Вицовете за блондинки хейт ли са? Има ли универсален смях срещу омразата?

Дискусия с тема „Иновативни подходи в борбата със словото на омраза“ събра експерти, преподаватели, журналисти. Съгласия и несъгласия със сатиричните клипове, пуснати в онлайн пространството непосредствено след Референдума във Великобритания, бяха изразени от събеседниците на „Маргиналия“, а за пространство на дебата неслучайно бе избрана Къщата на гражданските организации.

В дискусията участваха доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски", доц. Георги Лозанов, зам. главен редактор на в-к „Култура“, Георги Папакочев, журналист, Валя Георгиева от Катедра „Културология“ на СУ, Мехмед Юмер, гл. редактор на двуезичния вестник „Заман – България“, Митко Новков, литературен критик, Деси Велкова и Анита Байкушева, изследователи от Изследователската програма на Институт „Отворено общество“, Модератор бе Емил Коен от екипа на „Маргиналия".

Дискусията започна с демонстрацията на четири сатирични английски и американски клипове, насочени срещу „езика на омразата“, употребяван в кампанията за референдума за излизане на Великобритания от ЕС и осмиващи враждебната реч, ползвана от Доналд Тръмп в неговата президентска кампания в САЩ.

Ирина Йорданова, председател на Програмния съвет на Програма Европа – 2016 на Столичната община:

Темата за словото на омраза и неговото противодействие не е нова за Столична община, както и за Програма Европа. Преди три години заедно с фондация „Етнопалитра“ с подкрепата на Организацията на евреите в България „Шалом“ и „Американ джойнт“ осъществихме проект срещу „хейт спийч“. Госпожа Йорданка Фандъкова подкрепи лично инициативата. Младежи почистваха едни от особено разпространените визуални форми на омразата – свастиките. В кв. „Възраждане“ където бяха избрали да действат , почистването ставаше през специална обработка с пароструйки. Трудно беше да се изчистят всичките свастики, затова се питам каква „пароструйка“ може да се намери, за да се изчисти речта на омраза разпространила се навсякъде!

Вярвам, че инициативата „Смях срещу омраза“ ще стане една от трайните събития за София. Призовавам към общи действия и с другите неправителствени организации, които са работили в тази посока. Много добре е и обстоятелството, че провеждате днешната дискусия „Иновативни подходи за борба със словото на омраза" в Къщата на гражданските организации, създаден с помощта на Български център за нестопанско право като идея да стане пространство, където гражданските организации могат да обсъждат идеите си, да дебатират.

Преди 20 години бях в Ню Йорк, където станах свидетел на кампанията на тогавашния кмет Рудолф Джулиани. Той започна да „чисти" Бронкс, Бруклин (Бруклин е един от кварталите с най-голяма емиграция). Джулиани въведе наредба за глоби, не само срещу антисемитските, но и срещу всякакви ксенофобски знаци, послания, символи и графити. Той излезе с препоръка и предложение как да се справят американците с проблема във всичките му аспекти. Джулиани нарече графитите на омразата „вандализъм“, като направи отчетлива разлика между тези, които разпространяват расова нетърпимост и другите творби, които са истинското изкуство на улицата. Каквито са графитите на Банкси, например. Разликата разбира се, е много тънка. Това вероятно и ще се види днес и във вашия дебат. Докъде е свобода на изразяване, откъде започва езикът на омраза. Следващият кмет Блумбърг обаче, не продължи енергичните действия на Джулиани.

Споделих наскоро на приема в Американското посолство с посланик Рубин идеите ни да направим голяма кампания, както беше с изчистването на графитите в София. Госпожа Йорданка Фандъкова също е настоятелна тези кампании да имат както приемственост, така и да увличат все повече хора, ученици, студенти.

