Негражданският език на омраза

Сферите на традиционните медии и на онлайн пространствата за обмен на мнения не са изолирани, а функционират като скачени съдове и оказват влияние една на друга. Това се отнася и за езика на омразата. Този вид реторика често прекрачва границата между редакционно съдържание и читателски коментар. Не само езикът на някои журналистически материали дава тон за коментарите под тях. Често струпването на „любители” на език на омразата около една или друга медия (особено ако е партийна или булевардна) започва да влияе върху нейната собствена редакционна политика и тя неусетно става все по-склонна да се съобразява с очакванията на това „ядро” от читатели. Сериозни медии обаче също могат да привличат автори на постинги, изпълнени с омраза. Говорителите на езика на омраза не се нуждаят непременно от речеви модели, на които да подражават. Омразата се ражда преди всичко от специфични теми, които я разпалват.

Разпространението на език на омраза в интернет е в пряка връзка с рискови събития от вътрешно-политическия и международен дневен ред. Веднъж подети от медиите, тези теми по-нататък са интензивно обговаряни онлайн. Съществуват обаче и устойчиви, „вечни” теми, сред които различни конспиративни теории или действия на познати малцинства като ромите и турците. По отношение на тях не винаги е нужен специален външен събитиен повод, за да бъдат вкарани в режим на омраза. И най-незначителна асоциация понякога е способна да възпламени искрата и да отприщи агресивно слово. В социалните мрежи и във форумите говорителите на езика на омраза имат и собствени приоритети, не винаги пряко свързани с дневния ред медиите.

Обхват на езика на омраза и основни канали за разпространение

Употребата на агресивна реч в социалните мрежи и в онлайн форумите е широко разпространена, но регистрите й силно варират: от примери за по-безобидно хейтърство по различни теми, до брутални форми на „чист” език на омраза, насочен към малцинства и уязвими групи. В интернет пространството най-често се срещат и открити призиви за насилие.

Нерядко бруталната омраза е насочена и към конкретни публични личности, както например в случая с Фейсбук статус в коментар на любителски клип, показващ неразчистени от снега пътища в България:

ОООл дебела свиньо , другия път сакай 200 лева за винетка майка ти дееба у тумбака изврънат ! Дееба ваща макя некой се ше откАчи и ше ви ебе путката майчина много скоро ! (Фейсбук, 03.01.2016 г.).

През цялата 2015 г. и първите месеци на 2016 г. най-видим основен обект на омраза в интернет са бежанците (по-широко мюсюлмани и чужденци), следвани от „традиционните” групи на ромите и турците. И в тази среда, както и в медиите, омразата често е насочена и към други мишени: сексуални малцинства, правозащитни и други неправителствени организации, политически партии и личности.

Фейсбук  

Социалната мрежа предлага огромен терен за изследване на хейтърството и използването на език на омраза. Трудно е да се проследят всички форми и разклонения на употребата на този вид реч в гигантската платформа. Ето защо ще илюстрираме използването на агресивен език само с групите, посветени на темата за бежанците и имигрантите. Тези групи са многобройни и като цяло с много участници. Оживлението в тях е силно през цялата 2015 г. и през първите месеци на 2016 г. Наименованията на много от групите, сформирани с цел противопоставяне на бежанците, говорят сами по себе си за основните настроения в тях. Имената са „специализирани” в демонстриране на негативно отношение и често съдържат конкретен призив за действие: „Ние не искаме пришълци („бежанци“) в България”, „Вън бежанците от България”, „Да изселим бежанците от Варна!” и т.н. Усещането за заплаха личи добре в имената на много от групите. В самите статуси вътре в групите тази заплаха звучи далеч по-усилено.

Добра представа за езиковия израз на нагласите към темата за бежанците и имигрантите дава разпределението на групите, определили се „против” и „за” тях:

Източник: изследване на автора на групите във Фейсбук, 27.02.2016 г.

Затворените групи са повече (като процентен израз от всички групи) при привържениците на бежанците/мигрантите. Това до голяма степен се дължи на желанието им да са по-оперативни в работата за подпомагане на нуждаещите се, без губене на време за спорове и езикови войни. По този начин обаче групите „за” и „против” се оказват все по-изолирани една от друга. При противниците на бежанците общодостъпните групи са три пъти повече от затворените. Така застъпниците на каузи против бежанците като цяло са по-отворени, търсят по-широка база за подкрепа и привличане на членове. Тук групите, които остават затворени за външни участници, целят не само набиране на „стриктни” съмишленици, но и търсят по-голяма сигурност, стремейки се да избегнат или ограничат „докладвания” до администраторите за използване на език на омраза, за закани за разправа и други подлежащи на санкциониране във Фейсбук действия.

