Диана Димова, „Мисия Криле“: Ромите и бежанците са удобна тема за политиците, която се ползва, за да се манипулира обществото

Диана Димова работи над 20 години в НПО сектора. Тя е основател и председател на Фондация “Мисия Криле” – Стара Загора, която обединява съмишленици в помощ на деца и възрастни, които са в неравнопоставено положение в обществото. Това, което я вдъхновява и мотивира, е усещането за смисъл. Защото какво по-добро от това, да помагаме на най-уязвимите да повярват в себе си. По професия е социален работник. Има бакалавърска и магистърска степен от Пловдивския университет по социална работа, както и специализация за семеен консултант към Института по фамилна терапия. Хобито й е да тича и да прави трекинги в планината. Професионален планински водач е.

Български фонд за жените се обърна към Диана Димова за интервю, за да сподели повече за предизвикателствата в работата с уязвими общности и най-вече – с мигранти и бежанци у нас.  

Работим от три години и се опитваме да достигнем до повече уязвими деца и семейства, които да подкрепим в различни трудни житейски ситуации, които са срещнали. Управляваме Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Стара Загора, където предоставяме различна помощ за нуждаещите се – социални, психологически и правни консултации, придружаване, подслон. Имаме също така разнообразни групови програми, които са насочени към социално включване, овластяване, възстановяване от травми, корекция на неприемливо поведение. Застъпваме се за хора, които не могат или срещат трудности да реализират собствените си права. Фокусът ни е семейството и подкрепата ни е насочена към благосъстоянието на децата в него, те да се чувстват щастливи. Приблизително на месец работим с около 120 деца и възрастни, преминаващи през различни трудности. Подготвяме и отварянето на изнесен офис в ромския квартал на града – „Лозенец”, за да сме близо до тези, които имат най-голяма нужда от подкрепа.

Отворихме преди година и половина офис в гр. Харманли, където имаме няколко проекта, насочени към бежанци и мигранти – една основна за организацията ни целева група. Там близо 100 души – деца и възрастни всеки месец се обръщат за помощ към нас.

Тези хора са отхвърлени в страната ни още преди да са стъпили на нейна територия. Много от тях не знаят това. Предразсъдъците в България към хората от Близкия изток са много големи и неприемането им от общността можеш да срещнеш дори в най-обикновените ежедневни дейности – пазаруване, посещение на фитнес, на кафе с приятели, игра пред блока или в парка.

Липсата на адекватна информация е друг сериозен проблем за тази група. Те пристигат тук с много различни очаквания и когато се сблъскат със системата, много от тях се обръщат към източници, които ги облъчват и захранват с невярна информация – какво представлява процедурата за закрила, как да наемат жилище, да работят, какви са правните им възможности. От тяхната уязвимост се възползват много злонамерени хора, които печелят пари за сметка на страданието на тези хора – работодатели, наемодатели, каналджии.

На практика съм видяла, че дори тези, които получат хуманитарен или бежански статут, нямат кой знае какви права. Остават в повечето случаи невидими за обществото и отхвърлени. От тяхна страна трябват много, много усилия, за да се интегрират, а истинска практическа национална програма за интеграция в страната няма. Обикновено тези, които остават в България, са подкрепени от местна малка общност или дори отделен човек, в лицето на който са срещнали добротата и приемането.

Както ромите, така и бежанците, са удобна за политиците тема, която лесно се ползва, за да се манипулира обществото. Толкова много щети на нашата работа нанесоха те заедно с голяма част от медиите, пропагандирайки посланията на отделни политически групи – послания пълни с омраза и неприемане. Трябва да ви кажа, че дори много от хората, които работят в различни институции, ресорни по темата, които би следвало да са най-чувствителни към нуждите на тази група, са едни от най-върлите деятели срещу тяхното приемане в обществото. Това не е жалко, това е трагично. Живеем в страна с двойни стандарти, където различието остава заплаха, но може да бъде използвано за лично облагодетелстване, ако се отдаде случай.

Понякога си мисля, че каквито и политици да дойдат на власт, ако няма медии, които да им дават трибуна и общество, което да ги търпи, не би се стигнало до това едни групи да са така изключени от общността, че да се борят дори за собственото си оцеляване.