Доц. Вяра Ангелова, Факултет по журналистика и масови комуникации: Горещ привърженик на смеховите подходи съм, но каква е смеховата култура у нас, в сравнение с традицията на злостното и опозиционно осмиване на стендъп комиците, например, така популярни и във Великобритания и в САЩ:

http://www.youtube.com/results?search_query=brexit+song+last+week+tonight

https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-downfall-hitler-video-meme-eu-referendum-bunker_uk_57737efce4b081f48abaa055/

Клиповете поставят няколко въпроса. Основният, заради който правим тази дискусия е за мястото на смеха, иронията, скеча в публичността, в медиите, в Интернет. Има ли силна теза във всеки от клиповете? Да, има. Какво е средството – сатира, при това – много силна, много ярка. Подкрепям смеха, но  как може да се измери резултата от него? Двата клипа – песента „Fuck you EU“, както и колажа по филма „Падането на Третия Райх“ с колажите на Борис Джонсън, пораждат несъмнен смях над  политическите и пропагандните нелепости по време на кампаниите „за“ и „против“  Брекзит.  Недвусмислена е иронията в клипа за президентската кампания на Доналд Тръмп:

Опитвам се обаче да изчисля в дългосрочен хоризонт резултатите . Трудно ми е.

Второ. Трябва да говорим за културата на смеха: английският хумор е неприложим за нашите навици. Англичаните умеят да правят многосмислов смях. Посланията са по-сложни. Българският хумор е в долницата. Вижте дори карикатуристите ни, вижте дори блогърския смях!

Освен това, в Обединеното кралство има аристокрация, тя задава цели територии от смисли и смехът е насочен (затворен) само за тях.

Тезата ми е,че смехът може да се превърне и в алиби да се използва слово на омраза.

Емил Коен: Да, има устойчиви тенденции, доколкото въобще това се прави, чрез средствата на гнева, на заклеймяването, но самото усмиване, пародиране на хейтспийча, ни предстои. Само карикатурата, която в България широко се полза, не стига. Жанрът като фейлетона например, у нас загина. Или почти загина. А такива неща като сатирично политическо кабаре, толкова широко разпространено например в Германия, у нас въобще липсват.

Доц. Георги Лозанов, зам. главен редактор на в-к „Култура":

Какви са новите реалности във езика на враждебността във електроните медии и в Интернет?

Мога да кажа и на базата на изследванията ни – словото на омраза се превърна в централен проблем на медийната среда. Затова има две обяснения. Първото е, историко-политическото отстъпление на либерализма. Този процес започна още от 2001 година , след ударите по кулите-близнаци в САЩ. Десетилетието на либерализма е в 90-те години на миналия век. Тогава човешките права бяха в центъра. Днес да се застъпваш за човешки права се счита за предателство спрямо националната ценностна система!

Второ, това е Интернет. Там се случва обратното лице. В социалните мрежи, в коментарите. Понякога се случват много опасни процеси – няма защити от словото на омраза! Омразата е сложно явление – човекът трупа ресурси на омраза, излива всичко в интернет. Преди това говорене се случваше в частното пространство, днес – Интернет предоставя възможности това говорене да придобие публичност. Вижда се как омразата започна да избива почти навсякъде в публичната среда. В началото – под прикритието на анонимността, но вече е съвсем друго – появиха се истински дилъри на омразата, те използват, разпалват омразите на един срещу друг, на цели групи срещу други групи.. Така се стигна и до хибридните войни. Появиха се тролове, говорители на враждебната реч. Това е непрестанно конструиране на образа на ВРАГА. Ако преди се мразеше съпругата, тъщата, това бяха частни въпроси, а сега се преминава в Интернет –публичността. Въпросът е каква е готовността ни да се преборим с това? Вече знаем за медиите-килъри. Сегашната законодателна уредба дава възможност това да става безнаказано. Инициативата „Смях срещу омразата“ предполага да се разшири понятието за омразна реч. Да се види как се потъпква достойнството на човека. Дори Кристо Явашев не е пожален от набези на враждебната реч. Създаде чудна инсталация, творбата му бе охулена от хейтърите, защо? Защо неговите „щастливи кейове“ породиха омраза?

Тв СКАТ, Тв „Алфа" са медии в този спектър. Това е тяхната политика. Заедно с публиката, словото на омраза се превръща в политически проект. Ако Агенция ПИК беше осъществила идеята си за телевизия, щеше да повтори опита на Бареков!

