Защо е важно да се интересуваме от политиките за сигурност и защо е крайно време да започне да ни пука ?

Всеки министър на вътрешните работи идва със свое виждане за това какво трябва да се случи в МВР и започва промени, които се наричат "реформи". Някои от хората, които управляваха ведомството заявиха преди няколко години, че реформите са "приключили" и то успешно. 

Работещите в МВР протестираха и демонстрираха условията на труд, нормативния хаос и оповестяваха основните заплати, които получават, повече от половин година и стигнаха до решение, но преговаряйки не с министъра на вътрешните работи, а с министър - председателя на Република България.  

Българските граждани в много населени места не са виждали служители на реда от години и разчитат на частни охранителни фирми. Те ще бъдат облекчени, защото съгласно приетия на второ четене Закон за частната охранителна дейност,  кметовете на населените места ще имат право да наемат фирми, които да отговарят за целите населени места, а не само за отделни обекти. Според едни народни представители - това е показване на грижа за сигурността на гражданите, а според някои експерти - официално признание на държавата, че не може да гарантира сигурността на своите граждани, която е базисна необходимост. 

Само преди ден беше публикувано журналистическо разследване, показващо кои са фирмите (по-скоро трудовите кооперации), които шият обувки и униформи  на служителите не само в МВР, но и МО.

Къде отиват тези пари? Дали наистина 90% от разходите на МВР са за „заплати“ и какво влиза в тази сума? Какъв е делът на осигуровките (Фондация „Общество и сигурност“ бе уведомена, че процентът осигуровки на работещите в МВР е служебна тайна)? Какво се случва с публичните средсва? Нашите средства?

Защо трябва да наемаме частни фирми да охраняват населените места и защо нямаме шанс да имаме полицай във "всяко село"?

Не е ли крайно време да започнем да се интересуваме какво се случва в МВР и да започнем да изискваме прозрачност и отчетност?

Ние, от Фондация „Общество и сигурност“ смятаме, че е крайно време да започне да се говори и работи по стратегия за обществен ред и сигурност до 2030 г. и да се създадат механизми и форми за гражданско участие в политиките за сигурност.

Крайно време е да разберем, че нашата сигурност е споделена отговорност и да поискаме участие. Да участваме като активни граждани.

Първата крачка е лесна, но изключително важна и е свързана с отделянето на 5 минути, в които да попълните въпросникана Фондация „Общество и сигурност“, защото това към момента е единствения начин мнението на част от гражданите на Република България по темата сигурност да бъде чуто и публично оповестено.