Разказ за сдружение „Първи юни" в Бяла Слатина и как то преобразява местната общност

„Работим за по-добра среда, по-щастливи деца и повече хора заедно“.  Това кратко, но изчерпателно изречение обобщава осемнадесетгодишните усилия на едно сдружение в една малка българска община от Северозапада да променя, да гради, да дава шанс, да дава крила, да добротворства, да очовечава, да подкрепя.

Сдружение „Първи юни" от Бяла Слатина е вдъхновяващ пример за смисъла да погледнеш извън себе си, да разбереш, че всички сме един „скачен съд“, че сме общност и от нашите общи усилия зависи всичко. Много се страхувам да не изпадна в клишета, разказвайки за Наталия Костадинова и нейните сподвижници, защото те са шарени, цветни, усмихнати, добронамерени хора. Но пък клишетата затова са се превърнали в такива, защото най-често са истина.

Първото нещо, което ми прави силно впечатление в разговора ми с Наталия Костадинова, създател и председател на гражданската организация, е, че винаги говори в множествено число, винаги казва „ние“ и предварително си давам сметка защо първоюнците са толкова успешни – екипността за тях не е теория, а органична и осъзната.

За началото и настоящето

Сдружение „Първи юни“ прави своя прощъпулник през 2002 година. Създават го  малка група ентусиасти с идеята да развиват дейности в подкрепа на деца, които живеят в институции. Така естествено се ражда и името – на най-детския празник. Постепенно кръгът се разширява и екипът започва да работи за всички деца. След това решават, че най-добре ще бъде да работят за местната общност.

Изключително активни, идейни, отговорни към каузите си, те успяват да натрупат човешки капитал, финансови ресурси, партньорства и да изпълнят успешно стотици проекти в различни сфери, които да са в помощ на местната общност.„Това, което ни обединява, е по-добрият живот на деца и семейства“, обобщава Наталия. – „Много проекти имаме в социалната сфера, в образованието, развитието на дарителството и доброволчеството, младежките дейности.“ Екипът е малък, свил се е в последната година, с тъга разказва тя. „Разбираемо е. Знаете – голяма част от неправителствените организации се финансират на проектен принцип, а в момента няма някаква възможност за по-дългосрочни проекти. Преди време сме имали и доста по-голям екип от сегашния. Бяхме близо десет човека в един момент, ангажирахме различни експерти“.

Общината има много населени места. Сдружението работи с всички – през годините това са хиляди километри обикаляне, срещи и грижа за стотици хора. „Защото имахме социални асистенти – при нас работеха сто човека, те пък помагаха на триста . След това имахме голям екип „Ранна интервенция на уврежданията“ – там допълнително помагахме на много деца и семейства. Отделно работехме с деца и младежи с интелектуални затруднения и техните семейства.“ – прави равносметка председателят на сдружението. През последните пет години към дейността си прибавят дарителството и доброволчеството.

Младите хора – ключ към бъдещето

Наталия Костадинова с младежи от сдружението

Да не се оплакват, а да бъдат активни – на това екипът на сдружението иска да научи и младите хора от общината. В тази посока е последният проект за работа с големите ученици „Младите хора – ключ към бъдещето“.

Екипът на сдружението обича работата с младежи, защото вижда колко много потенциал има у тях, но и пасивност. И точно в това е предизвикателството, защото са необходими много усилия, за да ги активизират, да ги накарат да искат да променят средата и да се чувстват активни граждани. Първоюнците осъзнават, че не можеш просто да се родиш „гражданин“, че  вниманието на младите трябва да бъде насочвано, за да могат, когато станат пълнолетни, да бъдат активно мислещи хора, които знаят, че могат да повлияят на своя живот и на средата, в която живеят.

Проектът се осъществява с подкрепата на Министерството на младежта и спорта в партньорство с местни училища и Община Бяла Слатина. От октомври 2019 г. до февруари 2020 г. младежите преминават пет обучителни модула по програма „Да работим заедно”, свързани с развитие на местната общност, мобилизиране на местни ресурси, дарителство, лидерство и работа в екип, доброволчество. Организират и различни младежки дейности.

