Конституционният съд отклони искането на ВКС за „превантивно тълкуване” на политическите цели и дейности на НПО
31 март 2015 г.Правни
Конституционният съд на Република България отклони искането на ВКС за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията, с което прекрати производството по к.д. № 1 от 2015 г. Като водещ мотив съдът изложи, че „не е налице неяснота или отсъства правен проблем, който да бъде решен по пътя на тълкуването".
Намирайки конституционната норма за неясна, ВКС постави за решаване пред КС два основни въпроса:
1. „Поставянето на политически цели" и „извършването на политическа дейност" представляват ли две отделни хипотези на забраната, предвидена в чл. 12, ал. 2 от Конституцията по отношение на гражданските сдружения, т.е. дали конституционната норма е приложима алтернативно.
2. Какви видове политически цели и дейности могат да се извършват само от политическите партии и кои са забранени за гражданските сдружения.
В своето определение от 17 март 2015г. Конституционният съд констатира, че в конкретния случай тълкуването на чл. 12, ал. 2 от Конституцията няма да доведе до изясняване на двусмислие или отстраняване на неяснота, така че да се осигури непротиворечиво прилагане на конституционната разпоредба. „Вносителите на искането не са обосновали твърденията за неяснота на тази конституционна норма. Освен това те не са посочили породена от конкретния конституционен текст противоречива съдебна практика, която да не може да се преодолее чрез тълкувателното правомощие на Върховния касационен съд." се пише в определението на КС.
Конституционният съд пояснява, че той упражнява правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Основния закон, когато има правен интерес от това, а не преди той да е възникнал и обоснован. „Подобно разбиране рискува „да превърне съда в консултативен орган или да го постави в положението на позитивен законодател, което очевидно е извън правомощията му. Тълкувателното правомощие на Конституционния съд по никакъв начин не се изразява в допълване или дописване на Конституцията, защото това би означавало създаване на нова конституционна уредба", смятат конституционните съдии.
Според КС посоченият от ВКС следващ аргумент – че чрез тълкуването „ще се установи точният смисъл на разпоредбата на българската Конституция" и „евентуалното съществуване или несъществуване на проблемни зони в съпоставката й с тълкуването и прилагането на чл. 11 ЕКЗПЧОС", както и в прилагането на практиката на Европейския съд за правата на човека и основните свободи също предполага някакво изпреварващо тълкуване на разпоредбата, която няма неясен характер.
Определението на КС е подписано с особено мнение на конституционния съдия Пламен Киров. Според него именно чрез точното определяне на границите на политическите цели и дейности, присъщи само на политическите партии, би се предотвратило евентуално неправомерно ограничаване на свободата на сдружаване на гражданите. Той счита, че това е единственият начин, по който може да се създаде правна сигурност и да се гарантира конституционноустановената възможност сдруженията да имат както политически цели, така и политическа дейност, свързани със защитата на специфичните интереси на членуващите в тях граждани.
Целият текст на определението може да бъде прочетен в Официалния раздел на Държавен вестник, бр. 23 от 27.3.2015 г.
Намирайки конституционната норма за неясна, ВКС постави за решаване пред КС два основни въпроса:
1. „Поставянето на политически цели" и „извършването на политическа дейност" представляват ли две отделни хипотези на забраната, предвидена в чл. 12, ал. 2 от Конституцията по отношение на гражданските сдружения, т.е. дали конституционната норма е приложима алтернативно.
2. Какви видове политически цели и дейности могат да се извършват само от политическите партии и кои са забранени за гражданските сдружения.
В своето определение от 17 март 2015г. Конституционният съд констатира, че в конкретния случай тълкуването на чл. 12, ал. 2 от Конституцията няма да доведе до изясняване на двусмислие или отстраняване на неяснота, така че да се осигури непротиворечиво прилагане на конституционната разпоредба. „Вносителите на искането не са обосновали твърденията за неяснота на тази конституционна норма. Освен това те не са посочили породена от конкретния конституционен текст противоречива съдебна практика, която да не може да се преодолее чрез тълкувателното правомощие на Върховния касационен съд." се пише в определението на КС.
Конституционният съд пояснява, че той упражнява правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Основния закон, когато има правен интерес от това, а не преди той да е възникнал и обоснован. „Подобно разбиране рискува „да превърне съда в консултативен орган или да го постави в положението на позитивен законодател, което очевидно е извън правомощията му. Тълкувателното правомощие на Конституционния съд по никакъв начин не се изразява в допълване или дописване на Конституцията, защото това би означавало създаване на нова конституционна уредба", смятат конституционните съдии.
Според КС посоченият от ВКС следващ аргумент – че чрез тълкуването „ще се установи точният смисъл на разпоредбата на българската Конституция" и „евентуалното съществуване или несъществуване на проблемни зони в съпоставката й с тълкуването и прилагането на чл. 11 ЕКЗПЧОС", както и в прилагането на практиката на Европейския съд за правата на човека и основните свободи също предполага някакво изпреварващо тълкуване на разпоредбата, която няма неясен характер.
Определението на КС е подписано с особено мнение на конституционния съдия Пламен Киров. Според него именно чрез точното определяне на границите на политическите цели и дейности, присъщи само на политическите партии, би се предотвратило евентуално неправомерно ограничаване на свободата на сдружаване на гражданите. Той счита, че това е единственият начин, по който може да се създаде правна сигурност и да се гарантира конституционноустановената възможност сдруженията да имат както политически цели, така и политическа дейност, свързани със защитата на специфичните интереси на членуващите в тях граждани.
Целият текст на определението може да бъде прочетен в Официалния раздел на Държавен вестник, бр. 23 от 27.3.2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
10 юли 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
30 април 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (08 – 26 април 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Екология и климатични промениПОСТАНОВЛЕНИЕ № 95 ОТ 4 АПРИЛ 2024 Г. за създаване на Съвет
03 април 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (18 – 29 март, 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКГражданско участие МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРАВИЛНИК за организацията и дейността
