Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (18 – 29 март, 2024 г.)

Общественият съвет:

Общественият съвет включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б от Закона за здравето, един представител от организация на и за хората с увреждания, който е член на Националния съвет за хората с увреждания, един представител на организация на и за хората с увреждания, който е член на Националния съвет за хората с увреждания, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на Националната здравноосигурителна каса, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

В искането вносителят излага доводи за твърдяната противоконституционност на „принципната възможност наказателно производство за престъпление „Трафик на хора“ да приключи със споразумение, a в досъдебната фаза и без участието на пострадалото лице и без да са възстановени имуществените вреди (пропуснати ползи) от престъплението“. Сезиращият съд отбелязва, че при тази правна уредба при сключване на споразумение за решаване на делото в досъдебна фаза волята на пострадалия е без значение, за разлика от сключване на споразумение за решаване на делото в съдебна фаза. В мотивите на искането се прави заключение за явна несправедливост на това законодателно решение и се сочи, че „действащата процесуална уредба в НПК е проблематична от гледна точка на правата на пострадалите от трафик на хора“.

Отклонява се искането на Окръжен съд – Плевен, за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 381, ал. 2 и 3 и на чл. 382, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г., последно изм. и доп., бр. 18 от 2024 г.).

За десет годишнината от функционирането си, Националният координационен механизъм е доказал ефективността си. С негови решения са разпределени задълженията между отговорните ведомства по изпълнението на ангажиментите на Република България към международните контролни и мониторингови механизми по правата на човека; обсъдени са възможностите за подобряване на националното законодателство по правата на човека и са предложени съответните мерки. Същевременно, Националният координационен механизъм е срещнал трудности, свързани с ограничените му и непълно разписани функции, отсъствие на представителност на всички заинтересовани страни в него, както и ясно разписани ангажименти към международните конвенции на отговорните ведомства, които затрудняват работата и водят до непоследователност в дейността на органа. В допълнение, следва да се отчете, че липсва адекватно разписана нормативна база, съгласно чл. 21 от Закона за администрацията, тъй като Националният координационен механизъм не функционира на основата на постановление на Министерския съвет, а на решение. Преодоляването на констатираните недостатъци в дейността на Националния координационен механизъм е възможно посредством развиване на нормативната уредба за неговото създаване.

Министрите ще дискутират изменението на Рамковата директива за отпадъците, което предвижда мерки за намаляване на въздействието върху околната среда от два ресурсно интензивни сектора: храни и текстил. Предлагат се обвързващи цели за намаляване на образуваните хранителни отпадъци с 10 % в сектора на преработката и производството и с 30 % на глава от населението общо при търговията на дребно и разпространението по друг начин на храни, в ресторантите и заведенията за хранене, както и в домакинствата, в сравнение с количеството, генерирано през 2020 г. По отношение на текстилните изделия се въвежда разширена отговорност на производителите, които се задължават да покриват разходите за управление на текстилни отпадъци.

Министрите на правосъдието обмениха мнения по предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на минимални правила за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой в Съюза и за борба с него.

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2024 r. в размер до 2 100 000 лева, необходими за изпълнението на Програмата за подкрепа на организациите на българските общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Касово, Украйна и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание, на проектна основа за периода 2020 - 2024 г., приета с Решение на Министерския съвет № 259 от 16 април 2020 г.

Правителството утвърди предназначението на субсидиите на национално представителните организации на и за хората с увреждания за бюджетната 2024 година. Те се предоставят за изпълнение на дейности за гарантиране на правата на хората с увреждания, подобряване на техния живот и насърчаване на пълноценното им включване в обществото. Предоставените от държавата средства не могат да се използват за икономически или инвестиционни дейности.

Предоставянето на финансова подкрепа от държавата е регламентирано в Закона за хората с увреждания. Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. общият размер на субсидията е 5 099 400 лв.

Средствата ще се разпределят между 21 национално представителни организации на и за хората с увреждания. Размерът на субсидията за всяка от тях е индивидуален и е съобразен с техните предложения за финансиране на дейности, които спомагат за подобряване начина на живот и социалното включване на хората с увреждания. Той е пряко свързан с целесъобразността на дейността на всяка организация и възможностите на държавния бюджет.

Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредбата за реда за създаване и организиране на дейността на доброволните формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях (Наредбата), когато кандидатите за доброволци подават заявление до кмета на общината или до юридическото лице за членство в доброволно формирование, прилагат и свидетелство за съдимост. В случаите, когато кандидатите за доброволци подават заявление до кмета на общината, това изискване противоречи на приетите на 19.09.2023 r. изменения и допълнения на Закона за електронното управление (ЗЕУ), тъй като с новата алинея 6 на чл. 4 от ЗЕУ се въвежда изрична забрана подзаконов акт да изисква гражданите и бизнеса да предоставят удостоверителни документи за доказване пред административен орган на факти и обстоятелства, които са налични в регистри.

Изменението и допълнението на Наредбата цели да се синхронизира нормативният акт в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от ЗЕУ. Направената промяна в нормативния акт регламентира, че когато кандидатът за доброволец е български гражданин и подава заявление до кмета на общината за членство в доброволно формирование, то съответната общинска администрация извършва служебна проверка за съдимостта на лицето. Така с предлаганото изменение на чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредбата отпада изискването за прилагане на свидетелство за съдимост, когато кандидатите за доброволци са български граждани и подават заявление до кмета на община за членство в доброволно формирование. Наред с това се прави и допълнение, с което се регламентира начинът на удостоверяването на съдимостта за чуждестранни граждани, а именно с нова алинея към чл. 8 се предвижда за чуждестранните граждани да прилагат аналогичен на свидетелство за съдимост документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.

Законопроектът е предложен от група народни представители от ПГ на БСП. Можете да изпращате становища по законопроекта до ел. поща на водещата комисия – Комисия по правни въпроси (49_kpv@parliament.bg)

Можете да се запознаете със становището на Български център за нестопанско право по законопроекта тук.

Законопроектът е предложен от група народни представители от ПГ на ГЕРБ. Можете да изпращате становища по законопроекта до ел. поща на водещата комисия – Комисия по правни въпроси (49_kpv@parliament.bg)

Можете да се запознаете със становището на Български център за нестопанско право по законопроекта тук.

Законопроекта е предложен от група народни представители от Коалиция ППДБ. Можете да изпращате становища по законопроекта до ел. поща на водещата комисия – Комисия по правни въпроси (49_kpv@parliament.bg)

Индикативна програма на обучителните програми и обученията през 2024 г. на БЦНП

Отново е време за ПРОЛЕТНА ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА 2024 на БЦНП

В рамките на Програмата ви предлагаме обучители сесии в рамките на 10 синтезирани лекционни видеа, напоени с най-важната и актуална информация по съответната тема.

Важно: Това са предварително записани видео лекции, до които, веднъж получили достъп, ще можете да гледате в удобно за вас време от април до май, 2024 г.

През месец май, 2024 г., ще се проведат и виртуални КЛАСНИ СТАИ към всички видео уроци. Това означава, че след като изгледате сесията на запис, получавате възможност, ако желаете, да се включите в дискусионен онлайн панел в Zoom в рамките на 40 мин., в който експертите, водили сесията по съответната тема, ще са на линия да отговорят на вашите въпроси, възникнали повреме на обучението.

​Важно: При заплащане на поне една сесия, ще получите възможност за участие в безплатна БОНУС онлайн сесия на тема “Мерки срещу изпирането на пари – какво казва Законът за нас” (29.04.2024 г., 16:30 ч., zoom)

Преди няколко седмици Европейският парламент прие окончателно Акта за изкуствения интелект, след невероятните 4 години подготовка и обсъждане, и безпрецедентен 36-часов триалог между Съвета, Комисията и Парламента.  Можем да кажем, че това е най-смелата правна регулация в света по повод на технологиите, използващи генеративен изкуствен интелект.

Актът за ИИ е повод за гордост, защото е сериозен опит за поставяне на баланс между технологичното развитие и защита на демократичните принципи и основните права. И това е първият по-сериозен правно-обвързващ документ в тази посока.

Предстоящите избори за Европейски парламент са ключово събитие, от което зависи бъдещето на европейската демокрация. А ние готови ли сме за тях? Защо е важно да участваме? Знаем ли как всъщност работи Европа? Можем ли ние, българските граждански организации, да бъдем фактор в процесите на вземане на решения за европейските политики в защита на каузите, за които се борим?

Тази пролет Европа ще бъде още по-близо до нас, за да даде отговор на тези и още въпроси, които вълнуват гражданското общество в България!