Реч на омразата в академична среда

23 ноември 2020 г.

По повод на случая с реч на омразата от страна на проф. Михаил Мирчев, и редицата писма и петиции от страна на студенти, интелектуалци, граждани и организации, някои от които осъждат, а други защитават проф. Мирчев, Български хелзинкски комитет (БХК), подкрепен от своята мрежа от поддръжници в лицето на Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) се обръщат към заинтересованите страни и обществеността със следните коментари и препоръки:

БХК изразява своето възмущение и тревога от факта, че преподавател в две водещи български висши учебни заведения използва университетската катедра, за да разпространява крайно антидемократични възгледи, основани на расистки, сексистки и ксенофобски предубеждения. С тези наши коментари ние предлагаме свое становище по въпроса дали проф. Мирчев би следвало да бъде и правно санкциониран.
Както бе посочено в публикувана през март 2020 г. позиция на БОЛД, редица международни договори, съдебни решения и препоръки на международни органи и организации изискват държавите да се борят с речта на омраза, в някои случаи и със средствата на наказателното право, тъй като тя представлява посегателство срещу човешкото достойнство, срещу демократичния правов ред и срещу правото на личен живот на засегнатите от нея лица. Някои международноправни актове дори изискват криминализиране на някои нейни форми.
При изработването на съобразен с принципите и нормите на правата на човека отговор на явлението „реч на омраза“ се има предвид, че в това явление се проявява напрежение между две фундаментални права: правото на свободно изразяване и правото на равно третиране без дискриминация. Необходимо е да се намери баланс между тези две права. В търсенето на такъв баланс, в течение на няколко десетилетия постепенно са се формирали принципи и критерии, позволяващи да се дефинира обхвата на т. нар. „защитено слово“, и да се прокара граница между него и онова слово, което е дискриминационно.
Речта на омраза в академична среда представлява особено сериозно предизвикателство в търсенето на баланс на основни права, тъй като засяга по-специално академичната свобода, защитена както в общи, така и в специални международноправни норми. Освен присъщата вътрешна сложност в намирането на баланс при адресирането на реч на омразата в академична среда, трябва да се има предвид също и все още недостатъчно добре установената практика на международни и национални органи за защита на правата на човека и липсата на еднозначен и универсален отговор, подходящ за всички ситуации. В случая имаме работа с една развиваща се област на правоприлагането по права на човека.
Ние нямаме никакво съмнение, че лекциите на проф. Мирчев за студенти по социална работа в Софийски университет „Климент Охридски“ представляват особено тежка форма на реч на омраза, според всички налични авторитетни определения на това явление, напр. определението, дадено в Обяснителния меморандум към Обща политическа препоръка № 15 на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН). Въпросът е обаче дали тази реч на омраза трябва да бъде санкционирана и как.
Правото на свобода на изразяване нямаше да има стойност, нито да се нуждае от закрила, ако ставаше въпрос за възгледи и твърдения, приемливи за повечето хора. Закрилата на словото именно тогава е нужна, когато словото е непопулярно, тревожещо, възмущаващо, отвращаващо или обидно за големи групи хора. В едно демократично общество забраната и потискането на свободното слово изискват особено сериозни причини – чрез които трябва да се покаже, че позволяването на нежелателното слово нанася много по-голям ущърб на обществения интерес, отколкото вредата, нанесена от потискането на свободата на изразяване. Какви са тези особено сериозни причини?
Има редица опити да се формулират принципи, които да дефинират такива причини и чрез които да можем да съдим дали проблематичното слово трябва да попадне под егидата на законовата защита или напротив, трябва да бъде забранено и наказано от закона. Една от добрите практики в тази област са т.нар. Камденски принципи на Article 19.
Въз основа на натрупания опит в изучаването на това как работят подобни принципи, ние вярваме, че няма спор дали словото на омраза трябва да бъде забранено в името на равноправието в два типа ситуации: на формална йерархия или на несвободни, пленени аудитории (captive audiences). Пример за първата ситуация е работното място, където жертвата на речта на омраза е в служебна зависимост от говорещия. Пример за втората ситуация е училището, където жертва на речта на омраза са деца. Речта на омраза обикновено не е обект на наказателния закон, ако тя „звучи“ в публичното пространство (включително медиите) на демократичното общество, при условие, че тези, които не са съгласни с тази реч, имат възможността, без вреда за себе си, или да игнорират тази реч, или да се борят против нея, като я заклеймяват и изразяват противоположни възгледи. Но дори и в такива ситуации, както прие Европейския съд по правата на човека по делото Аксу срещу Турция, тя следва да бъде санкционирана, макар и не непременно със средствата на наказателното право, предвид позитивните задължения на държавата да защити правото на личен живот на всички свои граждани.
Доколкото е известно от досега огласените обстоятелства, в случая на проф. Мирчев става дума за расистка и ксенофобска реч, която подбужда публично към омраза и дискриминация. Нещо повече, с искането за установяване на „диктатурка“, тя подбужда и към насилие. Това става в процес на преподаване на студенти, които след това ще трябва да вземат изпит при него. Разумно е да се предположи, че пред авторитета на преподавателя си много студенти биха изпитали страх да се противопоставят на такава реч, която е огласена не само пред тях в процеса на преподаване, но и публично в социална мрежа. Така, на студентите не е гарантирано, че без вреда за себе си могат да игнорират лекциите или да се борят против тях. Сред тези студенти не е изключено да има представители на етническите малцинства или мигранти, за които би било особено фрустриращо да се обучават в този курс.
Според международното право по права на човека публичното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие на расова основа трябва да бъде санкционирано. Санкция следва да бъде наложена, като се вземат предвид всички конкретни обстоятелства по случая. Призоваваме компетентните органи, които в момента или в бъдеще ще разследват този случай, да постъпят отговорно и да направят задълбочено и всестранно проучване като вземат предвид горните принципи и стандарти.

Публикувано от:

БОЛД - Българска общност за либерална демокрация

Сходни публикации

22 ноември 2024 г.

Реч на омразата в академична среда

Сходни публикации

Технологиите като „глас" на невербалните хора

ОА Русе: Анализ на „Отворено общество“ представя опасностите пред ромската общност в региона

Непридружени деца бежанци показват фотографиите си в изложба