Историята на двама пожарникари по време на дежурство в „най-дивата" част на България

Това е една история от 15 май 2022 г. на двама пожарникари, намиращи се в "най-дивата" част на милата ни родина, докато са на дежурство в един участък.

Ранен следобяд е и се чува позвъняване на тел.112. Те скачат мигновено и получават съобщение от гласа в слушалката, като им се съобщава, че гори триетажна къща на адрес в града.

Те действат по учебник, изтръпнали, защото знаят, че са сами, че отиват двама - просто други няма. Пожарният им автомобил е крехък, с минимално оборудване и с вместимост един тон вода. Охраняваният град се слави с плътно застрояване, тесни улици, зле развита водопроводна мрежа, а там където са изпратени наблизо и хидрант няма.

Пътувайки към местопроизшествието в душите им се е загнездило нещо, което с думи не може да се опише , защото в екипа са просто двама, а най-близкото място, от където може да дойде подкрепа е на 20 минути път от тях.

Страх се е свил в сърцата им, но не онзи страх - за тях самите, а този, този страх, че бедстващи хора очакват от тях да направят чудо и да ги спасят - тях и домовете им от най-страшното нещо, което може да сполети някого. Дали ще се справим, дали ще успеем ? Ще стигнем ли навреме?

Бързат!
Най-големият страх им се сбъдва - обстановката е сложна. В тясно дворно място между група от четири къщи интензивно горят складирана покъщнина и дърва за огрев. Излизащите от нея пламъци са обхванали дограмата на сграда - съседна на горящата. Огънят е основно между две от къщите. Започнали са да горят стряхата и част от покрива на единствения дом на хората, подали сигнала, на който са изпратени.

Пищят жени, плачат деца, суматохата е ужасна.

В горящата къща има трима възрастни, които трябва спешно да бъдат изведени и спасени. Няма никакво време за суетене. Изведени са старците.

Няма време и за отдаване на команди - пожарникарите са двама. Водач на служебен автомобил и командир на екип, но отдавна са заедно, познават се и се разбират без думи.

Моментът е критичен.

Всеки от тях разбира, че е въпрос на секунди да свършат работата си или всичко ще е загубено. Действат механично и светкавично, сякаш без да се замислят. Нямат време и помощ да извикат даже, защото усещат, че всяка една секундица е решаваща. Опитът натрупан по време на 24 годишния стаж в редиците на пожарната служба, на 46 годишният командир на екип и хладнокръвието им си казва думата. Пристигнали са само за 3 мин. от получаване на сигнала за пожар и единствено факторът време трябва да е на тяхна страна и главен помощник.

Те рискуват, като атакуват безмилостните пламъци облизващи покрива, който най-спешно трябва да бъде спасен, а след това и всичко останало.

Страхуват се дали ще успеят, ще им стигне ли това време от което се нуждаят и дали късметът ще е на тяхна страна, дали ще направят чудото, което се очаква?

А са двама, пък в тях е надеждата на горките хората - да успеят!

И те наистина успяват - незнайно как. Въпреки всичко чудото се случва и спасяват домът на изстрадалите възрастни хорица, който е целият им живот.

Спасяват и имуществото им, пак с минимални щети, незнайно как.

Спасяват и намиращите се в непосредствена близост и плътно построени още три жилищни сгради с буквално допиращи се стрехи до горящата къща . Уморени и доволни от свършеното се прибират и тогава усещат огромния товар от смазващата отговорност, която носят със себе си .

Пък и яд, че са поставени в такова унизително положение, по-лошо не може да бъде - на пожарът някой от насъбралото се множество бе извикал "ха, ами само двама ли са?", от което буцата в гърлата им бе станала огромна. Идваше им да им креснат в лицата на събралите се хора от квартала - а колко искате да сме, двама сме - други просто няма! Защо? Ами питайте тези, за които всички гласувахме през всичките тези години, големите реформисти, та и до ден днешен. Така ни реформираха, че ни затриха.

Нямало нужда от участъци и щели да се закриват управления си мислеха смазаните от умора пожарникари, докато прибираха оборудването от мястото на произшествието. Та нали и в настоящия случай, ако не бяха те, дори и двама с жалката си техника, то домовете на бедните люде щяха да са обречени .

Та тези двамата, на тази дата и по време на изпълнението на своя дълг изобщо и през ума не им е минавало, че гаврата с тях ще продължи от страна на лицата, които са начело в държавата. На всичко отгоре ги поставят в идиотска и унизителна патова ситуация, че да изискват от тях, ТЕ да направят нещо видите ли ..., да се реформират и подобрят ефективността си,като по този начин да се подобри благосъстоянието им в личен, че и в служебен план.

Гняв, ужасен гняв се намести в главите им и с това трябва да се спре веднъж завинаги, не се трае вече това положение - нечовешко е!!! Пък те-двамата, нетърсещи и нечакащи внимание от никъде и никой,тихо и скромно зачакаха края на дежурството си удовлетворени, че са били полезни с оказаната от тях самите помощ на някого в беда, че са видели в очите на пострадалите сълзи, надежда и благодарност. Това им бе достатъчно, цената за безмерната им самоотверженост бе платена точно с тази благодарност на изстрадалите хора, а не от жалката заплата-подаяние, която щяха да получат в края на месеца.

За тяхното дело, на двамата пожарникари никой не разбра, те не го и искат, но са гневни, много гневни и готови да покажат, че с такива като тях не бива да се стига до предела, а управниците им изглежда напълно успешно го достигнаха. Това си говореха до полунощ тези горди мъже.

Готови са за действия, надявайки се поне в това да не са сами!

* Много пожарникари в България, по време на своето дежурство са по двама в екип. Това поставя в риск не само живота на самите пожарникари, но и живота на хората, на които те отиват да помогнат. Причината за това състояние е приетата в Закона за МВР норма, че в населените места с население до 5 000 души, пожарите се гасят от екипи, в които има по двама души. Истината е, че официалното обяснение за тази ситуация е необяснимото упорство на представителите на МВР и Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" да въведат минимален брой от трима пожарникари в екип, което би гарантирало здравето и безопасността на пожарникарите и качеството на услугата, която получават българските граждани.