Успешен финал на проекта E-PROTECT!

Фондация „Право и Интернет" е горда да заяви, че миналата седмица отбеляза успешния финал на проект E-PROTECT по програма „Правосъдие" (2014-2020) на Европейската комисия! Проектът се реализира от 5 организации от 5 различни държави членки на Европейския съюз – България, Австрия, Италия, Гърция и Румъния, под ръководството на Фондация „Право и Интернет". Партньорските организации се обединиха от желанието си да допринесат към по-доброто разбиране и по-широкото прилагане на правата на детето, установени в Директива 2012/29/ЕС.

В рамките на проекта са организирани общо 8 събития в България, приветстващи повече от 200 професионалисти от сферата за закрила на детето. По-голямата част от констатациите, направени в Националния доклад на E-PROTECT относно индивидуалните методологии за оценка на деца жертва на престъпление в България и Националния доклад на E-PROTECT относно транспонирането на Директивата за жертвите на престъпления в България на E-PROTECT са потвърдени и от участниците и дебатите, проведени по време на събитията по Е-PROTECT в България.

Един от основните резултати в рамките на проекта са Общите препоръки за изготвяне на политики за България, които определят като приоритет нуждата от пълното транспониране на разпоредбата на член 22 от Директивата за жертвите на престъпления в българското законодателство. От по-позитивна гледна точка, както проучването, така и събитията потвърждават, че съществува мултидисциплинарен механизъм, отговорен за изпълнението на оценката за индивидуалните нужди – а именно добре познатият координационен механизъм.

На практика, индивидуална оценка се извършва в случаи на насилие над деца, или в случаи на трафик на хора, като водеща роля е отредена на социалната, а не на съдебната система. Въпреки това, участници в събитията подчертават, че не във всеки случай на онлайн престъплениекоординационният механизъм ще бъде свикан и че, по принцип, правоприлагащите органи у нас имат склонност да пренебрегватонлайн престъпленията и насилие. Това изисква промяна на предпоставките за свикване на координационния механизъм, както и на професионалната принадлежност на участниците в него, тъй като случаите на киберпрестъпления и кибертормоз се увеличават и участието на експерти в тази сфера е от особена важност. 

Част от проблемите, произлизащи от ограниченото транспониране на Директивата за жертвите на престъпления в България, се основават на фрагментираното законодателство, регулиращо закрилата на деца жертва на престъпление. От една страна съществува законодателството за социалните услуги и закрила на детето (пр. Закон за закрила на детето, който попада в сферата на семейното право), а от друга - Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Освен това, Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления е също част от тази регулация., като той установява различни административни процедури. Ситуацията е допълнително утежнена от липсата на ефективна комуникация и взаимодействие между съдебната и социалната система, както и от незапознатостта, като цяло, на различните институциите спрямо правилата, регулиращи останалите. В резултат, налице е необходимост от пълно транспониране на разпоредбата на член 22 в националното законодателство, като законодателят следва да реши кой е нормативният акт, подходящ за целта.

Във връзка с подходящите мерки, нужни да бъдат приложени и наблюдавани по време на текущи наказателни производства, следва да се отбележи, че законодателят не е въвел основните принципи за щадящо правосъдие, което да улесни участието на децата в наказателния процес.

Сред недостатъците е нетранспонирането на разпоредбата на член 23 от Директивата за жертвите на престъпления, изискваща интервюта и разпити на деца да бъдат водени от едно и също лице, в най-добрия случай от същия пол, което е завършило подходящо образование/ преминало е съответното обучение. На практика обаче, тези принципи са съблюдавани в резултат на индивидуалните усилия на работещите по случая експерти. Мнозина от представителите на съдебната власт и правоприлагащите органи споделят, че се стремят да организират едно единствено изслушване на детето, използвайки подходящо помещение - синя стая, водено от професионалисти, обучени в щадяща комуникация. Въпреки че това представлява добра практика в действителност, практическото ѝ приложение зависи от индивидуалната субективна оценка на лицата, отговарящи за случая в съответната фаза на наказателния процес.

Говорейки за разпоредбите на членове 23 и 24 от Директивата за жертвите на престъпления, e необходимо да бъде направен един последен коментар. От политическа и правна гледна точка е необходимо да бъдат въведени промени, за да не бъде позволяван контакт между жертвата и извършителя. Настоящото законодателство в тази посока осигуряващо възможността за използване на комуникационни и информационни технологии, за провеждането на интервюта с жертвата, е недостатъчно, и има възможност за подобрение. На първо място, съответните разпоредби имат диспозитивен характер, който може да лиши детето жертва на престъпление от правото му да ползва такива мерки за осигуряване на защита. В тази връзка, законодателството може да предвиди отделни входове до сградата на съда, използването на параван и т.н., за да се избегне зрителен контакт между жертвата и извършителя и да осигури среда, благоприятна за деца по време на съдебното дело.

В същото време някои нововъведения в Наказателно-процесуалния кодекс потенциално може да допринесат към разпокъсаността на процеса на защита на жертвите и неспособността за разпределяне на отговорности. Въпреки че член 417a от НПК постановява информирането на уязвимата жертва относно пускането на свобода на вече осъден извършител от директора на съответния затвор, не е ясно как последният ще бъде информиран относно самоличността на жертвата, нито как ще получи неговите/нейните координати, така че разпоредбата да бъде приложена на практика. За тази цел, българският законодател следва да разгледа повдигнатите въпроси в тази секция и да преодолее пропуските в законодателството подчертани тук.

Събитията по E-PROTECT демонстрират съществуващата нужда от консолидирането на общността на професионалистите от сферата на закрила на детето, както и подходяща среда, която да улесни този процес. Неочакван позитивен аспект от изпълнението на E-PROTECT в България е именно неговата подпомагащата роля, изграждаща мост между палитрата от експерти, работещи с деца жертва на престъпление. Това е особено оценено в градовете извън столицата, където подобни събития са рядкост. Човешкият фактор е определящ елемент за междуведомствено сътрудничество, следователно проектът E-PROTECT предостави възможност за разрастване и развитие на тази общност, в резултат на което има подобряване на цялостния подход спрямо закрила на детето.

В светлината на проекта беше разработена индивидуална методология за оценка на потребностите на дете жертва на престъпление. Тя ще може да се прилага към всеки отделен случай за осигуряването на адекватни мерки и цялостно подобрение на положението на дете, което е жертва на престъпление.

Голяма част от дейностите по проекта E-PROTECT са посветени на повишаването на обществената информираност на правата на детето, гарантирани от Директива 2012/29/ЕС и насърчаване на сътрудничеството между различните експерти, които работят с деца жертви на престъпление и често са тяхна първа точка на контакт. Ето защо в рамките на проекта се разработи и онлайн платформа, която предлага не само подробна информация относно разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС и тяхното практическо приложение, но и е домакин за различни онлайн събития.

Проектът се осъществи с подкрепата на програма „Правосъдие“ 2014-2020 на Европейската комисия в рамките на договор № 760270.