Прави впечатление доминирането на групите, създадени с цел противопоставяне на бежанците/мигрантите. Превъзходството им е видимо както в броя на самите групи (39 срещу едва 22 посветени на каузата за подкрепа), така и в числовия израз на общия брой участници (15 727 срещу 12 525). Повече потребители на Фейсбук през наблюдавания период са се присъединили към групи против, отколкото към групи в подкрепа на бежанците. Разликата все пак не е голяма. Приблизителното изравняване на силите илюстрира поляризацията във Фейсбук. Тя рефлектира общественото разделение по темата, което се задълбочи през 2015 и 2016 г. Добре видима е тенденцията негативните нагласи, „обогатени” често с език на омраза, да набират подкрепа. В крайна сметка развитието е към обръщане на популярното мнение в посока, в която отрицателните нагласи към бежанците вземат превес.

Налице са обаче и благоприятни тенденции. Най-популярните пет групи против бежанците и имигрантите („Да Спасим България От Бежанците!!!”, „Да подкрепим Магдалена Ташева в съдебната й битка със сирийските бежанци”, „НЕ на бежанците в България”, „България НЕ ИСКА бежанци и НЕ Е гостоприемна” и „Не искаме сирийски бежанци в гр. Радомир!”) събират общо 5856 участници. В същото време най-популярните пет групи в подкрепа („Бежанци в България”, „Приятели на бежанците”, „Квартири за бежанци в България”, „Приятели на бежанците от Сирия във Варна” и „Приятели на бежанците в Стара Загора”) имат съвкупно почти два пъти повече членове – 10 901. Фактът, че най-активните представители на групите в подкрепа са много по-голям брой, е знак за по-висока мобилизация на ядрото от защитници на бежанците. Противниците им като цяло са повече (брой групи и общ брой), но мобилизацията на най-активното им ядро е по-ниска. Те са по-разпръснати и по-слабо организирани. Сравнително рядко в групите „против” се появят мнения в подкрепа на бежанците. Така поляризацията на мненията е по-скоро между групите от различен вид, отколкото вътре в рамките на самите групи.

Не всички групи са постоянно активни, в някои периодично настъпва затишие. Заедно с групите, във Фейсбук има и страници на обществени организации и на общности, както и лични страници на подкрепящи доброволци или на противници на бежанците. Оценки и мнения по темата се изказват и „разпръснато” в многобройни статуси, оставяни от авторите при движението им в социалната мрежа. Именно тук обикновено се случват и директните идейни и езикови сблъсъци.

Употребите на насочения срещу бежанците език на омраза отразяват това разпределение на групите и статусите във Фейсбук. Основната концентрация на подобен вид реч е в групите, формирани срещу бежанците. В тези канали участниците активно се насърчават един друг и нерядко се получават истински спирали от омраза.

Примерите варират от расизъм до открити призиви за разправа:

Ще разберете, за какво иде реч, след като Германия и всички останали държави затворят границите си. Тогава наплива от тези „пришелци“ , наемни убийци и болни мозъци къде ще остане? („Не искаме сирийски бежанци в гр. Радомир!”, 22.10.2015 г.).

А такаааааа ,любимците на Мама Меркел си показаха ноктенцата ,но немците трябва да са толератни към тях ,дори ,когато гурлявия черен урод поиска да наебе някой немец или детето му ,той с радост трябва да си изуе гащите и да го поеме целия с горда наслада от изпълнения евроталантически дълг на толератност към „горките угнетени бежанци“. Такава поне е директивата на Брюксел. Ще видим ,какъв ще е отговора на хората („България против бежанците”, 15.10.2015 г.).

Дано намерим сили да се опазим от нашествието на тези скакалци!!! („България против бежанците”, 24.09.2015 г.).

На кораби и в ЮДО америка. Там всичко е безплатно. А у нас ШАШКА в задника и при АЛЛАХ и ДЕВСТВЕНИЦИТЕ („Да подкрепим Магдалена Ташева в съдебната й битка със сирийските бежанци”, 28.02.2016 г.).

Трябва някои нашенци да наемат съседната врата и да открият свинекланница и направо камьоните с прасетата да запушват улицата…, мръсни ислямски свини… („Не на пратените бежанци – вън от България”, 29.11.2015 г.).

