Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (13 юни – 24 юни 2022 г.)

Изменя се чл. 16. както следва:

Чл. 16. (1) Когато чужденец е задържан за незаконно преминаване на държавната граница или в граничната зона на Република България и е заявил желание за международна закрила, длъжностните лица от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР:
1. извършват действията, предвидени в българското законодателство при задържане на чужденец, за незаконно преминаване на държавната граница на Република България;
2. уведомяват ДАБ – МС, за чужденец, заявил желание да получи международна закрила;
3. предават чужденеца с всички документи на ДАБ – МС, за разглеждане на молба за международна закрила.
(2) Когато чужденец с валидни документи за пътуване се яви на граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) и заяви желание за международна закрила, длъжностните лица от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР:
1. уведомяват ДАБ – МС, за чужденец, заявил желание да получи международна закрила;
2. пропускат чужденеца за влизане в страната по законоустановения ред и го предават с всички документи на ДАБ – МС, за разглеждане на молба за международна закрила.
(3) Когато чужденец напусне територията на Република България, длъжностните лица от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, уведомяват Националния институт по криминалистика към МВР (НИК) за актуализиране на групата данни, регистрирани от Република България в съответствие с чл. 11 от Регламент Евродак, като добавят датата, на която лицето е напуснало територията.

Напомняме оповестените преди месец резултати от проучване на „Хюман Райтс Уотч“ - България: мигранти са насилствено връщани на границата с Турция

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера младежки политики

Одобрена е Национална стратегия за младежта за периода 2021-2030 г.

Правителството одобри Национална стратегия за младежта за периода 2021-2030 г. Тя е основният стратегически инструмент за планиране и прилагане на държавната политика за младежта и дефинира нейните основни и специфични цели и приоритети за следващите 10 години, както и мерките за тяхното постигане.

При разработването на Стратегията е отчетен фактът, че младежките политики в България очертават системен и холистичен подход за създаване на благоприятни условия за младите българи да бъдат пълноценни членове на обществото и двигатели на позитивна промяна.

Визията на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. е „Способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал и съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят".

За постигането на тази визия, Стратегията се фокусира върху следните цели: насърчаване на неформалното обучение; насърчаване на заетостта и подкрепата за млади хора, които не учат, не работят и не се обучават; насърчаване на ангажираността, участието и овластяването на младите хора; развитие и утвърждаване на младежката работа в национален мащаб; свързаност, толерантност и европейска принадлежност; насърчаване на здравословен и природощадящ начин на живот; насърчаване на културата и творчеството сред младите.

Предвижда се мониторингът на състоянието на младите хора в страната да се осъществява чрез проследяване на индикаторите, заложени в Национална стратегия за младежта 2021-2030 г., както и допълнителни такива, предвидени в Годишните планове за младежта, дефинирани на базата на очакваните резултати от изпълнението на заложените мерки.

С Постановлението се одобряват допълнителни разходи, в размер до 20 100 000 лв. за финансово обезпечаване на дейностите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната в условията на засилен миграционен натиск.

Министерският съвет прие Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2020 г. Той цели да информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и да насочи вниманието към ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика.

Докладът включва екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда. Целта е ясно формулиране на въпросите, свързани с взаимодействието между обществото и околната среда, и представяне на информация за околната среда в България, съпоставима с оценките на общоевропейско ниво. Докладът включва 16 раздела, които обхващат основни екологични направления. Формулирани са „ключови въпроси“ от обществен интерес. Изведени са тенденции и заключения, които формират „ключови послания” по съответните екологични теми.
С оглед по-добра достъпност и по-лесно възприемане, анализите са придружени с множество фигури, диаграми, графики и карти.

Пълният текст на доклада, е публикуван на Интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

Правителството одобри Наредба за качеството на социалните услуги. Приемането на нормативния акт е регламентирано в Закона за социалните услуги. Целта му е да създаде условия за повишаване на качеството на социалните услуги и тяхната ефективност в подкрепа на хората, които ги ползват. За постигането на този приоритет основен акцент е поставен върху професионалната подготовка на служителите, които предоставят социални услуги, и осигуряването на възможности за тяхното обучение, кариерно и личностно развитие.

С наредбата се определят стандартите за качество на социалните и интегрираните здравно-социални услуги, както и критериите за тяхното изпълнение. Те са съобразени с вида на социалната услуга и специфичните потребности на хората, които я ползват. Стандартите включват изисквания за организацията и управлението на услугите, за броя и квалификацията на служителите и критерии за ефективността на постигнатите резултати в подкрепа на хората.

