Социален характер на увреждането

Всички хора са равни по достойнство и права. Защо тогава се налага правата на хората с увреждания да бъдат допълнително защитени?

Това беше един от въпросите, на които участниците във второто обучение, свързано с правата на хората с увреждания, потърсиха отговор чрез дискусии, интерактивни дейности и осмисляне на разнообразни ситуации, които провокират споделяне на личен и професионален опит. Обучението се проведе от 9 до 11 април 2014 г в гр. Велико Търново в рамките на проект „Човешки права и качество на живот за хората с увреждания", финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България със средства от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г.

17 представители на 13 разнообразни социални услуги (защитени жилища, ЦСРИ, дневни центрове и специализирани институции) от Велико Търново, Търговище, Монтана, Лом, Благоевград, Ловеч и Добрич се убедиха колко важна за ежедневната работа в социалното подпомагане е перспективата на социалния работник – дали професионалистът гледа на хората с увреждане откъм техните ограничения, при което ги „затваря" в границите на диагнозата им или ги възприема от гледна точка на техните възможности, при което ефективно поощрява тяхното развитие, нормалност и социално включване. Зачитането на правата на хората с увреждания е важен елемент от качеството на живот. Тяхното гарантиране е обществен дълг, защото обективното ограничение, настъпило вследствие на болест или физическо състояние се превръща в увреждане едва тогава, когато обществото очаква от личността да изпълнява роли, които я затрудняват. Поради този социален характер на увреждането се налага прилагането на принципа на компенсация, според който обществото предоставя специфична подкрепа на нуждаещите се свои членове, която да компенсира тяхното ограничение.

Предстои провеждането на още едно обучение по същата тема за доставчици на социални услуги от Южна България от 23 до 25 април 2014 г. в гр. Стара Загора.