В социалната мрежа подобни радикални изрази и призиви по правило остават несанкционирани. В други случаи обаче заради изразяване на мнение във Фейсбук могат да бъдат налагани и съдебни санкции. През февруари 2016 г. членът на Националния съвет на партия „Зелените” Борислав Сандов е осъден на първа инстанция по обвинение за клевета, заради статус, публикуван в личната му страница. В статуса си Сандов нарича председателя на надзорния съвет на „Асарел-Медет” „олигарх” и „отровител” (по повод екологични щети, нанесени от предприятието върху околната среда). Така конкретната и адресирана критичност се оказва обект на сериозно наказание, докато крайните форми на език на омраза, с автори, прикрити зад анонимността си, най-често необезпокоявано продължава свободната си циркулация из социалните сайтове.

Видеосоциални сайтове

Друг мощен канал за тиражиране на език на омраза онлайн са коментарите в популярни видеосоциални сайтове като YouTube и особено в българския му аналог Vbox7.

Политическите и социални теми не заемат централно място във Vbox7. Във видеосоциалната мрежа забавлението има много по-съществена роля. В платформата самата категория „политика” съдържа сравнително малко клипове – 111 725; абонираните за категорията потребители са само 190.[1] Така „политика” се нарежда на едно от последните места по интерес в сайта (преди „природа” и „влог”, които са в края на класацията). В Топ 100 на най-гледаните през 2015 г. видеоклипове във Vbox7 попадат само шест с политическа и социална тема.

Въпреки слабия интерес към политиката като цяло, клиповете, посветени на темата за бежанците са сравнително голям брой – 948. Тъкмо те представляват интерес за нас като средоточие на коментари, даващи израз на език на омраза. През 2015 г. и през първите два месеца на 2016 г. най-гледаните 10 клипа, свързани с бежанците са:

Източник: изследване на автора на разпределение на клиповете във Vbox7, 26.02.2016 г.

Под някои от клиповете има малко коментари, докато други привличат мнението на стотици участници (като „С отворени врати”). Най-популярните клипове получават голям брой гледания. Повечето видеоматериали са взети от традиционни медии (основно от новините на Нова телевизия и от сайта Vesti.bg). Въпреки че в „първоизточниците” обикновено за бежанците се говори неутрално, коментарите рядко се повлияват от този факт. Много от мненията дават израз на неприкрита омраза:

Някои питал ли ни е дали искаме да съжителстваме с тези подобия на хора!Това е континена на белите-нашият и политиците не може да нарушават нашите човешки права! (коментар към клипа „С отворени врати”, октомври 2015 г.).

Ако почне полицията да стреля на месо, всичко ще приключи много бързо! Но шефовете ги е страх да дадът такава заповед. Политиците са неадекватни и не разрешават (коментар към клипа „С отворени врати”, октомври 2015 г.).

Няма кой да те спаси Българино , време е да го осъзнаеш!!!Жена ти и дъщеря ти ще ги изнасилват като кучета в продължение на години!Осъзнай се какво се задава! (коментар към клипа „С отворени врати”, октомври 2015 г.).

Всеки вика, ‘ къде е Хитлер’, защо трябва да го чакаме, ние си имаме Хан Тервел, и без Гейвропа ще се справим (коментар към клипа „С отворени врати”, септември 2015 г.).

Ми, ще го застреля много ясно, няма да го черпи с шоколадови бонбони..Затова му е дадено това оръжие да стой и да пази страната си..За да застреля това човекоподобно, значи има основателна причина, не се е подчинил на команда или е било при самозащита (коментар към клипа „Рикоширал куршум убил мигранта край Средец”, септември 2015 г.).

Трепете ги ве !! (коментар към клипа „Жителите на блок в „Овча купел“: Инцидентът в Кьолн за нас е ежедневие”, януари 2016 г.).

Vbox7 функционира и като важен канал за българските националисти. Тук е налице силно присъствие на клипове, свалени от партийните телевизии „Алфа” и СКАТ. През 2015 г. във Vbox7 и в YouTube тези клипове са стотици. Може да се каже, че видеосоциалните сайтове функционират като продължение на партийните медии в друг канал. Така и езикът на омраза, произведен в телевизиите, удвоява ефекта си и получава огледален образ в аналогичния стил на много от коментарите. Заедно с бежанците, и тук основни „реципиенти” на език на омраза остават ромите и турците.