Последният модул  е свързан с развитието на Общинския младежки парламент в Бяла Слатина и избора на нов председател. За такъв е избран Велизар Велизаров, ученик СУ "Христо Ботев" в село Галиче.  "Ще работим за осъществяване на различни идеи – за опазване на околната среда, за подкрепа на хора в нужда, за благотворителни каузи... Всяка от тези области е важна, важно е ние, младите, да сме активни... Имам много цели, но всяка от тях е в полза на хората. Обичам да помагам, обичам да виждам усмивките на хората. Затова искам да стана лекар и да помагам от душа...",споделя десетокласникът.

„Това, което ни направи впечатление при работата с младежите, е, че са изключително сериозни и отговорни. Проявяват интерес към всичко около тях и някои имат неподправен интерес да участват в постигането на промяна, в това да бъдат активни граждани. Ние не знаем дали посоката на тяхното развитие ще бъде активни граждани в гражданско общество или обществено ангажиране в политически смисъл, но това няма значение". И разказва за точно такъв успешен млад човек – Евелина Димитрова от с. Галиче. Преди време и тя е била в състава на младежкия парламент, а сега е студент. Евелина преминава обучителната програма и след това по свое желание създава Сдружение „Роден двор“, което се прави различни малки хубави неща в с. Галиче. По нейна инициатива се организират летни кино вечери и срещи с историци, които по вълнуващ начин разказват на учениците за българската история. Младото момиче се включва в "Международна награда на херцога на Единбург - България". Колегите й се радват, че Сдружение „Първи юни“ е било нейната първа стъпка към света на активното гражданство. Надяват се да бъдат първа стъпка в тази посока и за още много младежи.

Общински младежки парламент Бяла Слатина

Малки проекти за голяма промяна

Да видят на практика как могат да осъществяват свои идеи и те да се превръщат в реалност –  точно това ентусиастите от сдружението се опитват да показват не само на младите, а на всички хора от Бяла Слатина и съседните общини през последните пет години. Да осъзнаят, че с немного средства, но с много желание могат да променят средата, в която живеят. Идеята идва от разговор с техен колега, който им разказва, че на много места в Европа работещите даряват по едно евро всеки месец и сами управляват набрания фонд. 

„И ние си казахме чудесно, защо да не опитаме да направим нещо такова на местно ниво. До този момент знаехме само за големите обществени фондове и фондациите в големите градове, но нямахме идея как да го направим при нас. После проучихме много неща“. 

Така преди пет години се ражда Общественият дарителски фонд в Бяла Слатина, чрез който се набират средства за сбъдването на идеи за добруване на местните хора. Вече има реализирани 10 идеи със средства от Фонда. Все повече местни хора се включват като  дарители, очевидно оценили ползата от това, което Фондът предлага да се промени. Даряват много учители, а с помощта на родители в училищата и детските градини се организират благотворителни базари в подкрепа на Фонда. Дарителите те виждат, че набраните средства се разходват за осъществяване на важни идеи за детско развитие и образование.

Сдружението се обръща и към Фондация „Америка за България“, която дотогава е подкрепяла обществени фондове в големи градове.  Първоюнците са убедителни и успяват да мотивират „Америка за България“ да опитат подобна инициатива в по-малки населени места. Така, освен в Бяла Слатина, са създадени фондове в съседните общини Оряхово и Козлодуй. 

Равносметката

Програмата за малки проекти, администрирана от сдружение „Първи юни” и осъществявана с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, може да се похвали с много постижения. В рамките на 5 години са осъществени 77 идеи от над 30 детски градини, училища, читалища и други институции и 17 граждански групи в общините Бяла Слатина, Козлодуй и Оряхово. 3105 доброволци са се включили в осъществяване на проектите с доброволен труд на стойност над 135 хил. лв. Над 58 хил. лв. е осигуреният собствен финансов принос от страна на изпълнителите, голяма част от които средства са набрани чрез благотворителни инициативи. Немалък е приносът на Общинските администрации в проектите с ремонтни дейности.

