ОА Русе: Анализ на „Отворено общество“ представя опасностите пред ромската общност в региона

Анализ на наличието на дискриминация сред ромската общност в русенска област и насоки за дейности по превенция и защита, бе изготвен по инициативата „Ромски омбудсман“, който се реализира от Клуб „Отворено общество“ – Русе в партньорство с Областна администрация – Русе . Целта на документа е да се направи качествено проучване за това до каква степен се спазват правата на ромите в Русенска област и дали те имат информация как могат да ги защитят и как да участват във формирането на местни политики за интеграция. Докладът е направен след провеждането на 8 срещи с общините от региона и с участието на 84 представители на местни власти, институции, читалища, НПО и представители на уязвими групи. От срещите стана ясно, че много роми страдат от крайна бедност, безработица, ниско ниво на образование, неадекватни жилищни условия, лошо здравеопазване и благосъстояние. Това е предпоставка за социалното изключване и естествено засилва предразсъдъците срещу ромите, което пък води до дискриминация.

Почти във всички общини участниците потвърдиха, че в особено неравнопоставено положение остават категории от ромската общност като ромските жени, младежите и възрастните хора. Веднъж те биват дискриминирани като роми и втори път включително от членове на ромската общност. Ромските жени и младежи продължават да изостават спрямо ромските мъже и жените в общото население в ключови области като здравеопазване, образование и заетост.

Информираността на гражданите за организациите, които оказват подкрепа при случаи на дискриминация, както и антидискриминационните нормативните актове, не са достатъчно известни. Ограничените знания възпрепятстват активността на етническите групи. Необходимо е да се предприемат мерки за повишаване на информираността относно антидискриминационните мерки на местно и национално ниво, организациите, които биха подкрепили, жертви на дискриминация и престъпност, нормативните актове забраняващи проявата на дискриминация и насилие.

Също така, друга сфера, която посочват като частично недостъпна до ромската общност е здравеопазването. Преобладаващата част от ромите в България разчитат на случайна или временна заетост в страната или в чужбина. Освен ниските и нередовни доходи, този начин на заетост върви ръка за ръка с липсата на пенсионно или здравно осигуряване. Тъй като не са в състояние да покриват разходите за здравна застраховка, достъпът на тези неформални работници до здравеопазване е нарушен. Предвид факта, че неплащането на здравни осигуровки в такива случаи е индивидуална отговорност, нито неформалните работници, нито българското общество или законодателство възприемат нарушения достъп до здравни услуги като дискриминационен.

Информацията, относно общините дали организират редовни срещи с ромската общност, за да обсъдят политиката си за интеграция на етническите малцинства са практика беше по-скоро потвърдителна. Въпреки това е обичайна практика общините да взаимодействат с различни общности, включително ромската общност, чрез различни средства.

Някои общини провеждат обществени консултации, кръгли маси или срещи на квартални съвети, за да обсъдят своите планове, проекти и политики с жителите. Тези събития предоставят възможност на представителите на ромската общност да изразят своите притеснения, предложения и мнения относно местните политики и инициативи.

Освен това някои общини си сътрудничат с неправителствени организации, които работят в сферата на интеграцията на етническите малцинства, за да разработят и изпълнят своите политики. Тези организации могат да играят решаваща роля в улесняването на комуникацията между общинските власти и ромската общност, като гарантират, че гласовете и нуждите на общността се чуват и вземат предвид.

По-голямата част от общините демонстрират, че в разработването на техните местни стратегии за интеграция на малцинствата, са взели участие представители на малцинствата, НПО, представители на бизнеса, директори на училища, училищни настоятелства, читалищни деятели, граждани и други. Някои от документите са изработени след предварителни проучвания и съгласуване с представители на малцинствата, т.е. подходът „отдолу нагоре” в известна степен се прилага, което говори и за вече изградени партньорства на местно ниво.

Местните власти играят решаваща роля в оформянето на местната политика и нейното въздействие върху общностите, са изводите от доклада. Включването на ромското население в тези процеси е от съществено значение за справяне с проблемите, пред които са изправени, и гарантиране, че техните нужди и перспективи са взети под внимание. Ето някои препоръки за местните власти за подобряване на участието на ромите в местните политики:

Чрез прилагането на тези препоръки местните власти могат да създадат по-приобщаваща среда, която дава възможност на ромското население да участва активно в местните политики и да повлияе положително на своята общност.

Документът е създаден в рамките на инициатива „Ромски омбудсман“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на Клуб „Отворено общество“- Русе и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях