Полицията: биещото или битото сърце на държавата?

Да, в заглавието на този текст има препратка към един комунистически лозунг, но в него има нещо много по-важно – факти, които всички ние като граждани е важно да знаем и избор, който след това трябва да направим. Избор не между свобода или сигурност, а за това каква полиция и МВР искаме да имаме. Избор не между минало, настояще и бъдеще, а между нуждите на суверена и вижданията на политиците, които изключително рядко съвпадат.

В последните седмици се заговори за хулиганството на стадионите и пострадалите полицаи, а преди няколко години водещата тема беше полицейското насилие и злоупотреба с правомощия. И да, дали полицията бие или е бита е мнение, което много често се формира от нещата, които четем, репортажите, които гледаме и разговорите, които водим с приятели, познати и колеги.

Каква обаче е истината и възможно ли е да намерим златната среда?

За период 2011 – 19.04.2018 г. са пострадали 1 925 служители в МВР.

И преди да продължим с фактите, нека да кажем какво представляват различните видове телесни повреди:

1134 служители в последните седем години са с леки телесни повреди.

749 служители в МВР в последните седем години са с със средна телесна повреда

9 служители в последните седем години са с тежки телесни повреди, а 33 са загиналите служители в МВР за същия период.

Нараняванията, причинени в резултат на неправомерни действия от гражданите са 41% от общия брой или 794 случая, като през 2015 г. почти 50% от всички наранявания на служителите са от граждани ( 126 от общо 255 пострадали служители).

За да не бъдем обвинени в субективизъм и пристрастност, поискахме и данни за подадените сигнали от граждани срещу служители в МВР, които са превишили служебните си правомощия, злоупотребили са със служебното си положение или са упражнили насилие.

За периода 2011 – 2017 г.  са подадени общо 24 827 сигнала от граждани срещу служители на реда,  от които като основателни са определени 1309 от тях, а като частично основателни 477 или общо 1786 сигнала – 7% от общия брой.

Тук искаме да подчертаем, че в тези 1 786 основателни сигнала има случаи, в които има превишаване на правомощия и не са само за „полицейско насилие“, но за целите на настоящата публикация ще вземем общия брой.

Ако се върнем в началото на статистиката то ще видим, че имаме 1925 пострадали служители и 1786  пострадали граждани. И да, знаем, че този  математически подход може да се стори много опростен, а дори и манипулативен, защото зад тези цифри има човешки съдби, огорчение, обида и унижение… И все пак, абсолютната стойност показва, че полицаите са повече бити, отколкото биещи. Да, с малко повече, но все пак.

След данните идват изборите и принципите. 

Една от основните функции на полицията е да опазва обществения ред и сигурност, а едно от правомощията и е употребата на сила. Важно е, като граждани, да правим разлика между употреба на сила и полицейско насилие, защото всеки полицай има право да употреби сила ако не бъде изпълнено полицейско разпореждане, а съпротивата е наказуема.

И тук е изборът, който трябва да направим за това каква полиция искаме да имаме. Според нас въпросът е риторичен: искаме ли полиция, която ни защитава и пази, и която служи на нас? Разбира се, че го искаме, нали това очакваме срещу данъците, които плащаме.

Все пак има нещо важно и основополагащо – преди полицаите да защитават нас, трябва да имат правомощията, уменията и знанията да защитят себе си. Полицаите трябва да познават законите, но и законите трябва да са направени така, че да им позволяват да реагират и действат в името на нашата сигурност.

Да, в МВР има много проблеми, подобно на положението в почти всички сфери в България, но ние сме тези, които не само плащаме, но и ставаме жертва на неработещата институция – 1786 от нас, и не само – тези, чиито домове са ограбвани, а извършителите не са разкрити са много повече и това, макар и друга тема е също в резултат на неработещата институция.  Жертви сме не само ние – гражданите, но и работещите в МВР – 1 925 от тях  и това трябва да спре, защото полицията и гражданите са партньори и са от едната страна на барикадата. 

От другата са всички, които нарушават законите. И вместо да се противопоставяме, мразим и бием един друг, крайно време е заедно да решим каква полиция, сигурност и МВР искаме и решението за това да бъде наше, а не да бъдем използвани за статисти в процеса на сбъдване на нечии индивидуални мечти и амбиции.

А дали полицията ще бъде биещото, битото или добре тренирано и здраво сърце на държавата решаваме ние  и зависи само и единствено от нас.  Зависи от изборите, които правим, отношението, което имаме към органите на реда, активността ни като граждани и примера ни като родители.