Всякакви. Имаме самотни бежанки, които са били жертва на насилие от партньорите си, които са с децата си и се опитват да намерят сигурност в една отхвърляща ги реалност; болни възрастни хора, които са получили отказ за предоставяне на международна закрила и са останали бездомни без животоспасяващи лекарства; хора, които са пострадали от диктаторските режими в страните си на произход с много последствия върху психиката; непридружени младежи, чиито родители са останали в родината им или са загинали по пътя към България; многодетни семейства, които трудно посрещат нуждите на децата си; хора с различна сексуална ориентация или верска принадлежност, поради което са били преследвани и още толкова много вариации. Повечето хора, които идват в страната, са с травматичен опит, като при някои от тях той е много тежък. За нас най-важното е да достигнем до тях, да разберат за нас и да ни намерят. Тогава се опитваме да спечелим доверието им и след като направим нужната професионална оценка, започваме да предоставяме нужната подкрепа – консултации, настаняване, застъпничество, хуманитарна помощ.

Има много такива в България. За мен тяхната успешна интеграция се забелязва, когато те престанат да бъдат така да се каже видими за организации и институции, помагащи на уязвимите, т.е. да се слеят с мнозинството, да престанем да ги виждаме като бежанци, нито те да мислят за себе си като такива, а да бъдат част от всички останали.

Сред преводачите, които работят за нас, срещаме такива мъже и жени, които са намерили своя път към мнозинството в България и са решили да градят бъдещето си сред нас. Ползата за общността от интеграцията на бежанците е огромна, само да имат очи управляващите да я видят. Те са сила, която може да допринесе за развитието на страната ни като цяло. Често срещам лекари, които работят в някоя болница или имат своя практика тук например, които са били принудени да напуснат страната си и да търсят сигурност навън. Те лекуват българското население и това трябва да се популяризира повече. Има също хора сред тях, които са доста предприемчиви и дават работа на десетки българи в предприятията, които са изградили. Сред тях има страхотни готвачи, някои от които съм срещала да работят в петзвездни комплекси в страната. Има още много фризьори, които отварят ателиета и предлагат услуги. Примерите са многобройни.

Има две жени в момента, с  които работим. Едната от тях има три деца, които учат в училище, другата – едно момиченце. И двете жени са жертви на системно насилие с децата си от страна на техните бивши вече съпрузи. Живеят на квартири и се опитват да намерят стабилна работа, с която да посрещат своите собствени нужди. И двете жени са изключителни и много борбени. Едната от тях има страхотни умения да твори различни сувенири и аксесоари за дома, дървени играчки, да реставрира стари мебели, които се опитва да продава. Другата е всеотдаен и много трудолюбив работник в шивашка компания. За съжаление и двете към момента не работят и това им носи голямо притеснение, понеже не могат да се справят с наемите, сметките за режийни разходи. Ние се опитваме през различни програми да ги подпомагаме, но това никак не е достатъчно. Тези жени имат самочувствие и искат да работят, да се чувстват полезни, да са самостоятелни.

На първо място мисленето. Докато това не се случи, трудно ще напредваме заедно в опитите за интеграция на бежанците и мигрантите в страната. Също така, трябва да има ясна и последователна държавна политика за интеграция, която да променя настоящите негативни практики. Това до голяма степен би било от полза на тази общност. Забелязала съм, че когато държавата предприеме стъпки към промяна на статуквото, рано или късно хората постепенно се отварят и започват да приемат новите ценности и стандарти. Така беше с деинституционализацията на децата, например, с приемната грижа, с изслушването на деца в сините стаи и т.н.

Включете се към някоя инициатива, подпомагаща бежанци, станете доброволец или дарител. Отделете време за тях. Те имат нужда някой да се позаинтересува от тях. Да ги чуе. Тези хора са силни и искат да си върнат достойнството. Можем да сме им полезни. По-късно, знае ли се, те могат да започнат да помагат на много други. Доброто винаги се връща и никога не се губи.

Нека да се свържат с нас през страницата на Фондация „Мисия Криле” във Фейсбук и да ни пишат. Оставям за всеки случай и емайл за връзка: office@missionwings.bg

Ние ще им споделим какви са конкретните нужди и според техните възможности ще им предложим как да се включат.

Тази работа има смисъл, когато видиш как тези хора се придвижват, макар и бавно, напред към тяхното собствено щастие. Осъзнаването, че си мъничка част от тези огромни усилия, необходими за добруването дори само на един човек, ни носи удовлетворение и ни мотивира още повече…

Снимка: Виолета Апостолова, Диана Димова е в центъра, снимката е от събитието „Тя в Стара Загора“, организирано от „Тя в България“, Академия „Екатерина Каравелова“.