Сред реализираните идеи има изградена площадка по безопасно движение по пътищата, открита сцена в с. Търнак, зала за игри и тържества в детска градина в с. Хърлец, мултифункционална учебна зала в гр. Козлодуй.

.

.
Проведени са множество интересни събития като “Бабините гозби - вкусът на нашето детство” на НЧ “Развитие 1903” в с. Остров, “Историята през детския поглед” на Исторически музей в Оряхово, форумът „Нашият успех – това сте вие!” в Бяла Слатина.

Наталия Костадинова е доволна от тази равносметка, защото не само са изпълнени добри идеи, а и защото хората постепенно започват да се отварят за дарителство и доброволчество. С радост споделя, че доверието в Обществения фонд в Бяла Слатина и в неговия смисъл е такова, че от миналата година служителите в две местни институции са взели решение да даряват по ведомост ежемесечно.„Имаме още много работа и следва да убедим още много, много институции и хора да започнат да правят това, защото е много лесен и удобен начин за дарителство. Средствата, които се набират, не са огромни, но позволяват осъществяването на смислени идеи“ – обяснява Наталия Костадинова.

Читалищата в подкрепа на образованието

Последната инициатива на сдружението е в разгара си – кампания за набиране на средства за оборудване на читалищата в селата на община Бяла Слатина с модерна техника, за да могат да бъдат в подкрепа на дистанционното обучение на децата и учениците. „За нас е важно да успеем да снабдим тези духовни средища с нова техника. В читалищата и сега има компютри, в по-голямата си част дарени от фондация „Глобални библиотеки“, но тя е амортизирана и морално остаряла – на повече от десет години. А ако искаме да предоставяме качествена подкрепа, новите технологии са важно условие“ – разказва Наталия. В селата понякога читалищата са единственото място за подкрепа на децата, защото там няма училище, детска градина. Идеята участва в инициативата на Нова Броудкастинг Груп в партньорство с Reach for Change България„Промяната“.

Иван Янков и Наталия Костадинова - основният екип на организацията

Как можете да дарите

Как се извоюва доверие

Да си неправителствена организация и да успееш да спечелиш доверието на местните власти, на институции, на всеки човек, не е лесно. Сдружение „Първи юни“ го постига с работа и честност. Със споделяне и прозрачност. Поддържат сайт, който обновяват постоянно. „Когато има някакви празници на организацията, напр. рождени дни, организираме доста големи събития, на които разказваме какво сме постигнали. Постоянно разказваме какво правим. Добрите партньорства създават доверие. Например по Програмата за малки проекти работим успешно с много институции на местно ниво – детски градини, училища, читалища – защото когато си коректен и всичко е наред – печелиш доверие“, обяснява председателят на сдружението.

.

.
„Винаги ли си искала да останеш да живееш в Бяла Слатина?“ Питам я това, защото е дейна, широко скроена, обичаща да пътува, космополитна, образована и съм сигурна, че е имала много възможности да отиде в по-голям град или друга държава.

Освен че в началото е избрала да гледа двете си деца, момче и момиче, в по-спокойна среда, мотивът да остане в своя си край отново е организацията. „Сдружението стана някаква страст и изключителна отдаденост. Организацията ни не е създадена по партийна линия или със сериозна подкрепа, с някакъв гръб официозен (без да звучи като хленчене). Хората са ни делегирали важни неща да правим – развитие на социални услуги, на доброволчество и дарителство и др. Винаги сме давали много от себе си, за да докажем, че нещата вървят по най-добрия начин, че има смисъл да се направят. И в един момент става немислимо да зарежеш тази организация и да рискуваш тя да спре да съществува. Това не отговаря на въпроса дали винаги съм искала да съм тук, но не искам да бъда другаде. Тук ми е добре, тук ми е хубаво, защото даже само в един човек да промениш нещо, да го накараш да се усмихне, е удовлетворяващо.  Да,  имаше възможности да напусна Бяла Слатина. Имаше период, в който пътувах – половината време работех в София, половината тук. Но в един момент, преди десет години, си казах, че Бяла Слатина е моето място.  Имах една колежка, която все ме питаше „какво правиш в тая загубена Бяла Слатина“. Аз обичам Бяла Слатина - това е отговорът“. 

