Нараства нуждата от информация сред българите за това как да реагират адекватно в рискови ситуации.

Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството им станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.

През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство НЕ са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.

По отношение на конкретните нужди от знания и умения, които да карат българите да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, данните за периода 2015 - 2018 г. не се отличават особено по отношение на своята поредност.

На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва от 20% от хората.

Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%),  а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).

Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност. 

Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско  насилие или произвол.

Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.

24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.

Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите.

В  изследване  на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%,(сега 1,5%), а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество: 

Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, че личното усещане за сигурност  е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация, което води до увереност и гарантира по-високи нива на реакция и противодействие, а не пасивност и бездействие в тези ситуации. 

Това е базисна необходимост не само за личната сигурност, но и за формирането на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.