Да посветиш себе си на изкуството

На 25 юли т. г. в Културния център – музей „Тракарт” в Пловдив бе открита заключителната изложба – финал на най-стария пленер по живопис в България. Стартирал преди 51 години с  подкрепата на общината в града, в пленера за всичкото това време са участвали над 200 художници. От пет години негов основен организатор е Ротари клуб „Пловдив-Пълдин”. Тазгодишното издание е насочено към млади автори и е под надслов „Творецът”. Рамо до рамо с българските художници творят и българи, родени и израснали във Франция. Пленерът се проведе в Арт център „Тракарт”. Художничката с увреден слух Ваня Петкова от Кърджали получи специална покана за участие в това престижно културно събитие и именно този пореден успех на Ваня, която вече е с утвърдено и добре известно име в културата на България, стана повод да разкажа за нейния път, за който съм сигурна, че ще продължи и занапред в същата тази  посока – все по-нагоре към върховете на изкуството.

Ваня е родена преди 48 г. в Кърджали. Оказа се, че двете с нея се имали почти сходни съдби в загубата на слуха като деца, след като ни лекуваха със стрептомицин, за когото в наши дни е доказано, че води до невъзвратимо унищожаване на клетките на слуховия нерв. И нейните родители, също като моите някога, са я завели при най-добрите ушни лекари в Париж и Москва, които препоръчали на Ваня да ползва слухов апарат…

Детството на Ваня минава през някогашния център за рехабилитация на слуха и говора в Пловдив. За да може да подпомогне развитието на дъщеря си, майка й напуска работа и се отдава изцяло на обучението и образованието й. След време семейството се връща обратно в родния Кърджали, където Ваня завършва масово училище, в което майка й е учителка. Записва се да учи в местния техникум за облекло и текстил, водена от вътрешната потребност да рисува. Минава година и неочаквано получава писмо от известната художничка Станка Димитрова, в което й предлага да стане нейна ученичка.

Този момент е началният тласък за Ваня – с вярата, че е намерила своето призвание, тя две години упорито и целенасочено се учи при Димитрова. Голямата художничка успява да й предаде всичко, което знае, включително и тънкостите на съвършената композиция и графиката; на майсторството да борави с четката и боите, които да нанася все по-умело върху платното… Ваня пази като свиден спомен от онези години една икона, която Станка Димитрова й подарила. Всъщност именно тази икона увлякла Ваня по иконографията. Рисувайки икони, през 2011 г. се решава за първи път да нарисува два образа едновременно – на Богородица и Исус върху… щраусово яйце. „Беше си голямо предизвикателство – спомня си тя. – Заоблената повърхност е много трудна за рисуване, иска се голяма прецизност и точност при полагането на всеки щрих.” Този неин първи опит се оказал изключително успешен, което и дава смелостта и порива да започне да рисува икони върху щраусови яйца – още повече, че открила близо до Кърджали ферма за отглеждане на щрауси, от която можела да се снабдява с черупки.

Междувременно, през 2004-а успява да осъществи цели четири самостоятелни изложби (две в Кър­джали, една в Пловдив и една в Чикаго, САЩ). През същата година стана и нашата първа среща – на общата изложба, посветена на 70-годишнината на Съюза на глухите в България, на който Ваня става член през 90-е. Тогава именно научих, че след като е работила пет години в местната „Кинефикация” като художник, през 1996 г. започва работа в шивашкото ателие на кърджалийския театър „Димитър Димов”, където се изработват костюмите и декорите за представленията (тя и до днес работи там – като ръководител на ателието).

Две години след нашата среща научих, че е станала член на Дружеството на художниците в Кърджали. И, независимо, че нямахме възможности за срещи на живо, поддържахме връзка чрез интернет. Така научавах за участието й в общите изложби в града и в двата пленера в Бургас и Дряново. Естествено, отразявах всички нейни участия в пленери и изложби в съюзното издание.

За втори път се видяхме на живо през 2014 г., на откриването на общата съюзна изложба за 80-годишнината на съюза, където Ваня се представи с прекрасно изрисувани щраусови яйца. Те предизвикаха истински фурор сред чуждестранните гости, дошли за тържеството по повод юбилея.

От всички награди, които е получила Ваня (първата е през 1993 г. на изложбата по време на световните летни игри за глухи – трето място за акварел), най-ярко си спомням тази, която й беше връчена миналата година по повод 24 май – грамота и награда от кмета на Кърджали за творческия й принос в областта на изобразителното изкуство. На снимката й с наградата лицето й буквално грее от щастие!

Рисуването върху щраусови яйца се оказва нейна запазена марка – поне аз не знам друг художник с подобно занимание. Заедно с друга художничка, Нина Палазова (която гравира яйца) миналата година Ваня направи съвместна изложба на рисуваните си щраусови яйца, преминала с огромен успех. Имало е и доста откупки – и знаете ли защо? Защото съществува поверие, че щраусовото яйце носи благоденствие в дома, а иконите, изрисувани върху него, особено ако са осветени, засилват въздействието му!

Но освен като художничка, Ваня има и много други скрити таланти – притежава безброй избродирани от нея шевици (все още е само една идея, но кой знае, може и да стане реалност, доколкото я познавам – да направи изложба с тях); умее да прави красиви прически (изкарала курс по фризьорство в края на 90-е – ей-така, от интерес към тази професия, която за нея е нещо като хоби) и… буквално е завършен ботаник – знае имената на толкова много цветя, че понякога ме изненадва с познанията си. И, най-хубавото е, че много от тези цветя ги е отгледала самата тя!

Сега, след толкова години отдаденост на изкуството, Ваня е убедена, че наистина е открила себе си в него. С всяка една своя завършена творба изпитва не само удовлетвореност от постигнатото, но и спокойствие; радост от свободата да твори и да раздава красота чрез изкуството си. Най-важното – Ваня е в мир със себе си и околния свят, защото се чувства щастлива, че има възможността да работи това, което обича.

Петра Ганчева