Пета международна конференция „Интегриран подход за справедливо правосъдие”

Приятелско ли е българското правосъдие към децата, претърпели насилие? Адаптирано ли е към потребностите на децата жертви и свидетели на престъпления? Успяхме ли в България да създадем спойка между институциите, от които се очаква да са обединени около закрилата на детето и как да се приложи ефективен интегриран подход в интерес на детето и на правосъдието?

Това са част от въпросите, на които потърсихме отговори по време на Петата международна конференция „Интегриран подход за справедливо правосъдие”, организирана от Институт по социални дейности и практики, която се проведе на 26-ти и 27-ми април, в София.

Конференцията събра близо 200 професионалисти от социалната, правосъдната и полицейска системи, неправителствени организации, български и международни експерти. В пленарните сесии участниците имаха възможност да се запознаят с опита на държавите, чиито представители са партньори по проекта, по въвеждане на Директива 2012/20/ЕС. Представени бяха успешни практики от Италия, Франция, Белгия и Швеция.  По време на конференцията професионалната общност имаше възможност да обсъди изготвените от експертите по проекта Препоръки по отношение на въвеждане минимални стандарти за деца, жертви на престъпления. Препоръките са изведени от реализирането на проекта „Чуй детето - става ли правосъдието приятелско за детето?”. Те предоставят насоки относно това как да се подобри правосъдието за децата жертви като се приложи интегриран подход, въведат се протоколи за взаимодействие, стандарти за обучение, обмен на добри практики и др., с което Институтът по социални дейности и практики и партньорите по проекта се надяват да допринесат и за качествени промени по отношение на правосъдието за деца, както у нас, така и на европейско ниво.

Институт по социални дейности и практики се стреми да събере пъзела на живота на детето, претърпяло насилие. Идеята е да се сглоби цялата картина от информация чрез интегрираната оценка на детето жертва, така че да се посрещнат неговите потребности и да му се гарантира сигурна среда за живот.

Пътят, който извървява детето жертва на насилие, обикновено минава през различни правоохранителни и правораздавателни институции, здравни заведения, понякога през кризисни центрове, резидентни услуги, приемни семейства, реинтеграция в родното семейство. И всичко това е възможно да се случи само чрез междуинституционално взаимодействие. Щадящото изслушване на деца в специализираните помещения /сини стаи/ все още не се използва достатъчно, въпреки че в България съществуват 15 сини стаи.

Практиката на щадящо изслушване/разпит в синя стая на дете жертва на престъпление се въвежда в България от Институт по социални дейности и практики през 2008 година, в последствие той открива още 9 помещения и съдейства на общини и неправителствени организации в методическата подкрепа на екипите, които обслужват стаи в различни градове в страната. В услугите, управлявани от Института до момента 204 деца са ползвали сините стаи, от тях 40 са по граждански дела и 164 – по наказателни. Най-малкият клиент на услугата е бил дете на 4 години, по наказателно дело. Екипите на Института използват стаите и за изготвяне на психологически експертизи, изслушвания на деца по искане на ДСП и ОЗД при съмнение за насилие, разговори на децата с инспектори от ДПС за изясняване на обстоятелствата, възможност за медиирани срещи между деца и родители и др.

Идеята на интегрирания подход е подготвените професионалисти не просто да консултират детето и близките му, а всички институции, които имат отношение към него, да взаимодействат помежду си, да се съобразят с неговите здравни и образователни потребности. Детето да получи подготовка за участие и придружаване в правни процедури, психо-социална подкрепа и възстановяване, и най-вече да се чувства закриляно от институциите, призвани да се грижат за него.