Макар и важни, видеосоциалните сайтове са допълнени от други значими за българските националисти комуникационни канали като специализирани форуми, „независими” блогове, групи във Фейсбук . Тези канали са посещавани основно от млади хора. Много от активистите са обсебени от идеята за пропагандиране на каузата си и визуални средства. Именно за тези цели Vbox7 и YouTube се оказват особено полезни. С подчертаната си комуникативност визуалната пропаганда онлайн се превръща в хоби за много любители патриоти.

Разбира се, една от основните задачи на националистите е присъствието и осъществяването на контра-пропаганда навсякъде в интернет, където има повод за сблъсък с идеи, различни от техните. Тезите им се радват на поддръжка от изключително широка периферия от симпатизанти. Именно тяхната спонтанна активност онлайн допринася в най-голяма степен за високата публична видимост на националистическата реторика. Сред основния й репертоар са различни форми на език на омраза, достигащ на моменти до обертоновете на расизма и ксенофобията, а нерядко и до откровено фашистки нотки.

В групите във Vbox7, създадени за противопоставяне на бежанците и мигрантите, понякога се появяват и позитивни коментари. Могат да бъдат открити призиви зрителите да не се поддават на медийни манипулации и на омраза. Тези гласове обаче остават самотни на фона на преобладаващия дух на враждебност и липса на елементарна емпатия към хора, принудени да изоставят домовете и родината си.

Форуми

Езикът на омраза намира изключително широко разпространение и в българските форуми, независимо от вида им – към големи и по-малки медии, към портали и тематични сайтове, към някои институции, както и в самостоятелни тематично обособени интернет места за дискусии. Най-видима и достигаща до най-широка публичност е речта на омраза във форумите към средствата за информация. Особено когато става дума за влиятелни медии, езикът на омраза попада директно в самия център на публичността. Интензивността му варира според характера на медията, но проникването му е повсеместно и се среща достатъчно често и във форумите към сериозни печатни издания и електронни медии. Налице са и редица по-специализирани форуми, като националистическите и спортните, в които агресивната реч е превърната в норма на изразяване.

Подобно на видеосоциалните мрежи, анонимността на участниците във форумите улеснява нахлуването на език на омраза. Примерите от различни сфери илюстрират добре неговите крайни форми:

Смърт на потурчените сини говеда! Сини цигани,за вас само мини и бодлива тел! (donbalon.eu, 23.02.2016 г.).

Заливане с нафта, запалване, бой с мотика докато спре да мърда, бой в муцуната докато спре да мърда, нещастници умрете в мъки, пожелавам ви същата съдба, da umretee v makiiiii, Лично бих пречукал някой от тези копелета, да продължавам ли да цитирам е, дебил? Като не са децата му какво, както казваш ти – Който желае смърт, смърт намира

А сега си еби майката! Отново (flagman.bg, 10.10.2015 г.).

СМЪРТ НА ЛЕНИНОИДНАТА ПУТЬОПОДОБНА ПОЗИТАНСКА ТЕРОРИСТИЧНА ШАЙКА, ИЗБИЛА СЛЕД 1944 ГОДИНА НАД 200000 БЪЛГАРИ. СМЪРТ НА КРЕМЪЛСКИТЕ ПОДЛОГИ – СВЕТИЯ САТАНИНСКИ СИНОД И КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ИЗРОДИ! СЛАВА НА УКРАЙНА, КОЯТО ИЗВЪРШИ ПЪЛНА ЛУСТРАЦИЯ И ДЕКОМУНИЗАЦИЯ! СЛАВА НА УКРАИНСКАТА АРМИЯ, ИЗБИЛА ЗА ГОДИНА И ПОЛОВИНА НАД 15000 „ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА“. СМЪРТ НА ДИКТАТОРА И АГРЕСОРА КАПУТИН! (clubz.bg, 13.12.2016 г.).

Разстрел за вси4ки еколози ,депутати митни4ари и т.н даржавни служители АМИН.ИНА4Е аллах ал акбар 6те е по добре от вси4ко друго (novatv.bg, 06.04.2015 г.).

КАКЪВ ЗАТВОР,КАКВА КАТОРГА ЗА ТАЯ ИЗМЕТ. В МЕСОМЕЛАЧКАТА НА КАЙМА И ЗА ХРАНА НА КУЧЕТАТА (24chasa.bg, 18.03.2015 г.).

И защо още е жив тоя червей? (24chasa.bg, 06.04.2015 г.).

Тая мръсница трябва да се нареже на парчета ! (svobodnoslovo.eu, 20.09.2015 г.).