Доставчиците се задължават да осигуряват достатъчно на брой служители с необходимата професионална подготовка, както и да осигурят условия за повишаване на тяхната квалификация. С наредбата се регламентират и методите за мониторинг на качеството на социалните услуги от общините и другите доставчици, както и от Агенцията за качеството на социалните услуги.

Жалбоподателите по шест жалби, висящи пред ЕСПЧ, се оплакват от лошите санитарно-битови условия в затворите и арестите, в които са пребивавали през различни периоди от време, и в частност от пренаселеност в килиите, наличие на насекоми/гризачи, липса на свеж въздух и естествена светлина и др. Жалбоподателите повдигат оплаквания и от неефективното вътрешноправно средство за защита. Те са предявили искове и са получили обезщетения за неимуществени вреди от националните административни съдилища, но размерът на присъдените обезщетения е по-нисък от стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение.

Настоящите жалби са сходни с делата „Нешков и други срещу България“, № 36925/10 и 5 други, 27 януари 2015г.; „Димитър Ангелов срещу България ", № 58400/16, 21 юли 2020г. и др. и представляват добре установена практика на Съда.

В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелски споразумения и жалбоподателите приеха предложените условия на споразуменията.

За извънсъдебното уреждане на спора със сключване на шест приятелски споразумения, българското правителство прие да изплати на жалбоподателите обезщетения в общ размер на 14 850 евро за всички неимуществени вреди, разходи и разноски.

В сфера щадящо правосъдие за деца

Разширяват се правата на непълнолетните участници в наказателния процес и на пострадалите

Делата за престъпления, извършени от непълнолетни, ще се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето. Специална подготовка ще се изисква и от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела. Това предвиждат част от измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети от правителството днес.

Те предвиждат задължително изготвяне на характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаването на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. След предявяването на постановлението за привличането на непълнолетния като обвиняем, органът на досъдебното производство ще изисква от инспектор при детска педагогическа стая по местоживеене характеристика за личностните особености на обвиняемия. Тя ще се изготвя с участието на непълнолетния, а когато е подходящо и с участието на родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително и посочени от него.

На непълнолетния обвиняем се предоставят редица допълнителни права, а именно: пълна информация за правата му ще може да получава родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него; същите лица ще могат да го придружават в съдебните заседания, както и при извършване на действията по разследването; медицински преглед при задържане; установяване на личностните особености, защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространяването на информация.
Ограничава се възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия, причинен в резултат на многократното преживяване на последиците от извършеното. Изключение се предвижда единствено при наличие на нови факти, които не са били изяснени при първоначалния разпит на пострадалия.

Създава се нова уредба за „свидетел със специфични нужди от защита“. Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция. Ако това няма да затрудни сериозно наказателното производство, разпитът се извършва: в подходящо помещение; в присъствието на педагог или психолог и от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.

За целите на повишаването на ефективността на разследванията в рамките на ЕС и подобряване на равнището на закрила на пострадалите се предлага създаването на ново правомощие на прокурора. Ако престъплението е извършено в друга държава-членка и не е подсъдно на български съд, прокурорът следва да уведоми компетентния орган на другата държава за извършеното престъпление.

С настоящия законопроект се предлагат изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.

Създава се изцяло нова глава, която урежда процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите. Тя следва да бъде извършена веднага след подаването на сигнала за извършеното престъпление. Целта е да се установи наличието на специфични нужди от защита и да се определят мерките, които да бъдат предприети спрямо пострадалия. Процедурата трябва да се основава на обективни критерии, като при оценката се вземат предвид видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; видът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост и образованието на пострадалия.

Проектозаконът дава възможност на членовете на семейството на пострадалия (съпругът, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане.

С проектозакона се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и се осигурява пълното въвеждане на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие
Дата на приключване: 4.7.2022 г.

Основна причина, която налага приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие е изключителното изостряне на домашното насилие в последните няколко години и увеличаване на броя на пострадалите и жертвите, което поставя проблема като приоритетен.

Тревожните данни и широкият обхват на засегнати от домашното насилие хора показват необходимостта от предприемане на нормативни промени, с които да се даде бърза и ефективна защита и да се осигури  помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, както и да се упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Това налага и осъществяването на последователна държавна политика в областта на домашното насилие, която чрез координиране, прилагане наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и борба с домашното насилие да доведе до реални резултати и предотвратяване на домашното насилие.