Словото на омразата, враждебната реч, е ресурс на войната. Този език има огромна възможност. Понякога в дебата за измеренията на тази реч се е стигало до идея за т.нар. „бяла цензура“, тоест до искане да бъде забранен хейтспийча.

Емил Коен: В Наказателния кодекс тази реч е инкриминирана чрез чл. 162, който предвижда наказания от една до четири години лишаване от свобода за тези, които чрез медиите разпространяват омраза към етнически, религиозни или културни малцинства.

Георги Лозанов: Но това е извън медийната регулация, която осъществява например СЕМ. Става дума и за говоренето на политиците. Има европейска практика: хейтспийчът не е медийно забранен. Но словото на омраза трябва бъде посочено, изобличено, борбата с него не трябва да се свежда само до медиите. В Наказателния кодекс може да се види тежестта на деянието. В края на мандата ми като председател на регулаторния орган мислех инкриминирането на речта на омразата да влезе в медийния закон. Защото, когато преди 18 години се правеше Закона за радио и телевизия, враждебната реч я свързвахме само с жълтите вестници. Но сега главният й източник са електронните медии и Интернет. Трябва да има и регулация за интернет, като ясно се дефинира какво е враждебната, дискриминационна, омразова реч!

Валя Георгиева, катедра „Културология" на Философски факултет, СУ:

Има ли универсално лекарство срещу хейтспийч?

Ще подредя основните въпроси така:

Кой използва хейт спийч?

От каква позиция е оправдано да се използва хейт спийч?

Има ли универсално лекарство срещу хейт спийч?

В отговор на първия въпрос – в някои от клиповете, които гледахме, се използва език на омразата, в други – не. Всички те са замислени като отговор на една кампания, която е използвала език на омразата, това е кампанията за Брекзит. И ето тук гледахме клип с песента за Брекзит, който използва език на омразата. Или какво излиза – ако опонентите ни използват език на омразата, тогава е оправдано и ние да им отвръщаме със същото. Можем ли да обърнем езика на омразата с език на омразата? Тогава излиза, че не е важно дали има или няма език на омразата, а е важно от каква позиция той се използва. Според мен, позициите в този клип са в противоборството – „за“ или „против“ излизането на Великобритания от ЕС.

И така стигам до втория въпрос – от каква позиция е оправдано да се използва език на омразата? Когато враждебна реч, обикновено позициите са крайни – за или против Брекзит, за или против бежанците, за или против Тръмп. Например в клипа за избирателите на Тръмп имаме език на омразата – всички те са наречени „расисти“. Това е заклеймяване, това е обида спрямо всички предполагаеми избиратели на Тръмп. Разбира се, Тръмп също използва език на омразата. Но ако и двете позиции използват този език, тогава какво излиза – позицията, защитаваната теза, посланието са по-важни от самата употреба или избягването на езика на омразата. Езикът на омразата се оказва само инструмент, употребяван от всички позиции, той е второстепенен. Важна е позицията, на която стои медията, или конкретното послание, което тя защитава. А то може да бъде – „Ако излезем от ЕС, ще се прецакаме!“ (първото клипче), „Избирателите на Тръмп са расисти!“ (второто).

И така стигам до последния въпрос – има ли универсален лек срещу езика на омразата? Само ако има универсална позиция, която използва този инструмент. А такава няма – всички крайни позиции могат да използват (или да не използват) езика на омразата. Зависи. Зависи как ще се формулира словото на омраза. Трябва да се мисли по конкретен повод, да се види посланието от всички страни, включително на „жертвата“ (жертва е заклейменият чрез омраза, заради белег, който той не може да промени – раса, пол, възраст). Кого заклеймява езикът на омразата? Не е ли възможно да се „преобърнат“ нещата и да се окаже ,че жертвата „хейтва“ своите врагове? Хейт спийч е инструмент, който всички могат да използват.