Тази или е малоумна или и плащат, абе няма ли кой да е отстреля, а мойе би е такъв боклук, че няма кой и стотинка да даде за нея … (svobodnoslovo.eu, 20.09.2015 г.).

[Име на известна личност], рано или късно ще те застрелям със снайпер в гнусния еврейски нос, между ококорените жабешки очи. Запомни ми думата (dnes.bg, 16.09.2015 г.).

ДОЛНА ТВАР, ГНИДА, МЪРША, МАСОНСКА ПАЧАВРО , САТАНИСТ И ДЯВОЛСКА ОРКА…!!! БИХ ТЕ УДОШИЛ САМО С ДВА ПРЪСТА МРЪСНИКО ДОЛЕН…!!!!! И ТОВА ЩЕ СЕ СЛУЧИ..!!!!! ТИ И ВСИЧКИ КАТО ТЕБ ЩЕ ПОЕМЕТЕ ПЪТЯ КЪМ ПАНДЕЛАТА, ДАВОЛСКО ИЗЧЯДИЕ ДОЛНО…!!!!! (clubz.bg, 01.21.2016 г.).

На децата до 10 години да се даде бежански статут. Останалите или обратно, или в газови камери! (offnews.bg, 25.02.2016 г.).

Ха! Ха! Ха! Само тъй – с картечницата – ей туй е спасението и Концентрационни лагери с газови камери – инъче ще ви клецат, колят и взривяват – ама не само за идващите – цялата измет, заедно с 7-8 те милиона турчиля -гадни, проклети там с немски паспорти – и те! Чак тогава, може да се говори за човещина и любов! Ислям е туй, ееееййййй! (actualno.com, 06.02.2016 г.).

СМЪРТ И ГАЗОВИ КАМЕРИ, ЕБАХ ГИ В ИЗРОДИТЕ! НЯМА ДОБЪР МЮСЮЛМАНИН, ВСИЧКИ ДО ЕДИН СА ИЗРОДИ! (bnews.bg, 19.01.2016 г.).

Те не трябва да се махат от Европа, а ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗБИТИ В ЕВРОПА И ТО ВЕДНАГА.ШВЕДИТЕ КАКВО ЧАКАТ??????Само някой от тез защитници на тази сган, да даде тон, и ги почваме (fakti.bg, 26.01.2016 г.).

В Аушвиц да ги преместят дано (fakti.bg, 26.01.2016 г.).

Крайно време беше да застрелят 5-6 ислямиста на телените мрежи мангалите ще се уплашат и ще се върнат и само соросоидните СМИ ще лаят като бесни ,но ще има решение на въпроса.Даже не е зле по нашата граница да наслагат кукли манекени да висят по оградата и надписи на арабски:СТОП-СТРЕЛЯ СЕ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!ДЪРЖАВНА ГРАНИЦА. Че то най-обикновен склад за скраб се охранява с оръжие,а те …..??? (standartnews.com, 22.09.2015 г.).

Които си поръчва бежанци тои да си плаща хитлер ги правеше на сапун (petel.bg, 16.01.2016 г.).

Браво така трябва …никой не ги е канил чернилки…всичките на сапун (sosnovini.bg, 14.02.2016 г.).

МРЪСНИ ИСЛЯМСКИ ЖИВОТНИ ! 2 МИЛИОНА НЕЧОВЕЦИ ВЛЕЗНАХА В ЕВРОПА ПРЕЗ 2015та ! ВСИЧКИ ЧРНИЛКИ НА САПУН ! (novatv.bg, 08.01.2016).

Отворете Аушвиц! Стига толкова унижение, стига толкова мултикултурализъм, стига толкова мантри на Новата левица, стига толкова културен марксизъм. Левите феминизирани мъже и маскулиниризирани жени да си направят собствена държава и да си живеят според своята идеология, да идат в Северна Корея, ако щат. Да си канят колкото искат мюслита, никой не е длъжен да издържа и търпи това скотско население, което не уважава висшата европейска цивилизация (clubz.bg, 07.01.2016 г.).

Мненията във форумите (както и във видеосоциалните мрежи, а обикновено и във Фейсбук) по правило се изказват в кратка форма. Това е предпоставка за търсене на по-пряк и „ударен” ефект. Агресивният език често се разглежда именно като такъв „инструмент” за нанасяне на бърз реторичен удар.

