Отношението към гей общността в България - sans changement

Sans changement *
Така най-кратко може да се отговори на въпроса какво се е променило в отношението към гей общността ден преди провеждането на поредния "София прайд". Престъпленията от хомофобски подбуди най-често се разследват като хулигански. Когато въобще такива се докладват. Все още много малко хора се обръщат към органите на реда, за да се оплачат. Откакто през 2015 г. фондация GLAS пусна форма за докладване на подобни престъпления от омраза, са получени над 150 сигнала, а 90 % от тях не са докладвани пред органите на реда, разказа пред "Дневник" Симеон Василев, директор и съосновател на организацията.

Показателно е, и че за поредна година шествието има проблем с организацията и ще бъде съпътствано от контрадемонстрация. Няколко дни преди прайда се оказа, че двете прояви ще минат по сходни маршрути и в един и същ час. Проверка на "Дневник" показа, че този проблем не е разрешен.

Също, отново за поредна година, в подкрепа на прайда не се е обявил нито една политическа фигура. Освен дипломати.

"От гледна точка на хората вярвам, че нараства делът на тези, които променят отношението си към тези общности и стават, ако не по-приемащи, то поне по-толерантни", казва Радослав Стоянов, ЛГБТИ активист, водил редица антидискриминационни дела в обществен интерес, касаещи дискриминация на основата на сексуална ориентация.

Според него е важно да се прави тази разлика – между приемане и толерантност. "Да приемаш някого означава да го признаваш и зачиташ изцяло такъв, какъвто е. Да толерираш някого означава, че ти го считаш за принципно проблемен, но го търпиш; проявяваш търпимост".

По думите му има промяна и в самата общност – все повече млади хора, а и не само, избират да бъдат открити за това, че не са хетеросексуални и цисджендър. "Много хора наричат това "парадиране", но то не е такова. Напротив – хората в нашето общество по подразбиране се считат и третират като хетеросексуални. И когато те не са, за тях е наложително да уведомят за това близките си хора, за да не бъдат обект на нереалистични очаквания и социален натиск", казва още Стоянов.

"Освен това да прикриваш сексуалността си те обрича на ежедневно премълчаване, укриване на човека, с когото имаш връзка, невъзможност да посещаваш открито определени места с този човек. Разкриването е нещо от което само нехетеросексуалните и транс хората се нуждаят и то е важно за психологическото им добруване и психичното им здраве. Затова се радваме, че виждаме все повече младежи на "София Прайд". Това са хора, носещи обещание за емоционален и психологически интегритет", споделя Стоянов.

"Продължаваме да се страхуваме да държим за ръка партньора си на обществени места, и не вярваме, че ако бъдем нападнати заради това, държавата ще може да ни защити", казва и Симеон Василев. По думите му "да обичаш не е престъпление, нито това да бъдеш различен, но все още сериозен процент от българските граждани очевидно не вярват в това".

Без напредък в институционалния подход и отношение.

И Симеон Василев, и Радослав Стоянов отчитат, че няма промяна в отношението на институциите.
"Масовото отношение е на игнориране и премълчаване, сякаш потребностите на нехетеросексуалните и транс гражданите и данъкоплатци не съществуват. Като цяло откритата враждебност е рядкост, но с политическия възход на ултранационалистическите и ксенофобски партии тези прояви растат", казва Стоянов.

Основните проблеми остават неразрешени - "липсата на по-тежки наказания за престъпления с хомофобски и трансфобски мотив, както това вече е сторено за престъпленията по расистки и ксенофобски подбуди; липсата на правна уредба за семействата на еднополови двойки; липсата на политики, мерки и експертна подготовка на работещите в сферата на образованието за справяне с тормоза над маргинализирани групи в образователните институции; липсата на леснодостъпна административна процедура за промяна на гражданския пол в личните документи; и всичко следващо от изброеното", казва Стоянов.

Липсата на статистика - ясен сигнал за проблема
Фактът, че няма точна информация за това колко са престъпленията от омраза е показателен за ситуацията.
"В България никой не прави статистика за хомофобските и трансфобски престъпления от омраза. Това е почти невъзможно. Първо, защото в Наказателния кодекс няма такива квалифицирани състави и поради това в малкото случаи, когато такива деяния стигат до присъда, те са "прикрити" под неутрални текстове на закона и се отчитат като обикновено престъпления или такива по хулигански подбуди", казва Стоянов.

На второ място, според него това е и почти невъзможно. "Защото жертвите на такова насилие избягват да съобщават за него на властите или дори на неправителствените организации. Това е така по различни причини. Някои знаят за недоимъците в законодателството и са скептични, че справедливост може да се постигне. Други не искат да привличат внимание, защото близките им не знаят за сексуалната им ориентация или полова идентичност, а участието като страна в наказателно дело предполага, че хората около теб неизбежно ще научат по един или друг начин за воденето на това дело, което пък ще породи въпроси. Така по разни причини тези престъпления потъват в небитието – ненаказани или поне наказани, но неадекватно".

И все пак добрата страна
"От светлата страна на нещата, тази година много повече бизнеси приеха идеята да подкрепят ЛГБТ движението чрез различни инициативи, което определено внася дух на промяна", споделя Симеон Василев.

"А една 13 годишна тинейджърка, дъщеря на моя близка приятелка, тази събота за първи път ще бъде на София Прайд. Майка й се страхува за нея, но това младо момиче и нейният плам да подкрепи равенството, ми вдъхват увереност, че една много по-толеранта и приемаща различията България расте в момента и тя ще настоява, протестира, скандира и води битки, докато няма еднакво бъдеще за всички ни", казва още Василев.

* (в превод - без промяна )