Властта на гражданите - Епизод 76 - Каритас София учи мигранти как да започнат бизнес у нас

Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България. Можете да чуете цялото предаване тук: https://anchor.fm/kauzisglasilice/episodes/---76---e166pi0

Програма по предприемачество, която учи мигрантите как да започнат свой бизнес в България приключи наскоро Каритас София. Това е най-голямата благотворителна организация на Католическата апостолическа екзархия в България, която подпомага най-уязвими членове на обществото, без значение тяхната религиозна принадлежност, раса или пол.

Да си отворят собствен ресторант, да произвеждат уреди за озониране на водата и въздуха, извличане на подпочвени води за напояване – са само част от проектите, с които са завършили обучението си мигрантите от Иран и Афганистан. Част от тях вече са стартирали и своя бизнес в България. 

Все повече са мигрантите, които не използват страната ни транзитно като вход за Европа, а съзнателно избират България за място, в което да живеят. Това кара и екипът на Каритас София да организира програма, с която да подкрепи предприемачеството сред мигрантите, разказа Владислав Дамянов, координатор образователни дейности в Центъра за интеграция на бежанци и мигранти „Св.Анна“ към Каритас София.

„През последните години наблюдаваме тенденция хората, които избират България за свой дом трайно да се установяват тук. Т.е. тази първоначална мигрантска вълна, на която бяхме свидетели първите години вече премина в това хората съзнателно да избират страната ни за свой втори дом, а не само като порта към Европа”, обясни той в репортаж за предаването „Властта на гражданите…или какво можем заедно“.

Проблемите на мигрантите са много – първите неща, които трябва да направят е да намерят къде да живеят, къде да запишат децата си на детска градина или училище, да научат език.

Шест месеца мигрантите учат как да започнат бизнес у нас

Затова и три години Каритас София отваря първо кариерен център, който да подкрепя мигрантите при търсенето на работа и интеграцията им на пазара на труда, а последната година се работи по проекта, който ги стимулира да развиват собствен бизнес.

Шест месеца мигрантите участват в обучителна програма – школа по предприемачество „Мисията възможна“, за да разберат основите на бизнеса в България, какви са законовите условия, как да създадат бизнес план, как да привличат и задържат служители, как да се рекламират.  

Първоначално е имало близо 50 желаещи да се обучат как да започнат бизнес в България. „Подбрахме 20 от тях и работихме с тях. В края на програмата половината от тях се отказват да започнат свой бизнес, защото преценяват, че това не е за тях – това е реален, добър резултат”, смята Владислав Дамянов.

В началото всички имат само идеи, към средата на обучението вече имат добре изградени бизнес планове, а от март част от тях започват вече и свой бизнес.

Повечето от тях нямат предприемачески опит от миналото

Повечето от участниците в проекта не са имали бизнес опит в страните, от които са дошли. „Повечето от тях са били учители, част от тях са работили като инженери, много са работили на държавна работа, тъй като тя е добре платена в техните страни”, разказа още той.

Въпреки липсата на опит те се изправят  пред нуждата да започнат свой бизнес у нас, защото повечето от тях нямат разрешение да работят в България, т.е. нямат трудова виза.

„В тази програма се включиха основно хора от Иран и Афганистан. Това е големият проблем на хората, които тръгват от страни, в които няма военни конфликти. Те пребивават в България с мигрантски статут, но влизат с виза тип Д, която дава право на един от тях да развива някаква търговска дейност в страната. Но пък блокира останалите членове на семейството, които не могат да работят”, поясни Владислав Дамянов.

Журналист от Иран и съпругата му вече имат ресторант в София

Какво кара един журналист от Иран и съпругата му да си отворят свой ресторант, който работи от началото на март. 25 години човекът е бил журналист в Иран, съпругата му е била банков чиновник – избират България, за да могат децата им да учат тук, основно големият им син да учи Стоматология.

И двамата обаче си дават сметка, че не могат да овладеят до такава степен българския език, че да работят професиите си тук. Така решават да отворят свой ресторант – първочаначално идеята им е била да си отворят павилион, на който да продават храна, но в хода да обучението идеята се променя и вече имат работещ ресторант.

Друг проект на жена от Иран е да създаде уред за озониране на въздуха и водата. „Тя вече има дори създаден прототип. Каза че за нея това е мечта и търси как да финансира бизнеса си в България, защото иска да създаде производство за домашна и промишлена употреба”, разказва Владислав Дамянов.

За общото между подпочвените води и изкуствения интелект

Друг интересен проект е за извличането на подпочвени води за напояване, тъй като в Иран питейната вода е изключително скъпа. Създадетелят на тази система предлага напояване на отделните растения, а не на масово поливане.

С този проект се среща друга интересна идея, свързана с изкуствения интелект. „Един от участниците в обучението иска да създаде устройство – нещо като хедсет, който се слага на главата, нещо като очила, което ви дава цялата информация, от която имате нужда. Т.е. вие го виждате изписано на дисплея, чувате го. Това е изключително подходящо за незрящи хора и хора с проблеми със слуха”, разказва с интерес Владислав Дамянов.

Автор на проекта за напояването с подпочвени води е инженер земеделец, а зад идеята, свързана с изкуствения интелект стои младеж, който вече е студент по информационни технологии в Техническия университет в София. Двамата срещат своите проекти и се установява, че системата за напояване може да бъде включена с изкуствен интелект и тя да се управлява сама, като така се пестят разходи.

Не културните различия и адаптацията са проблем за повечето мигранти, а бюрокрацията и административните трудности. Основният проблем е трудния им достъп до пазара на труда, ако нямаме подписано споразумение за трудова миграция със съответната държава.  

„Бежанците, след като получат статут в страната, имат право и на работа. Докато мигрантите са с вързани ръце – ако все пак работатели желаят да ги наемат, процедурата е много тромава през Министерството на социалната политика и Агенцията по заетостта, след което човекът тлябва да сде върне в държавата, от която е дошъл, което често е почти невъзможно”, пояснява Дамянов.

Друг проблем е, че банките отказват най-често да откриват сметки на тези хора, освен ако не докажат сериозни доходи в страната или платени данъци тук – нещо, което няма как да бъде направено без те да работят.

Държавата да погледна на мигрантите като на капитал

„Тук е големият въпрос, който трябва да обсъдим и той е свързан с това какъв капитал изпуска нашата държава. Защото това са хора с професии, те не са дошли да лежат на нашата социална система, на нашите данъци и осигуровки. Те са готови да си пратят и данъците и осигуровките, стига да имат възможност да работят на пазара на труда”, подчерта Владислав Дамянов. 

По думите му е крайно време държавата и обществото да погледнат на мигрантите като капитал. Като на човешки капитал, но и като реален капитал. Защото по думите на Владислав Дамянов дори и тези от тях, които разполагат със средства и могат да ги инвестират в бизнеса си в България, няма как да внесат този капитал. Те в момента не могат дори да направят трансфер на средства от държавата си.

В края на обучението по предприемачество курсистите участват в менторска програма, като техните бизнес ментори са били хора от общността – хора с мигрантски профил и вече с устойчив бизнес в България.

През есента от Каритас София планират да организират изложение на мигрантския бизнес, което да покаже на обществото ни другото лице на тези хора, техния потенциал и желанието им да се реализират в България.

Слушайте репортажа в звуковия файл.

Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България.