Очакваните резултати, които ще се постигнат с въвеждане на предвидените нормативни промени в българското законодателство, са:

Осигуряване на бърза, ефективна и адекватна защита и подкрепа на пострадалите от домашно насилие лица  или лица в риск и упражняване на  превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието;

Изпълнение на международните стандарти в тази област, вкл. и препоръки на Европейската комисия и на различни контролни и мониторингови механизми по конвенции на ООН в областта на правата на човека и имащи отношение към проблемите на насилието над жени, и в частност домашното насилие.
Равнопоставеност

Проект на Доклад за равнопоставеността между жените и мъжете в Република България за 2021 г.
Дата на приключване: 22.7.2022 г.

Проектът на Доклад представя информация за развитието на политиката в областта на равнопоставеността между жените и мъжете в Република България през 2021 г. 

Изложени са извършените дейности и постигнатите резултати в петте приоритетни области на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г.: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решение; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; и преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма.

Отчетена е също дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет за 2021 г., като орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт и структурите на гражданското общество. Представена е информация относно извършеното от Министерството на труда и социалната политика в процеса на координиране на политиката.

В съответствие със Закона за равнопоставеност на жените и мъжете Министерството на труда и социалната политика координира изготвянето на проекта на доклад. В него се съдържа предоставената от ангажираните институции и организации информация за изпълнението на мерки, дейности и инициативи, включително заложени в Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2022 г.
Права на децата

Дата на приключване: 25.7.2022 г.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето

С проекта на Постановление се предвиждат промени в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето с цел осигуряване на условия за ефективно функциониране на Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 и качествено изпълнение на дейностите по чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

Предлага се функциите по осигуряването на Центъра за обаждания на Националната телефонна линия за деца с номер 116 111, да бъдат осъществявани като споделени услуги в системата на Министерството на труда и социалната политика. Служители от системата на Министерството на труда и социалната политика ще осъществяват 24-часово консултиране и приемане на сигнали за деца в риск чрез Центъра за обаждания на Националната телефонна линия за деца, а Държавната агенция за закрила на детето ще изпълнява функции по наблюдение и контрол на работата на Центъра за обаждания.

С промените в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето ще бъде осигурено поддържането на Националната телефонна линия за деца, ще бъдат подобрени координацията и взаимодействието между администрациите в системата на Министерството на труда и социалната политика при реализирането на политиките в областта на закрила на детето.

Сфера Култура

Програма за темите на конкурсите на Фонд Култура
Дата на приключване: 04.7.2022 г.

На основание на Наредба № Н-5 от 27 юни 2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд „Култура”, Управителният съвет на Националния фонд "Култура" ежегодно приема програма за темите на конкурсите през текущата календарна година.
Обръщаме внимание, че направените предложения и името на автора им ще бъдат публикувани на интернет страницата на Национален фонд "Култура". Отговорите на въпроси №2 и №3 са само за статистически цели и няма да бъдат публикувани.

Имате възможност да попълните до 3 предложения в една форма

ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

Решение № 12: Създава Експертна мрежа за оценка на въздействието към Съвета за административната реформа Експертната мрежа се състои от представители на членовете на Съвета за административната реформа, представители на неправителствени организации и други институции. Тя обсъжда проблеми и споделя добри практики свързани с извършването на оценка на въздействието, провеждането на обществени консултации и изработването на нормативни актове.

„Случаите на домашно насилие в последно време се увеличиха значително и става все по-ясно, че много от тях водят до престъпления. Тоест, понякога превръщат жертвата в престъпник. Включително и днес чухме такива истории, което показва още веднъж колко е важно държавата да осигури по-добра защита и по-добра превенция, за да не се стига до това. След днешната среща мисля, че трябва да се помисли дали самите институции, когато установят случаи на домашно насилие, да могат да предприемат мерки. Защото сега, когато става дума за пълнолетни лица, до самата жертва на насилие трябва да инициира процеса, е те често се страхуват или биват заплашвани от партньорите си“.

Осигуряване на бърза, ефективна и адекватна защита и подкрепа на пострадалите от домашно насилие лица или лица в риск, както и упражняване на  превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Това е целта на проекта заизменение и допълнение на Закона  за защита от домашното насилие, публикуван днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието.

КАЛЕНДАР