Превенция на рецидиви при компулсивно преяждане

С появата на 5-ото издание на „Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства" на Американската психиатрична асоциация /DSM-5/, компулсивното преяждане (BED) е утвърдено като пълноправно хранително разстройство и диагноза, различна от останалите хранителни или свързани с хранене заболявания, вместо, както до момента се разглеждаше, като  „хранително разстройство, неопределено по друг начин“.

Петото издание на „Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства“  свали и прага за диагностициране на компулсивното преяждане, като намали честотата и продължителността на симптомите, които трябва да са налице, за да се постави диагнозата. Проучванията показват, че с петото издание на „Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства“ успешно се дефинира компулсивното преяждане и се разграничи психопатологията на различните хранителни разстройства (Накаи и др., 2017).

В допълнение, спецификаторите на тежестта (лека и тежка форма на компулсивно преяждане, определени от честотата на проявление) изглежда осигуряват известна клинична полза, със значителни разлики между групите, наблюдавани в края на лечението. Според очакванията пациентите с „леко" компулсивно преяждане са с по-високи стойности на въздържане от периоди на компулсивно преяждане, отколкото пациенти с „тежко” компулсивно преяждане (Даканалис и др., 2017). Прочетете повече тук:http://bia-unikal.org/?p=6627