Предозирането с екрани повишава риска от развиване на зависимости

Живеем във време, доминирано от интернет и технологии. Като всяко друго нещо и това има своите добри и лоши страни. За добрите изглеждаме единодушни – достъп до образователни ресурси и до култура, обмен на информация и научни постижения, гражданско участие, управление на бизнес процеси, и още, и още… Стане ли дума, обаче за лошата страна, настъпва разночетене, може би защото трябва да си признаем, че и ние самите имаме проблем с т.нар. „екранно време“. 

Всички сме виждали тийнейджъри, седнали заедно, като всеки е забил поглед в екрана на телефона си. Изненадващо за нас, понякога те чатят помежду си, дори когато седят един до друг. Често родителите на малки деца, преуморени и претоварени, използват устройства с екрани като залъгалка, която ще им осигури спокойствие за известно време. 

Голямата тревога на специалистите по зависимости е свързана първо, с ранната употреба на екрани, и второ, с дозирането на времето , което децата прекарват с устройства. 

Има множество доказателства, че като се пристрастяваме към екраните и лайковете в социалните мрежи, ние правим мозъка си по-податлив на всякаква друга зависимост. 

Когато говорим за храна, изглежда очевидно, че малкото дете не може да изяде и изпие количеството и съдържанието на това, което консумира възрастният. Защо тогава ни е трудно да приемем, че ранното и прекомерно използване на телефони, таблети и компютри може да навреди повече на детето от пакетче чипс и газирана напитка? 

Няма възраст, в която многочасовото ползване на екрани да е безопасно. За децата обаче рискът е много по-голям и причината е в това, че развитието на централната нервна система не е завършило. 

Съвременни изследвания сочат, че има зависимост между използването на екрани и проблемите в ранното детско развитие. Появяват се нови доказателства, че може да има някои структурни промени в мозъка, свързани с по-голямото излагане на време пред екрана в първите години от живота на детето. 

Педиатрите и психолозите са единодушни, че предозирането с екранно време в първите години на детето води до забавяне в комуникацията, забавяне на развитието на фината моторика, на личните и социални умения, нарушения в съня. 

Твърде много време, прекарано в социалните медии, както и липсата на сън могат да повлияят на поведението и когнитивните резултати на децата в училище и да попречат на ученето. 

Има доказателства, че децата, които гледат много телевизия през ранните начални училищни години или ползват интензивно таблети и смартфони, се представят по-слабо на тестовете по четене и могат да покажат дефицит на внимание. 

Оплаквания, които са сигнал за предозиране с екрани: дефицит на внимание, когнитивни нарушения – памет, концентрация, способности за учене, повишена тревожност, нарушения на съня, депресивност, лесна уморяемост, нервност, избухливост или апатия и липса на воля за промени, загуба на интерес към хората и участие в живи активности, занижени цели и отпадане на дейности. 

Прекомерното време пред екрана може да попречи на способността на детето да наблюдава и преживява типичните всекидневни дейности, ситуации, взаимодействия и това може да бъде пагубно за цялостното развитие. Това не само повлиява негативно способността му да научават нови неща, но и се отразява на развитието на речта и това как да взаимодейства с другите. 

Малките деца се учат, като изследват околната среда, като наблюдават възрастните и като ги имитират. Те използват всичките си сетива и е много важно да могат да взаимодействат с триизмерни пространства. Обичайната игра предоставя много повече информация, отколкото гледането на двуизмерна картина на екрана. 

Проблемът е, че ако малките деца прекарват по-голямата част от времето си с таблет, смартфон или телевизор, може да е изключително трудно да ги накарате да се ангажират с неелектронни занимания, като да играят с играчки, на открито или с други деца. 

Изследванията показват, че разговорът с децата е изключително важен за развитието на речта и за социалното взаимодействие. Именно тази двупосочност – обменът от мен към теб и от теб към мен – на мисли, информация, реакции подобрява езиковите и комуникационни умения при малките деца. В по-късна възраст също – размяната на кратки съобщения и емотикони през чат приложенията не може да замени пълноценния разговор очи в очи, в който защитаваме теза, спорим, разказваме с богат език и емоции, наблюдаваме изражения на лицето, ръцете, слушаме гласа на събеседника. В допълнение „екранните“ деца имат трудност да изразяват емоциите си – а преди това и да различават емоциите си.