3 декември - Международен ден на хората с увреждания - време за промяна, размисъл, действия

В международните дни, посветени на определени каузи или хора, обикновено се излъчва изобилие от репортажи, раждат се текстове, ефирът се насища със събития, провеждат се акции, инициативи, появяват се провокации и/или стряскащи статистики с шокиращи данни. За ден нещо се раздвижва, тревожи, вълнува, размисля и така до следващия нов ден, когато животът отново потича в обичайния си стереотип. 3-ти декември - Международният ден на хората с увреждания, не прави изключение от това правило. Политици се появяват с приветствия и гузни обещания, някои хора с увреждания го отбелязват с празнична програма от песни, танци и поезия, други, правят гневни изявления с протестни шествия, обикновени хора обръщат съчувствен поглед и пламнало желание да помагат.

Какво всъщност е 3-ти декември?

През 1992 година Генералната асамблея на ООН обявява 3-ти декември за Международен ден на хората с увреждания. Той има за цел да повишава информираността по отношение проблемите на хората с увреждания и да популяризира необходимостта и предимствата от изграждането на равнопоставено общество, достъпно за всички. Хората с увреждания нямат нужда от съжаление и снизходително отношение, от специално внимание или защитена среда, която да ги "предпазва" от "враждебния" свят навън. Не повече от всеки друг човек, който в определен момент от живота си преминава през труден период, чувства се уязвим, безпомощен и уплашен и има нужда от закрила. Хората с увреждания имат нужда от условия за независим и достоен живот. Равен достъп до образование, транспорт, архитектурна среда, трудова заетост, туризъм, забавления. За това е и този ден. За да напомня, че хората с увреждания са граждани с човешки права, които трябва да бъдат зачитани, а не са социално слаби „субекти", които имат нужда от защита. Да подкрепя и овластява самите хора с увреждания да се борят за правата си и да не се идентифицират със стигмата за болест и безпомощност, която все още съществува за тях. Да размисли обществото, да разклати предразсъдъци и промени стереотипи. А всичкото това е един дълъг и труден процес, който изисква силата, енергията и посвещението на всеки един от нас, не само в един ден от годината.

За да разберем как протича 3-ти декември в центровете за деца и младежи с увреждания на "Каритас" и как услугите, реализирани в тях, доближават децата и младежите до независимия и достоен живот, се обърнахме към Теодора Герганова, ръководител на център „Милосърдие" към „Каритас Русе", и към Вяра Границка, ръководител на център „Благовещение" към „Каритас София". С тяхното мнение може да се запознаете тук:

Интервю с Теодора Герганова, ръководител на център „Милосърдие", гр. Русе

Интервю с Вяра Границка, ръководител на център „Благовещение", гр. София