Негражданското общество и езикът на омразата

Езикът на омраза, както видяхме, е широко разпространен феномен в българското онлайн пространство. Тук неговите форми са най-крайни, а задръжките на авторите – най-малки. В интернет бежанците, основният  обект на агресивната реч, са определяни като „паразити”, „измекяри”, „пришълци”, „талибани”, „плужеци”, „нашественици”, „паплач”, „боклуци”, „примитиви”, „сган”, „маймуни”, „мангусти”, „арабески”, „резняци”, „чаршафи”, „тарамбуки”, „мюслита”, „чернилки”, „орки” и т.н. Посочва се, че „носят болести”, че са необразовани, некултурни, злонамерени, опасни. Могат ли тогава авторите на тези и на още много други сходни изрази да бъдат смятани за част от гражданското общество? Спада ли езикът на омраза към сферата на гражданско изразяване на мнение в хода на дискусиите онлайн?

Езикът на омраза трудно би могъл да бъде възприет като граждански акт. Неговите говорители принадлежат по-скоро на така нареченото от Джон Кийн „негражданско общество” (Кийн 2002). То е свързано с употребата на насилие и с висока степен на нецивилизованост. Ето защо за Кийн защитата на гражданското общество включва аргумента, че то трябва да „осигурява специално отношение към ежедневното право на индивида да не бъде подлаган на насилие” (13). В гражданското общество е нужно да бъдат прилагани стратегии за елиминиране или намаляване на насилието, и, особено важно, за ограничаване на „отвръщане на насилието с насилие” (176). Сред основните мерки за ограничаването му е създаването на „публични сфери на полемика” (176). В тях насилственото упражняване на власт над другите постепенно се овладява, за да се наложат граждански програми за „контрол без насилие”, отбелязва Кийн.

Видян от тази перспектива, езикът на омраза, като вид символно насилие в крайните си форми, елиминира на първо място самите условия за полемика. Той е нецивилизована, негражданска форма на дискурс и е продукт на негражданското общество, приемащо насилието над „другия”.

В интернет форумите и в социалните мрежи често на омразата се отговаря с омраза. Затова използването на този вид реч противоречи на самата идея за дискусионен форум онлайн, разбиран като публична и отворена дискусия между непознати и нерядко анонимни частни лица, и излагане на аргументи в хода на диалога. Тук наличието на многообразие от гледни точки е предусловие. Омразата атакува именно това предусловие, самата централна идея за плурализъм в онлайн пространствата за обмен на мнения. Нагласите на говорителите на омразата са предзададени и не се нуждаят от промяна в хода на комуникацията. Ето защо езикът на омраза в същността си е изключително еднообразен. Той дори не манипулира, а стеснява смисъла до проста „истина”. Той може да мобилизира, но прави това с неграждански ресурс, основан върху символно насилие, упражнявано с езикови средства. Въпреки че не винаги това насилие само по себе си може да действа ефикасно, макар ефектите му понякога да са отложени във времето или да са просто неясни, натрупването на език на омраза в големи обеми онлайн е предпоставка за промяна на цялостния климат в социалните мрежи и във форумите. Те се характеризират с напрегнато общуване, което лесно превключва към заплашителни регистри. През наблюдавания период под натиска на рискови събития езикът на омраза постепенно се натрупва в мрежата, прониква във всички нейни разклонения и действа като вид замърсяване, което има потенциала да блокира комуникацията.

За разлика от обикновения интернет хейтър, който може да мрази всичко и всички често без конкретен повод или просто защото е в лошо настроение, говорителят на езика на омразата неизменно визира конкретни малцинства, групи или лица. Ето защо, като неграждански език, езикът на омраза е винаги и политически маркиран език. Той е израз на всекидневната политическа нагласа на носителите си. Неслучайно и интернет троловете – като вид платени говорители на езика на омраза – са най-активни именно в сферата на политиката.

Един от важните ефекти от упражняването на език на омраза в интернет е тиражирането на страх и заплаха. Страх от бежанците, от малцинствата, от различието. Усещането за заплаха е съчетано с идеята за отблъскване на опасностите. Характерът на предлаганите решения извиква на сцената расизъм, ксенофобия, фашизъм или, казано по друг начин, насилие. С тези инструменти негражданските мобилизации, основани на език на омраза, се противопоставят на гражданските усилия за справяне с проблемите. Така принципът на насилието се сблъсква с аргументите за признаването на другия и за толерантност в процеса на търсене на решения.

Библиография

Кийн, Джон (2002). Гражданското общество. Стар образ, нови визии. ЛИК, София.

[1] Към 28.02.2016 г.

Илюстрация: Pixabay