Кое е новото в проекта за "нова" Конституция

На 17.08.2020 г. парламентарната група на политическа партия ГЕРБ внесе в Народното събрание проект за нова Конституция на Р. България, който впоследствие бе подложен на сериозна критика от юристи и общественици.

На първо място, не става ясно какво налага приемане на нова Конституция и съответно свикване на Велико народно събрание. Проектът на новата Конституция в преобладаващата си част преповтаря сега действащия основен закон. Всъщност единствената промяна предвидена в „новата“ Конституция, която не може да бъде приета от Обикновено народно събрание, е премахването на института на Велико народно събрание. Важно е обаче да се отбележи, че Велико народно събрание има правомощието да взема решения само по въпроси, за които е свикано. Така се оказва, че при сега обсъждания вариант – свикване на ВНС за приемане на нова конституция, е възможно да се приеме документ със съществено различно съдържание от предложения проект.

Вероятно първият недостатък на проекта на Конституцията, който прави силно впечатление, е липсата на преамбюл. Именно в тази част на сега действащата Конституция са зададени принципните положения и основни ценности, които са ръководни при тълкуване на Конституцията. Така например Конституционният съд в практиката си многократно е тълкувал и се е аргументирал с  прогласения в преамбюла стремеж към създаване демократична, правова и социална държава.

По отношение на частта от проекта на Конституцията уреждаща основните права и свободи на гражданите, тя по същество представлява разбъркан вариант на сега действащия основен закон. До колкото сега действащата Конституция дава добра основа за защита на основните права на гражданите, не е направен опит за модернизиране и надграждане на тази защита в синхрон с развитието на правата на човека през последните 30 г. Всъщност е направена крачка назад – основните права и свободи на гражданите са изместени в края на документа. По същество това няма пряк ефект върху защитата на правата на човека, но е натоварено със символичен смисъл – приоритет на обществения договор би следвало да е гарантиране на правата и свободите на гражданите. За сравнение подобно на предложения проект на нова Конституция и Конституцията от 1971 г., приета в друг обществен контекст и при различни разбирания, поставя основните права и свободи в глава 3та след като преди това се урежда обществено-политическото и обществено-икономическото устройство на държавата.

Сериозна критика има и по отношение на предложения вариант на уреждане на института на омбудсмана. Според сега действащия Омбудсман на Р. България г-жа Диана Ковачева в предложения текст в проекта на Конституцията „омбудсманът е сведен до обикновен наблюдател на правата и свободите на гражданите, без реално да се даде възможност той да ги защитава.“ Г-жа Ковачева се аргументира с твърде тесния кръг на правомощия на институцията както и ограничения кръг на субекти, които могат да я сезират, уредени в проекта за нова Конституция.

Вероятно единственото предложение в проекта за нова Конституция, което може да се счете като развиващо правата на гражданите и възможността им за гражданско участие, евъвеждането на института на индивидуалната конституционна жалба. Терминът обаче е използван, без да се дефинира, а в разпоредбата, която урежда, по чия инициатива действа Конституционният съд не са включени гражданите. Това явно противоречие би предизвикало спорове относно тълкуването на Конституцията, ако този проект се приеме.

Другите важни промени, които се предвиждат в проекта на нова Конституция, също са подложени на сериозна критика. Така според доц. Атанас Славов съчетанието между намаляване на броя на депутатите на 120 и премахване на Великото народно събрание компрометира принципа „да се осигури висока степен на представителност и плурализъм“ при промяна на обществения договор. Същевременно промените във връзка с една от най – обсъжданите в обществото теми – реформа на съдебната система и в частност ограничаване на правата на и осигуряване на контрол над главния прокурор, изглеждат твърде вели и лишени от възможност за реална промяна и се изразяват основно в намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години. Предложението за даване на законодателна инициатива на прокурорската колегия пък изглежда в пълен противовес с исканията на протестиращите през последните месеци и представлява необоснована намеса в разделението на властите.

Предстои да видим развитието по проекта за нова конституция при новата сесия на парламента.

Този материал е част от поредицата "Правни новини за НПО".

#правниновинизаНПО