Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2023 година

Изследването откроява ромската и ЛГБТИ общности като най-чести мишени на речта на омразата, като през 2023 г. в сравнение с предишни години по-малко хора са попадали на реч на омразата спрямо ромите (64% през 2023 г. спрямо 81% през 2018 г. и 92% през 2016), но за сметка на това интензитетът, с който анкетираните са чували враждебни изказвания спрямо ЛГБТИ хората рязко се е увеличил – от 21% през 2016 на 42% през 2018 г. и на 63% през 2023 г. В рамките на отминалото десетилетие се наблюдава съществено намаляване на враждебните изказвания срещу представители на турската общност – от 58% през 2013 година на 9% през 2023 година.

Целта на изследването, което от 2013 година насам периодично се провежда от Институт „Отворено общество – София“, е да оцени възприятия­та на различни социални групи към речта на омразата и да установи степента на нейното разпростране­ние и използване в България. Под „срещане на реч на омразата“ се има предвид честотата, с която респондентите съобщават, че през различни комуникационни канали в публич­ното пространство до тях са достигали изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо различни малцинствени групи.

Наблюдава се продължаващо изместване на основните източни­ци на враждебна реч от традиционните към дигиталните медии. Социалните медии и интернет сайтовете (посочени от 67% от анкетираните) са изпревари­ли телевизията (посочена от 35% от анкетираните) като основни канали за среща с реч на омразата. Политиците и журналистите са по-рядко посочва­ни като източници на реч на омразата в сравнение с предишни години, което вероятно се дължи на промяната в начините на консумация на информация в епохата на социалните медии. Оформяне­то на хибридни обществено-лични пространства в социалните медии превръща повечето участници в обществените обсъждания от чисти потребители на информация в нейни производители, разпространители и коментатори. През 2023 година най-често враждебни изказвания срещу различни малцинствени групи анкетираните са чували от свои роднини и приятели.

Познаването на законите, свързани с речта на омразата, остава ограничено, особено сред роми­те и по-слабо образованите групи. Младите хора (18 – 29 години) съобщават за по-ниска степен на излагане на реч на омразата в сравнение с 2018 г., но също така имат по-ниска осведоменост за съот­ветните закони.

Поне на декларативно ниво се наблюдава силно обществено неодобрение на използването на враждебна реч (85%), както и съществена обществена подкрепа за държавни мерки за защита на малцинствените групи, обект на реч на омразата (54%). Декларираната подкрепа за държавна намеса и ограничаване на публичното финансиране за политически партии и медии, кои­то разпространяват реч на омразата, също е висо­ка – около и над 64%.

Въпреки високо­то обществено неодобрение на речта на омразата обаче, готовността за док­ладване на инциденти, свързани с предразсъдъци и омраза, е слаба дори в случаите, когато те са дос­татъчно сериозни, за да представляват възможно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

„Нарастването на речта на омразата, насочена сре­щу ЛГБТИ хората в България от 2018 г. насам е тре­вожна тенденция, която има потенциал да прерасне в сериозно предизвикателство към защитата на човеш­ките права и на други уязвими групи в обществото“, посочват авторите на доклада на Институт „Отворено общество – София“. Според тяхната оценка „враждебната реч напоследък започва да приема формата на възраждащи се системи от възгледи, ос­новани на омраза. Оформят се езици на омразата в собствения смисъл на понятието „език“.“ На този фон „наказателното правораздаване далеч не може да бъде разглеждано като водещ и дори като основен и доста­тъчно ефективен инструмент за противодействие на езика на омразата и на идеологиите, основани на ом­раза и отричане на основни човешки права. Още по­вече че тези идеологии могат да приемат формата на масови движения, да променят курса на политики и да създават закони.“

Според доклада утвърждаването на социалните медии като ос­новни канали за разпространение на реч на омра­за налага нови подходи за нейното ограничава­не, голяма част от които биха изисквали междуна­родно сътрудничество поне в рамките на ЕС.

„Образованието дава несравними възможнос­ти за насърчаване на културата на толерантност и приобщаване чрез преодоляване на стереотипите и предразсъдъците, които са в основата на речта на омразата. Като насърчава среда на откритост и уважение, образованието може да намали социал­ната приемливост на речта на омразата, но може да направи и точно обратното, подкрепяйки ценности и идеологии, които са трудно съвместими с идеята за универсални човешки права. През следващите години системата на средното образование може да се превърне в арена на сблъсък на разнопосоч­ни идеи и влияния, от чийто изход ще зависят до голяма степен разпространението и формите, кои­то приемат враждебната реч, стереотипите и омра­зата, но и бъдещето на демокрацията в България“, отбелязват авторите на доклада.