не ни пуска и в Шенген и постоянно ни критикува. Очевидно парите като ги налеем, без да променим стимулите в системата, те изтичат и системата остава същата. Това е важното, стимулите вътре да бъдат насочени към постигане на резултат,към постигане на такъв резултат, който е полезен за обществото.

Водещ: Добре тогава, как ще окачествите идеите на финансовия министър сега – той казва повече социални дейности, повече култура, и повече спорт, да не пропускаме, защото предстои олимпийска година, каза господин Дянков. Тоест, тръгва ли по разумен път?

Георги Ангелов: Това са много малка част от бюджетните разходи, първо и в крайна сметка трябва да чуем, да видим какво ще става със социалните системи, с пенсионните системи...

Водещ: А там има застой, доколкото разбрах. При добри условия ще има повишаване на пенсиите, при добри условия.

Георги Ангелов: Но пак въпросът е не само в количеството пари, а и това какви механизми работят в тези системи. Дали продължават да ги има тези големи дупки, през които изтичат част от парите, не отиват там където трябва... Спомняме си този дебат за това, че твърде много хора в България получават пенсия за увреждане, без да имат увреждания, тоест, така наречените „инвалидни пенсии" не отиват при хората, които се нуждаят от тях, а при много по-голям кръг. Това ще се промени ли? По какъв начин ще има по-строг контрол? Тези неща са може би по-важни, от гледна точка на това, че има оскъдност на пари. Когато има оскъдност трябва да затворим дупките за да остане за разумните неща. Така че, дори да има същото количество пари, остава въпросът как те се харчат. И не на последно място... тази тема вече е банална в някакъв смисъл, след фалита на Гърция, но така или иначе продължаваме да имаме бюджетен дефицит, той е по-малък, и за догодина се очаква да бъде по-малък, но не сме стигнали до момента, в който ще балансираме бюджета. Тоест, имаме все още и макроикономическо предизвикателство да покажем, че ние сме различни от нашия регион. Защото в нашият регион в момента никой не иска да инвестира тук. Знаете Гърция фалирала, Румъния споразумение с МВФ, Сърбия също, Македония също, в някакъв смисъл само ние и турците се държим да не потъваме. Трябва не просто да се държим а да покажем, че сме различни от региона, инвеститорите да не ни заобикалят, както заобикалят целия регион, а да идват тук и да си казват – България е стабилна страна, не е като Румъния, не е като Гърция, тук си заслужава да вложим своите пари. Това, за съжаление, още не се е случило, тоест, имаме и това предизвикателство, което в крайна сметка е най-важно. Ние трябва да имаме повече инвестиции, за да имаме повече работни места. В противен случай и бюджетът няма как да расте.

Водещ: Струва ми се, че един от добрите показатели на бюджета за догодина са тъкмо чуждестранните инвестиции, които са планирани в по-голям размер. Но, оттук нататък, между планираното и това, което вие говорите, за реалното случване и затова защо в България не се инвестира и как се инвестира... тепърва предстои да се случи.

Георги Ангелов: Това е въпросът, че моят план и прогноза, съвсем друго е резултат. Да не говорим, че те тази година са толкова малко, че няма как да се увеличат. Въпросът е да се увеличат в пъти, а не в проценти. Ако се увеличат 2-3% няма да го усетим, но ако се увеличат два-три пъти, ще видим съвсем друга ситуация.

Водещ: Добре, отново ви връщам към бюджета. Ние така кръстихме тази тема – „новите доволни и новите недоволни от бюджета", защото наистина когато имаме една сума пари, а пък я преразпределяме, винаги ще има такива в различните сфери. Ето например, учените от БАН вчера заплашиха, че няма да правят повече синоптични прогнози, няма да знаем какво е времето, защото нямат пари.

Георги Ангелов: По това време на годината, октомври-ноември, винаги има такива... всеки казва, че ще затвори, че ще закрие, че ще заключи, ще загаси лампите... това е нормално. Бюджетният дебат всяка година се случва. Вероятно, следващата седмица ще видите, че няма никой да е доволен от бюджета, дори тези, които получават повече пари също няма да са доволни, защото те ще кажат – а знаете ли в Германия, в Чехия или в Естония колко пари получават, което наистина е така. Но в крайна сметка, основният въпрос е как да разширим тази баница, как да работи правителството и администрацията, така че да има повече пари в икономиката и повече в бюджета.

