Или как една гражданска организация използва ресурсите на наследството за подкрепа на местните общности и развитието на регионите по долното течение на Дунав

Мария Радева, Тутракан: „Целият ми род е рибарски. Бащата на майка ми беше рибар, после брат ми, неговите синове, моят син – всички са рибари. И аз –  рибарка-магазинерка, само че не ходя за риба, само приемам от рибарите и продавам. Сестра ми е рибарка, зетят и той… Поколения рибари…“

Жените-рибарки са необичайно явление само на пръв поглед. За истинския риболов с лодка неизменно трябват двама души. Често екипът се състои просто от семейство съпрузи.

Кристиян Лукашевски, Гюргево: „Аз съм страстен борец за добруването на рибите и доброто развитие на риболова по Дунав. Реката тече от хиляди години по тези места. Днес на нас, хората край Дунав, е отсъдено да правим всичко по силите си, за да опазваме многообразието на рибите и птиците.“

Иван Сосоев, квартал Татарица, Силистра: „Най-голямата риба, която съм хващал, беше сом – 110 килограма! Беше нощем, като задърпахме мрежата, мислех, че се е оплел чу̀кан. После като го грабнах, увих го в мрежата, сграбчих го и той сам влезе в лодката! Два метра и десет сантиметра дълъг!“

Виорел Кристя, Кълъраш, Румъния: „Напролет можеш да ловиш дунавска скумрия –  морска риба, която се качва срещу течението, хвърля си хайвера и се връща обратно. Когато хвърляш мрежата в сутрешната тишина, сякаш си в приказка от Хиляда и една нощ! Разказвам и настръхвам…“

Искате ли да чуете и видите още такива истории за рибите и хората край Дунав? Или да се реете от птичи поглед над недостъпни острови? Лесно е – сайтът memofish.eu представя десетки събрани истории и великолепни природни пейзажи по течението на великата европейска река между България и Румъния. Може да гледате кратки видео филмчета за десет места на рибарски общности от двете страни на реката.

Като това за влажната зона в района на румънските села Мостищя-Галацуй (точно срещу биорезервата Сребърна). Или това за Видин с мъжете, които са млади, но вече имат минало на риболовци, борили се с риби чудовища.

Или да се срещнете в дълги разговори лице в лице с хора, за които реката, рибите и историите са целият им живот. Може и друго, много по-практично – да изберете някой от предлаганите туристически маршрути и да го изпробвате. Със семейство, с деца, с групи възрастни хора. Възможно е.

Преодоляваме граници. Градим партньорства. Подкрепяме успеха.

Този кадър на Венцеслав Петков носи на проекта МЕМОФИШ награда в европейски конкурс. Картичката се разпространява в цяла Европа като част от визуалните послания на кампанията #EUinmyRegion, която популяризира приноса на проектите с европейско финансиране за промяна на градовете и регионите.

Възможно е благодарение на няколкогодишни системни усилия на група партньори, приятели и колеги, водени от Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП), базирана в Русе. И на трансграничната програма Интеррег VA Румъния - България, която финансира проекта „МЕМОФИШ – памет и бъдеще. Истории за дунавската цивилизация“. Изпълнява го консорциум, в който БРТПП е водеща, а партньори са Сдружение „Паралел - Силистра“, Регионалният исторически музей Русе и румънските граждански организации от Кълъраш Сдружение „Акчес“ и Местната инициативна рибарска група.

БРТПП е неправителствена организация, която обединява компании с интерес да развиват своя бизнес в България и/или Румъния. „Вече 18 години подкрепяме клиентите си в стремежа им към устойчиво присъствие и растеж на двата пазара. Позиционирани сме в Русе, само на 60 км от Букурещ и така имаме бърз физически достъп и до двете държави. В организацията ни членуват около 80 български и румънски компании, които представляват различни сектори на икономиката“, разказва Елеонора Иванова, един от основателите на Палатата и неин изпълнителен директор и днес. И продължава да очертава измеренията на тази силна и независима гражданска структура: „Бизнес общността ни се допълва и от партньорствата, които създаваме с организации със сходни на нашите интереси и ценности. Сред тях са мрежата на Българската търговско промишлена палата, връзките ни с другите двустранни камари в България и Румъния, BNI България, BNI Румъния, Международната асоциация Pro Danube International, мрежата EURES.“

Елеонора Иванова на едно от най-скорошните събития на бизнесклуб BNI Prista - вдъхновени хора правят социално-отговорен бизнес. Фото Цветомир Цветанов

В портфолиото на БРТПП има много големи международни проекти, които Палатата управлява или подкрепя като стойностен и незаменим партньор. Приоритетите й са от заетост и пазар на труда, през навигация и корабоплаване, до образование и обучение през целия живот.