Универсалното послание е посланието за толерантност. Либералният стремеж е да бъде намалено страданието по света, ако използвам определението на американския философ Ричард Рорти. Този стремеж обаче също не е универсален, той няма рационални основания, не може да бъде аргументиран или наложен като избор на всички хора. Това казва и Рорти – няма как да обосновем това желание, някакви хора го изповядват, но то не е по необходимост, нито пък е присъщо на човешката природа. То е политическият избор на някаква група хора – либералите, и противоположно на националистите, популистите и т.н., други групи с друг политически избор. И то е все по-слабо и все по-малко разпространено след 90-те години на миналия век, както с право изтъкна доц. Лозанов. С борбата срещу хейт спийча не печели ли всъщност точно национализмът? Защото и така може да се прочетат усилията ни – „национализмът срещу либералите“, както и обратно „либералите срещу национализма“. Как избираме коя е жертвата?

Сиреч няма универсално послание срещу враждебната реч. По-добре е на всяка от тезите или позициите, които използват език на омразата, да се отговаря конкретно, въз основа на конкретния случай и с конкретно насочено послания. Един стар пример, някъде около 2010 г. във Франция, когато Саркози се опитваше да „изчисти боклука“ от онези , травматичните квартали, става дума за ромите от Източна Европа, които живееха в подобия на бидонвили в предградията на Париж. Той наложи този дискурс в общественото пространство, че ромите са под-човеци, че те са дори по-лоши от имигрантите от Северна Африка, това беше по-лошо и от расизъм. Отговорът на този налаган от политиците език на омразата беше конкретен – тогава изследователи и активисти като Ерик Фасен ходеха и говореха на по-ниското ниво на властта, с представителите на общините – посланието да се държим човешки с тях, да ги изпратим на училище, да ги превърнем в трудова сила и т.н. Друг пример, по-скорошен. В кампанията за Брекзит непрекъснато отекваха онези прословути 350 млн. паунда седмично, които отиват в джоба на европейските бюрократи, вместо да ги дадем за здраве. А какво ставаше във Великобритания с парите за здраве? Конкретен отговор трябва да се даде на това – в-к „Гардиън“ направи клип с инфографики и показа съвсем точно и конкретно колко европейски пари се вливат в здравната система на Великобритания. Ето с такива конкретни стъпки, конкретни послания, конкретни отговори можем да противодействаме на езика на омразата. Защото универсален лек няма, езикът на толерантността или не работи, или не е вече популярен или нещо друго, което не мога да определя.

Казвам: смехът не е универсална категория. Да си отговорим на горните въпроси!

Георги Папакочев, журналист, работил в Радио Свободна Европа (1999 – 2006 г.):

Нека да видим явлението омразна реч извън клиповете , за които говорите. Лично смятам, че детето което пее във „Fuck you“ е цинично. Очевидно е, че трябва да се изработи стратегия за противодействие на речта на омраза.

Моят опит е в 10-годишната ми работа в една малка страна, Чехия. Там съм срещал интелигентни начини да се противостои на неонацисткия говор. Иновативни, елегантни методи съм срещал особено по време на честванията на рождения ден на Хитлер, защото и в Чехия има неонацисти, които празнуват 20 април – рождения ден на Фюрера. Най-остроумни билбордове и постове иронизираха всякакви местни неонацистчета. Имаше например билборд, на който двама мъже вдигат ръка в хитлеристки поздрав, а там някъде вдигнатите им ръце въображаемо се съединяват и една жена простира прането си на тях. Имаше снимки „намерете работа на вашите нацисти“! Защото ставаше очевидно,че от скука и безделие хората се занимават с това да бият роми и да мечтая за „Хайл Хитлер“. Въобще, карикатурите „хващаха дикиш“. Но, това е Чехия! Всички помним ирониите на Вацлав Хавел, те бяха контрапропаганда срещу действията на тогавашните комунисти.

Откъде идват нашите хейтъри! От ултрасите, феновете, крайните националисти, там се генерира езиковото хулигантство, насъскването срещу по-слабите, по-уязвимите. В тези среди избуя расизмът.

Трябва да се осмисли спецификата на българския хейтспийч. Вижте какво се случва на Паметника на съветската армия. Кои от надписите са хейт? Кой е хейтърът? За едни графитите по него са свобода на изразяване, отношение към окупатора Съветски съюз, за други обаче това е хейтване на паметни събития и фигури!