Какво работи мама?

Когато децата й са били малки, е било много трудно да им обясни с какво се занимава. „И те не можеха да обяснят, когато в училище ги питаха с какво се занимавам. Наталия им „обяснява“, като ги прави съпричастни с работата си. От съвсем малки ги води по събития и акции. Постоянно са с нея, постоянно са доброволци. Много им разказва за нещата, които я вълнуват. „Те раснаха заедно със сдружението – синът ми сега е на 25, дъщерята на 22, а сдружението на 18 години.“ Наталия се радва, че е  така, макар и да смята, че може би по някакъв начин е взела нещо от детството им. В същото това време те са видели че животът е и извън собственото им лично ежедневие, в което да са задоволени и добре. Разбират, че има много повече неща „извън нас и такива, които трябва да останат след нас“.

За разочарованията

И тях ги има, много са даже. Едно от тях е свързано със социалните услуги (Наталия е магистър по социални дейности, а след това и по управление на човешки ресурси). Проектите за социални грижи са й много на сърце, но те рядко биват управлявани от неправителствени организации, както тя смята, че би било добре. „Въпреки че има законодателство, което подкрепя делегирането на социални услуги на неправителствения сектор, това не се случва във всяка община“ – разказва Наталия.

През 2020 г. сдружението става на 18 години – възраст на зрялост. Пълнолетието дава повече свобода, но ни поставя и пред повече изпити, с него идват и по-големите отговорности. Точно такава е тази година за първоюнците. „Може би в момента сме в такъв период, във времето на разочарование, когато си давал всичко от себе си, за да покажеш, че нещо работи, а в същото това време не можеш да осигуриш устойчивост за него. За съжаление такава ни е реалността. Много ни е трудно напоследък, дори с колеги си говорим, че може би вече не трябва да го има това сдружение, но после си казваме „не“ . Може ние да започнем да работим и нещо друго, но сдружението ще остане да съществува, каквото и да се случва. Това е натрупан опит, емоции от добре свършена работа и добри партньорства с много хора".

Осигуряването на устойчивост е и мечтата на екипа за в бъдеще. Последните им усилия са насочени към това да създадат работилница за ръчно изработени предмети и да я развият с онлайн магазин. В момента, с помощта на менторската програма на Промяната, минават серия обучения, за да добият повече знания „за развиването на стопанска дейност, която да ни осигури поне минимална финансова устойчивост“.

Членовете на организацията не искат големи приходи, а само да осигурят съществуването на сдружението. Мечтаят си една две години още да инвестират много, много усилия и след това да си отдъхнат. Да си кажат „добра работа свършихме, ето - вече няма да се тревожим дали организацията ще съществува или не.“

Пет минути и три думи

Питам Наталия какво мечтае за децата на България. „Ами ако може малко повече възрастните да сме с тях и до тях. Малко повече да слушаме и да чуваме какво ни казват. Защото децата не получават достатъчно внимание – нито в къщи, нито в социалните услуги, нито в училище. Никъде. А това е, от което имат нужда. Виждам как всяко дете се променя дори и само за пет минути внимание и спокойствие. Някой да не им се кара, да не им крещи. Пет минути внимание на едно дете и то започва да цъфти и да се променя.“

С трите най-важни думи за Наталия са свързани и пожеланията й към всеки човек в тези Рождественски дни – топлина, обич и доверие. „Да има повече топлина, да виждаме обичта навсякъде около нас, във всяко нещо, което ни заобикаля,  а хората да имат повече доверие един на друг“.

Снимки: Инициативи и събития на Сдружение "Първи юни"

#регионалникореспонденти