Следват мотото си„Преодоляваме граници. Градим партньорства. Подкрепяме успеха.“ праволинейно и отговорно. Екипът е млад, амбициозен, образован и неуморен. В офиса освен български и, разбира се, румънски език, се чуват често английски и руски. Всекидневието им е свързано с това да съдействат на фирми от различни точки на света да намерят нови партньори в България и Румъния.

Трансграничният фокус ги отличава от всички останали подобни структури. И се оказва ключов при осъществяването на идеята за съхраняване и популяризиране на наследството на рибарските общности по Дунав.

МЕМОФИШ е различен от всички останали проекти, които Палатата е осъществявала. Защото се опира на наследството, съчетава методите на културната антропология и аудиовизиуалните изследвания. Така се случва първото по рода си теренно аудиовизуално проучване на десет места – по пет в България и в Румъния – където традициите на рибарските общности са живи и имат потенциал. Проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе и задълбочен изследовател на местни общности, е автор на методологията за теренните интервюта. С колегите си етнолози обикалят заедно с аудиовизуалния екип. Той пък е воден от Димитър Липовански, директор на Арена Медиа в Русе. Присъединява се и известният български аерофотограф Явор Мичев. Резултатът е десетки часове интервюта, визуална документация на практики за улов на риба, традиционна култура, местни пейзажи.

Аерофотографът Явор Мичев и режисьорът Димитър Липовански в действие на терен. Островите може да се окажат твърде далеч, когато разстоянието се измерва в единица живот на батерия за дрон. Особено ако фотографът е перфекционист, а режисьорът - също.

Йон Думитру, Гюргево, Румъния: „Тръгнахме от Канала на растенията към Дунава с корабчето ми, натоварено с риба. И изведнъж от водата изскочиха четири рибища и – право в лодката! По 4-5 килограма едната – толстолоб. Имах решетка на предното стъкло – като скочи толстолобът, огъна я и счупи стъклото. Да.“

Васил Йорданов, село Бръшлен край Русе: „Човек колкото е по-малък, толкова рибата му се струва по-голяма. Като дете съм виждал сомове по 80-90 килограма. Тогава нямаше коли, с каручка с магаренце ги пренасяха. Опашката му виси и се влачи отзад – не се събира в каруцата!“

Хищна риба

Богдан Бидиличи, Олтеница, Румъния: „Река Арджеш носи тук много неща, с които рибата се храни. Затова всички казват, че заради вливането на Арджеш в Дунав от нашата страна на реката има повече риба. Има с какво да се храни, наистина е повече, отколкото отсреща в българската част…“

Да насърчаваш развитието на регионите

МЕМОФИШ не спира просто до съхраняването на наследството на рибарските общности край Дунав. Използва резултатите от проучването за разработване на три вида туристически маршрути: за младежи, за големи групи и за семейства. В рамките на проекта маршрутите се представят пред различни аудитории и се изпробват на практика как работят. Поредица събития увличат местните общности, насърчават интереса на професионалисти от туристическия сектор. Глобалната цел съвпада с кредото на Българо-румънската палата – да насърчават развитието на регионите от двата бряга на Дунав. Колкото и трудно да е това заради икономическите предизвикателства, свръхцентрализираната държава България и трудното всекидневие на хора, които обитават обезлюдяващи се територии.

Виорел Кристя (в лодката вляво) прави екскурзии за семейства и малки групи до румънските дунавски острови. Проф. Николай Ненов (в лодката в средата) изследва рибарските общности в България и в Европа близо десетилетие. Операторът Теодор Мечев е и великолепен монтажист на филми за наследството.