Въпросът е в посланието.

Ние търсим устойчиви модели на толерантно говорене.

Вестник „Заман-България“ излиза от 24 години. Той излиза на два езика – равнопоставено. Винаги спазваме този принцип. Когато разобличаваме негативния пример, се стремим да си представим как той ще рефлектира на психологията на тълпата. Това е много важно. Поставяме акцента в работата си върху положителния пример. Учредили сме награда за толерантност, господин Георги Лозанов е участвал в комисията за избор. Госпожа Фандъкова също е била нашият избор за носител на наградата. Давали сме я на покойния Тодор Колев, на Теодоси Спасов. В редакционната ни работа се стремим да запазваме баланса.

„Заман“ е специфична медия. За нас важната тема е мирът.

Митко Новков, литературен критик:

Полюсите на омразата са много. Харесва ми преформулирането на Георги Лозанов – не език на омразата, а враждебна реч. Да, намираме се в среда, където производството на врагове нараства неимоверно. Медийните бухалки не пощадяват никого. Важно е да разсъждаваме върху свободата.. Как да я превърнем в по-ценна ценност от всичко останало! Съгласен съм, че карикатурите са политически центрирани, а не деонтологически (Деонтология е учението за дължимото поведение на хората – бел. ред.) Затова и те не представляват онзи смях, който търсим. Илия Бешков години наред е рисувал  „Бай Ганьо убива Алеко“ – това слово на омраза ли е срещу специфики на българското? Ами песента на Джендема „Пляс пляс педалите“? Ами прословутият едно време хит на Слави Трифонов „Шат на патката главата“? И не сме само ние такива. Когато гледахме исландците по време на Европейското първенство по футбол, не чухме ли какво каза Свенсон на англичаните – „махнете се, махайте се, излизайте от Европа“. Това не е ли хейт на национална основа?

Трябва да е универсално посланието на Смеха. Няма пенкилер хумор, главната ос на смеха е свободата.

Изследванията ни за речта на омразата за 2016 година показват, че имаме проблем с разпознаването на речта на омраза. Липсва чувствителност към нейната свръхупотреба. Респондентите ни не знаят често, че използват враждебна реч. Затова смятам, че трябва да се мине през образование, през просветителска работа. Да се анализират с учениците дали вицовете за блондинки не са хейт. Образа на „жената в кухнята“ какво е? Не води ли до домашно насилие този стереотип!

Анита Байкушева, социолог от Институт „Отворено общество“: Дали сте тема за дискусията „Иновативни методи за борба със словото на омразата“. Това  би могло да  включва и упражнения по размяна на ролите. Например, да предложим на ученика, който изрича омразното слово „чифут“ да носи жълта звезда, с която са белязали евреите по време на преследванията срещу тях през Втората световна война в Германия и у нас. Как ще се почувства, когато е така стигматизиран? Какво е да кажеш „чернилка“ на някого с тъмна кожа! Хайде да се постави на негово място докато играете футбол… Борбата със злото виждм така, с факти, да се търси истината за процесите в обществото, които предизвикват най-много враждебна реч!

Георги Лозанов: Истината е,че нашето експертно говорене е слабо. То се чува само сред нас. Обектите на враждебната реч трябва да станат субекти. Добре е и да знаем, че няма невинни общности – всяка една общност произвежда омразна реч спрямо друга. Ако имаше у нас развит жанра „политическо кабаре“ щеше да бъде добра основа. Но у нас превръщат телевизионното развлечение в политически проекти. Ето „Шоуто на Слави“ в какво се превърна? На ръба е да стане и то политически проект.

Емил Коен: Много силно впечатление, когато правехме дискусии с ученици от горните класове на три столични училища за омразната реч, ми направи това, че децата имаха удивително правилни реакции към нея. Това трябва да се поддържа и подхранва чрез обучение, но такова няма.

Снимки – Марта Методиева

Дискусията е подготвена за печат от Юлиана Методиева.

Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община, Програма Европа, 2016 г.