Водещ: Как да повярваме, господин Ангелов, на думите на финансовия министър, че ще запази, това е негова формула, социалната и финансова стабилност, на фона на данните за безработицата, на фона на свитото потребление... Ето, днес вестниците отново пишат за нови безработни през септември. Свито потребление знаете, нови цени на енергоизточници, днес пак има увеличение на цените на парното и на всичко... Как да повярваме на тази социална стабилност? Къде е тази социална стабилност?

Георги Ангелов: Много пъти сме коментирали в това студио и в други студия с вас, последните няколко години имаше голям проблем с политиката на пазара на труда. Знаете и синдикатите и господин Тотю Младенов твърдяха, че могат да се вдигат осигуровки, минимални прагове, минимални заплати, да се регулира пазара на труда, едва ли не това можем да го правим без да има негативен ефект. Но сега се вижда негативният ефект. Защото в повечето страни от ЕС вече намалява безработицата месеци наред, докато в България тя продължава да расте и заетостта спада. В ЕС няма много такива страни освен Гърция, Румъния и Португалия и някакви такива лоши примери, няма много такива страни, в които продължава да расте безработицата, което показва, че имаме вътрешен проблем на пазара на труда. Той не е толкова бюджетен проблем, колкото проблем с новите тежести, които наложихме на пазара на труда. Предупреждавахме много време,че това ще се случи и това се случи, сега го страдаме. Финансовият министър, в крайна сметка не може да реши този проблем ако няма сътрудничество от синдикатите и от социалния министър.

Водещ: Да, той вчера намекна, че всъщност го каза, че чака тежък удар от страна на Европа тъкмо заради финансовата криза, по-скоро заради дълговата криза, заради това, че до скоро се твърдеше, че отлично се справяме със стабилността, с бюджетния дефицит, с парите си в страната?

Георги Ангелов: За съжаление не се справяме, все още има бюджетен дефицит. Нека да не се превъзхваляваме, имаме големи предизвикателства пред бюджета.

Водещ: Какво мислите за идеята на господин премиера, да се намали заплатата и пенсиите в ЕС на нивото на нашите, така че да няма криза в Европа?

Георги Ангелов: Определено в ЕС има поне няколко страни, които живеят много по-богато, отколкото им позволява това, което произвеждат. Съседна Гърция да кажем, тя произвежда колкото източноевропейска страна, а харчи, колкото западноевропейска страна. Очевидно, това не може да се случи. Тоест, те трябва да осъзнаят, че те са в нашия регион, произвеждат малко и не могат да харчат толкова много...

Водещ: И да живеят според чергата, да си бъдат като нас?

Георги Ангелов: В крайна сметка те са като нас, просто отказват да го признаят. Така че, за Гърция това е вярно, тя е източноевропейска страна, тя само със заеми се опитваше да се прави на западноевропейска. Но това свърши, вече никой няма да и дава тези заеми.

Водещ: Да, но това изявление беше направено в Чехия, а не в Гърция?

Георги Ангелов: Именно, знаете Чехия доста е скептична и към Еврозоната и към проблемите на ЕС, така че е нормално там да бъде направено. Премиерът вероятно е бил... допълнително подкован от чешкия премиер, но това не е решение на всички европейски проблеми. Но за съседна Гърция, те трябва да живеят според чергата си, в противен случай няма как да излязат от кризата.

Водещ: Понеже трябва да приключваме, ако трябва да обобщим, макар че, тепърва параметрите на бюджета ще излизат, ние оттук нататък ще говорим много за бюджета, вие разбира се много повече от нас. Но, с една дума, какво очакваме пак за догодина?Дават се такиваопределения – бюджет на социалната несправедливост, бюджет на постната пица...

Георги Ангелов: Все още ми е рано да кажа какво очаквам. Аз бих искал да очаквам бюджетът на реформите и на икономическия растеж. Това би било най-доброто нещо. Тоест, да затегнем структурните реформи – и в МВР, и в икономиката, за да имаме икономически растеж, така че да се окаже, че този бюджет всъщност е много по-голям, отколкото е планиран. Това е най-доброто определение, което бихме си пожелали.

Водещ: Благодаря ви, че бяхте в студиото на националната телевизия. Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество" с анализ по първите параметри за бюджета за догодина.

Източник: Информационна агенция КРОСС, 12.10.2011