Марин Ходорожа, село Чоканещи, Румъния: „Винаги съм се увличал по отглеждането на риба. Харесва ми да откривам тайните на тази професия и да правя така, че тя да се развива по-нататък. Във фермата имаме развъдник. Произвеждаме малки рибки за зарибяване. В Румъния сме сред малкото частни сдружения, които правят това.“

Румен Тросков, Тутракан: „Повече от 30 години правя лодки. Днес съм последният, който се занимава с този занаят. Лодката трябва да е дълбока 42 сантиметра - това е закон! Като дойде голямата риба, лодката трябва да може да се наклони и да загребе малко вода. Така голямата риба сама влиза в нея. Туй е стар тутракански обичай. Ненапразно сме известни в целия свят с тези лодки…“

В Тутракан, откъдето е този архивен фотос, се намира единственият в България Музей на Дунавския риболов и лодкостроене. Част от екипа на проучването по МЕМОФИШ е създал днешния облик на музея.

Истории за риби и рибари няма как да минат без много важна част от наследството на местните общности – традиционните храни и рецепти. По време на проучването за МЕМОФИШ тайните на рибената чорба или различните подправки за различните видове риба остават пръснати в отделните интервюта. В туристическите маршрути обаче са описани всички места, където със сигурност ще ви нагостят с местните риби и гозби от тях – стига рибарите да са донесли улова.

Рибената чорба на румънски често се нарича сарамура - отляво е бульонът, отдясно - рибата. По всеобщо признание на изследователите тази в Кълъраш е сред най-вкусните. Гостът сам си я сглобява.

Мряна? Рибарите я признават при две условия: първо, да е поне две кила парчето. И второ - от мрежата да я изчистят в речната вода и да я метнат направо на скарата. Добър апетит.

МЕМОФИШ разкрива потенциала на крайдунавските общности за развитие, без да скрива или замита основни проблеми: че в Румъния има по-добра система за насърчаване на рибарските общности от България; че и в двете страни парадоксално, но факт, трансграничните региони край Дунав са по-бедни, сравнени с останалите им територии; че прекомерната експлоатация на естествените рибни ресурси води до нарушаване на природните баланси. Поне за героите на този разказ обаче Реката дава живот и благоденствие, стига да имаш очи и сърце и да не си алчен.

Във видинския храм „Св. Николай Чудотворец“ се съхранява дарение (вотив) във формата на кораб, изработен от сребърен филигран в края на 19 век. Рибарите в цяла Европа правят дарения във формата на кораби и лодки, за да измолят покровителство и късмет от светците си.

Георги Ангелов, Видин: „Моруните са праисторически риби, запазили се до ден днешен. Достойни риби за рибари, достойни за улов, като трофеи. Не се забравя такъв улов, дори и една да хванеш. Хубаво е, че  забраниха улова на есетровите риби, за да оцелеят за децата ни и тези след нас…“ (*)

Само допреди няколко десетилетия уловът на една моруна е бил гаранция за дълъг финансов просперитет в оскъдното социалистическо битие. Забраната за улов на есетрови риби продължава до 2026-а.

Виорел Кристя, Кълъраш: „На Дунавските острови има девствена природа. Чувствате се така, сякаш преди вас човешки крак не е стъпвал там. А сте на половин час от оживения град. През пролетта птиците пеят до забрава – правят гнезда, събират се на двойки, пеят, а ти седиш и се наслаждаваш на този концерт, изнасян сякаш специално за теб…“

Един различен и много личен финал на тази публикация

През далечната 2007-а година маестро Зубин Мета, диригент на Новогодишния концерт на Виенската филхармония, си позволява нетрадиционен жест. Поздравява с един от бисовете на концерта двете Дунавски държави – България и Румъния – с влизането им в Европейския съюз. Маестрото ги вижда като част от семейството на 20-те страни, от които събира водите си тази втора по дължина река в Европа. А самите те рядко се виждат такива.

За нас, които живеем на брега – и пишещата тези редове включително – понятието „дунавски държави“ е всекидневие. Както и за Българо-румънската търговско-промишлена палата, видно и от проекта МЕМОФИШ, и от цялата й дългогодишна дейност.

Герои и изследователи заедно - паметта на хората за рибите и рибарите си заслужава усилията в името на бъдещето. 

Бележка: (*) Уловът на есетрови риби в акваториите на река Дунав и Черно море е забранен, защото са изчезващ вид. Допреди няколко десетилетия прекомерният им улов заради ценния хайвер подлага на риск оцеляването на видовете. Забраната е въведена за пръв път през 2012-а година. За последно е подновена в началото на тази година и важи до 2026-а г.

Снимки: Цвета Ненова и Проект "Мемофиш"

#регионалникореспонденти