КС обяви за противоконституционни текстовете от Закона за електроните съобщения, свързани със съхранението и достъпа до трафични данни, генерирани при осъществяването на електронни комуникации
07 април 2015 г.Правни
Искането за отмяна на разпоредбите от Закона за електронните съобщения
(ЗЕС), с които бе транспонирана Директива 2006/24/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 15.03.2006 за запазване на данни, бе отправено
от омбудсмана на РБългария през пролетта на миналата година.
Искането на омбудсмана бе продиктувано от отмяната на европейската директива за запазване на данните от разширен състав на Съда на Европейския съюз с решение от 8 април 2014. С определение от 12 юни 2015 Конституционният съд (КС) допусна искането на омбудсмана за разглеждане по същество. По делото (к.д. № 8/2014 ) пред КС бяха конституирани като страни редица държавни органи, както и неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация (ПДИ).
В началото на юли 2014 г. ПДИ депозира в КС Становище (изх. № 17/07.07.2014), с което подкрепи искането на омбудсмана и подробно обоснова позиция, че атакуваните текстове от ЗЕС не съдържат необходимите гаранции за правата на гражданите по отношение на тайното наблюдение и способстват за неоправдана намеса в личната им сфера.
С Решение № 2 от 12 март 2015 КС обяви за противоконституционни всички атакувани текстове от ЗЕС. В решението си конституционните съдии отбелязват, че генерираните и запазени данни за определения със закона период от 12 месеца съдържат пълната информация за това кой, кога, с кого, как, с кое устройство и от къде е комуникирал. От своя страна тази информация дава възможност за изключително детайлно и пълно профилиране на наблюдаваните хора, включително и по чувствителни критерии. Съдът посочва, че в същото време за разкриването на някои престъпления тези данни са изключително важни, поради което не е възможно и напълно да се отрече необходимостта от съществуването на мерки като въведените с оспорените разпоредби. Съдът застава на позиция, че тайното следене на комуникациите е оправдано от гледна точка на защитаваната цел (разкриване на тежки престъпления), но въведеният с оспорените разпоредби на ЗЕС режим на запазване на данните от телекомуникационния трафик страда от редица несъвършенства и пороци, несъвместими с конституционната граница на допустимата намеса в сферата на основните права. Магистратите стигат до извод, че при транспонирането на европейската директива българският законодател е разширил недопустимо приложното й поле както по отношение на целите, за които трафичните данни се съхраняват, така и по отношение на кръга субекти, които имат достъп до тези данни.
Един от основните проблеми в атакуваните разпоредби е свързан с несъразмерно дългия срок на запазване на данните (12 месеца) и с обстоятелството, че в една от хипотезите този срок може да бъде удължен с 6 месеца без какъвто и да е контрол от страна на независим орган или съд. Като цяло съдиите намират процедурите за достъп до трафичните данни за формални и непълноценни като обръщат внимание, че липсва изискване за мотивиране на писменото искане за достъп до трафични данни и правят сравнение с уредбата на специалните разузнавателни средства (СРС), при която искането за използването на СРС задължително следва да съдържа пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление. Сериозен проблем е и пълното изключване на съдебния контрол в хипотезата на отправено искане за достъп до трафични данни от орган на досъдебното производство.
В заключение съдът счита, че събирането и запазването на данните от телекомуникационния трафик, безспорно представлява сериозна намеса в личния живот на гражданите и следва да бъде уредено по начин, съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност, каквито атакувана правна регламентация като цяло не осигурява. С решението си КС обявява за противоконституционни всички оспорени разпоредби от ЗЕС.
Искането на омбудсмана бе продиктувано от отмяната на европейската директива за запазване на данните от разширен състав на Съда на Европейския съюз с решение от 8 април 2014. С определение от 12 юни 2015 Конституционният съд (КС) допусна искането на омбудсмана за разглеждане по същество. По делото (к.д. № 8/2014 ) пред КС бяха конституирани като страни редица държавни органи, както и неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация (ПДИ).
В началото на юли 2014 г. ПДИ депозира в КС Становище (изх. № 17/07.07.2014), с което подкрепи искането на омбудсмана и подробно обоснова позиция, че атакуваните текстове от ЗЕС не съдържат необходимите гаранции за правата на гражданите по отношение на тайното наблюдение и способстват за неоправдана намеса в личната им сфера.
С Решение № 2 от 12 март 2015 КС обяви за противоконституционни всички атакувани текстове от ЗЕС. В решението си конституционните съдии отбелязват, че генерираните и запазени данни за определения със закона период от 12 месеца съдържат пълната информация за това кой, кога, с кого, как, с кое устройство и от къде е комуникирал. От своя страна тази информация дава възможност за изключително детайлно и пълно профилиране на наблюдаваните хора, включително и по чувствителни критерии. Съдът посочва, че в същото време за разкриването на някои престъпления тези данни са изключително важни, поради което не е възможно и напълно да се отрече необходимостта от съществуването на мерки като въведените с оспорените разпоредби. Съдът застава на позиция, че тайното следене на комуникациите е оправдано от гледна точка на защитаваната цел (разкриване на тежки престъпления), но въведеният с оспорените разпоредби на ЗЕС режим на запазване на данните от телекомуникационния трафик страда от редица несъвършенства и пороци, несъвместими с конституционната граница на допустимата намеса в сферата на основните права. Магистратите стигат до извод, че при транспонирането на европейската директива българският законодател е разширил недопустимо приложното й поле както по отношение на целите, за които трафичните данни се съхраняват, така и по отношение на кръга субекти, които имат достъп до тези данни.
Един от основните проблеми в атакуваните разпоредби е свързан с несъразмерно дългия срок на запазване на данните (12 месеца) и с обстоятелството, че в една от хипотезите този срок може да бъде удължен с 6 месеца без какъвто и да е контрол от страна на независим орган или съд. Като цяло съдиите намират процедурите за достъп до трафичните данни за формални и непълноценни като обръщат внимание, че липсва изискване за мотивиране на писменото искане за достъп до трафични данни и правят сравнение с уредбата на специалните разузнавателни средства (СРС), при която искането за използването на СРС задължително следва да съдържа пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление. Сериозен проблем е и пълното изключване на съдебния контрол в хипотезата на отправено искане за достъп до трафични данни от орган на досъдебното производство.
В заключение съдът счита, че събирането и запазването на данните от телекомуникационния трафик, безспорно представлява сериозна намеса в личния живот на гражданите и следва да бъде уредено по начин, съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност, каквито атакувана правна регламентация като цяло не осигурява. С решението си КС обявява за противоконституционни всички оспорени разпоредби от ЗЕС.
Публикувано от:
Фондация Програма Достъп до информация (ПДИ)Сходни публикации
10 юли 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
30 април 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (08 – 26 април 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Екология и климатични промениПОСТАНОВЛЕНИЕ № 95 ОТ 4 АПРИЛ 2024 Г. за създаване на Съвет
03 април 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (18 – 29 март, 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКГражданско участие МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРАВИЛНИК за организацията и дейността